Свободата днес и тук 24 Юли 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кой стои зад фабриката за илюзии и утилизиране на хора в България?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

Какво означава днес Миджур? Досега си мислехме, че е връх в Стара планина. Но се оказа и обратното на връх: голяма дупка, кратер сред останките от фабрика за утилизиране на хора, фабрика на смъртта „Миджур”, в която са били унищожавани боеприпаси по начин, който води до изчезването на неизвестен брой хора след ужасяващ взрив в Горни Лом вчера.

За да не изчезне в кратера на престъпното мълчание още една хипотеза, ето я във вида, в които се появява тя във фейсбук, препечатана вече в един пернишки сайт ( в Перник знаят много неща, но са безсилни пред отдавна организираната престъпна групова симбиоза между четирите власти):

Новини за Перник

Фейсбук: Ilian Nistorov

Мисля, че е редно да се информират гражданите, че собственик на з-д „Миджур” е фирмата „Видекс – АД” с генерален директор Валери Митков – близък приятел на президента Георги Първанов. Твърди се, че една от любимите президентски винарни е „Лопушката”, мажоритарен собственик на която също е инж. Митков. А злите езици говорят, че президентът е истинският собственик на Видекс, а може би на винарната. Дори спрягат името на видинския адвокат, извършил прехвърлянето на фирмата от Зорка Първанова на Валери Митков. Това ние обикновените хора от Горни Лом няма как да докажем, но някой смел журналист би могъл да се поразрови по въпроса. Нека споменем за още някои „геройства” на Видекс, които определено са доказана истина: През 2002 г. две експлозии, също предизвикани от пожар, сринаха до основи тогавашния цех за производство на тротил на завод “Миджур”. През април 2006 г. избухна пожар в з-д „Миджур’, при който загина инж. Илия Симов. В началото на март 2007 г. ЗИЛ, натоварен с амонит, произведен от Видекс, се взривява до открития рудник “Република” близо до Перник и нанася много материални щети. При направения анализ в „Минпроект” е установено, че взривното вещество е недопустимо за употреба в България. На 18 май 2007 г. експлозия в цех на завод „Миджур” отне живота на 28- годишния Людмил Стефанов, и е ранена тежко Венета Георгиева, на 39 г. На 3-ти февруари 2010 предизвикан от неизправна машина пожар доведе до експлозия в завода. Аварията коства зрението на технолога на предприятието и рани тежко трима от колегите му. За последните 8 години в завода се случиха 6 сериозни инцидента, които убиха двама и осакатиха общо 7 човека. Според експертите, следящи случая, меко казано „благосклонното” отношение на институциите спрямо ръководството на завода се дължи на стабилните връзки, които Валери Митков, собственик на предприятието, има с президента Георги Първанов. А наказани от фирмата просто няма.”

 

Така е, наказани няма. Особено, когато зад гърба на виновните витае сянката на президента на РъБъ.

През 2001 г., пак в най-бедния регион на страната и Европа, тази сянка покровителства сенчестия руски бизнес на свързания с руските служби, буквално царуващия и днес в областта на културния обмен между Русия и България меценат и едър собственик в България Мелик Пашаев. Същият печели търга за една от малкото апетитни бизнесхапки в региона, ферибота в Оряхово. Губи търга и свободата си пернишкият бизнесмен Славчо Захаринов. Той е отвлечен, измъчван и по чудо освободен месец по късно ( благодарение на усилията на свои близки, а не на мафиотизираната държава).

 

Намеквал съм за тази „случка” в книгата си „Президент на РъБъ” от 2010 г., както съм писал, че има готови да свидетелстват хора, които обаче се страхуват да го направят- тук мафията е по-силна от закона или направо се е сляла с него. Тя си има недосегаема глава.

Само „намеквам” и сега, защото вече става дума за много смърт.

 

В. „Новинар”, 10 август 2009 г.
Единственият върнат, без да е платен откуп

Строителният предприемач Славчо Захаринов от Перник е отвлечен през 2001 г. Непознат звъннал по телефона в дома на Захаринов в столичния квартал Драгалевци. Поискал спешна среща. Бизнесменът излязъл и повече не се върнал. Захаринов прекарал около месец затворен и с маска на лицето в апартамент в Пазарджик. Спецполицаите откриват следи от кръв по мокета и сервизното помещение в квартирата, в която е измъчван мъжът. Похитителите са от пазарджишка група за наркоразпространение, прочула се с прозвището си Монопола. За живота на бизнесмена те поискали 1 млн. лв. Братът на отвлечения поема случая в свои ръце. Сам води преговори с полицията. Съветва се със специалисти по отвличанията от Мексико. Скрива своето семейство и това на брат си първо в Родопите, после извън страната и през това време преговаря с похитителите. Така след 40 дни се случва първото връщане на отвлечен, без да бъде платено за живота му.”

 

Пернишкият бизнесмен оживява. Пишещият тези редове оцелява и дори процъфтява (творчески) след сблъсъка с овластената мафия през октомври 2006 г. Само че вече имаме „утилизирани” хора и всеки, който знае нещо за фабриката на смъртта и нейните скрити собственици е длъжен да проговори и да действа- не само по законите на РъБъ, а по законите на човечността.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional