Ако ГЕРБ и Реформаторите не се разберат

Мнението е на ръководителя на софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер" д-р Марко Арндт. Пред ДВ той разви тезата, че коалиционно управление на ГЕРБ с Реформаторския блок е най-логичният и смислен вариант за излизане от кризата и захващане с болезнените реформи. Според германския експерт, разликите между двете формации са преди всичко на личностно, а не на идейно равнище.

"Опитът от миналото сочи, че ДПС и националпопулистките партии не бива да бъдат включвани в правителствената коалиция. Ако се стигне до съвместно управление на ГЕРБ с Реформаторите, то трябва да бъде скрепено с много подробен коалиционен договор. Принципът е да се намерят допирните точки в програмите на коалиционните партньори и те да станат основа за действията на новото правителство“, обяснява д-р Арндт.

Шефът на софийското бюро на фондация „Аденауер“ искрено се надява, че на тези избори "българите ще се събудят“, защото трябва да бъде спряно по-нататъшното възпроизвеждане на сегашната олигархична система за управление на страната.

„Влиянието на олигархичните кръгове върху политиката и икономиката с посредничеството на съдебната власт е пагубно за България. То води до размиване на правовата държава и подриване на моралните устои на обществото. А моралното обновление е дори по-нужно от формалните реформи“, посочва д-р Арндт.

Може ли някой да реши проблемите?

Белезите на задълбочаващата се криза в България са налице, продължава представителят на фондация "Аденауер". Той се позовава на експерти, според които за стабилизирането на енергетиката и банковата система на страната ще са необходими около 6 милиарда лева, които липсват в държавния бюджет. Тази криза обаче само донякъде е следствие от световните икономически проблеми - до голяма степен тя се дължи също и на липсата на реформи в ключови области като правосъдието, енергетиката, здравеопазването и държавната администрация, смята германският експерт.

 Хората могат да подкрепят и по-дълбоки реформи, ако бъдат убедени в нуждата от тях
Хората могат да подкрепят и по-дълбоки реформи, ако бъдат убедени в нуждата от тях
Д-р Арндт е на мнение още, че единствено с политически лостове могат да бъдат решени проблеми като тези с КТБ, енергетиката и бъдещето на руските енергийни проекти.

„В Германия случаи, подобни на този с КТБ, са били решавани и чрез одържавяване, но това зависи както от размера и ролята на проблемната банка, така и от наличието на средства в хазната. България все пак няма възможностите на Германия за интервенции и българските политици трябва да преценят може ли страната да си позволи още нови задължения и в името на какво да ги поеме“.

Според д-р Арндт, „Южен поток“ би могъл да стане част от европейската газова инфраструктура, стига изграждането му да бъде съобразено с европейското законодателство и европейската енергийна политика.

Накъде след изборите?

Германският експерт твърди, че освен спешните задачи във връзка с банковата и енергийната криза, новото българско управление час по-скоро трябва да се заеме с реформи на институциите и образователната система.

„Без тях България ще изгуби много млади квалифицирани кадри, които сега търсят начини да емигрират. Важно е да се обърне внимание на въоръжените сили и защитата и страната да се обърне към Европа, като например ограничи и елиминира руското участие в поддържането на боеспособността на авиацията“, съветва д-р Арндт.

Той също така е на мнение, че ако новото правителство обяви, обясни и поеме курс към всеобхватни реформи, българите ще го разберат и няма да протестират, защото без реформи нещата само ще се влошават, а бедността ще нараства. „Десетпроцентовото вдигане на цената на тока обаче няма никакъв смисъл без преструктуриране и промяна на правилата в енергетиката и това важи за всички останали сфери“, допълва Арндт.

И все пак България не е "Троянският кон на Русия"

Добре е България да следва политиката, която водят спрямо Русия големите страни в Европейския съюз, защото е важно Обединена Европа да говори на един глас, препоръчва представителят на фондация "Конрад Аденауер".

„Бях в Полша, когато Москва забрани вноса на полски земеделски продукти, но не чух нито един поляк да настоява за по-мека политика спрямо агресията на Русия заради това, че страната му търпи загуби“. Марко Арднт признава, че е бил приятно изненадан от откровението на българското военно министерство в първоначалната версия на „Визия 2020“, в която съвсем ясно са били формулирани новите заплахи от североизток за българската национална сигурност.

„Определението за България като „Троянския кон на Русия“ е малко пресилено. Като цяло българската политика е съзвучна с политиката на Европейския съюз. Като историк си давам сметка защо поляците и българите се различават в отношението си към Русия. Убеден съм обаче, че мнозинството от българите категорично застават зад Европейския съюз. Дори електоратът на БСП е разделен по този въпрос, сочат актуални социологически сондажи“, посочва в заключение д-р Марко Арндт от фондация „Аденауер“.