ГЕРБ и седемте джуджета – нова парламентарна приказка с един възможен сюжет

 Най-неприятната изненада от вчерашните избори е ниската избирателна активност, която предопредели шарен Парламент и затъване на страната във все по-голяма нестабилност. Не искам да се вайкам, нито да анализирам защо така се получи. Приемам резултатите за факт. Искам да погледна с реализъм на нещата и да видя кой е възможния и най-добрия вариант за управление на страната.

 На пръв поглед НС с осем партии в него дава големи възможности за комбинации и за сформиране на относително стабилно правителство. Но така е само на пръв поглед. Напрактика раздробеността и антагонизма на влезлите партии свеждат вариантите до един единствен – ново правителство на малцинството на ГЕРБ с мин. председател Бойко Борисов (с или без участието на РБ). За да обоснова моята теза, първо трябва да анализираме положението на парламентарно представените партии. Ще започна отзад напред:

АБВ – партията на олигарсите и най-вече на един определен олигарх, постигна успех с влизането в НС. Сега усилията й ще бъдат насочени към институционално укрепване, което минава през подриване на БСП и разчистване на енергийни сметки с ДПС. АБВ се нуждае от време за това и предсрочни избори за тях въобще не са вариант. Ще подкрепя негласно ГЕРБ.

Атака – най-неприятната изненада. Сидеров беше пътник и възкръсна на магия благодарение на резки промени в конюнктурата. Сега вече с облекчение може да не изпълнява ролята на златния пръст и ще се върне към корените си – див и креслив популизъм, съчетан с нищоправене и скатаване. Но все пак нещата няма как да са същите. Атака вече трудно може да бъде възприемана като националистическа партия. Новият профил на Сидеров е на крайно ляв представител на най-маргиналните и пауперизирани слоеве и на глашатай на Кремъл. Атака ще бъдат изолирани от всички, но това устройва Сидеров. Нямат никакъв интерес от нови избори.

ББЦ е функция на ДПС. Бареков вече изпълни ролята си на мюре, което да отвлече гласове и да доведе до силно фрагментиран Парламент. Сега ще получи благодарсности и съвет да избере ЕП. ББЦ няма да имат собствена политика и напрактика ще изпълняват волята на създателя си, а за момента тя е да се подкрепи ГЕРБ. Неслучайно на пресконференцията днес Бареков се обяви за правителство на националното съгласие, каза в прав текст, че ще подкрепят още първия мандат на ГЕРБ и се похвали, че дори вече са сформирали контактна група за преговори, в която самият той угоднически нямало да участва (очевидно за да не създава неудобство на новия стар премиер). Директивата на Сараите е ясна.

ПФ ще искат да запълнят националистическата ниша на Атака. От тях можем да очакваме поведение, сходно с това на Атака в ранните години – много говорене срещу ДПС и Турция и никакви резултати. На пресконференцията днес лидерите на Фронта сакън да не се обидят, че някой може да си помисли, че те искат постове и власт. Няма такова нещо. Те не искат да носят отговорност. Тях напълно ги устройват дребни облаги от третия и четвъртия ешелон на властта. Ще подкрепят ГЕРБ и ще воюват с Атака за имиджова идентификация.

РБ – подобно на ГЕРБ ниската избирателна активност направи победата на реформаторите пирова. По-добрият вариант за тях беше по-нисък, но ключов процент в Парламента. Така щяха да бъдат в силна позиция да диктуват на ГЕРБ своите предпочитания. Сега са слаби. Предполагам, че са възможни различни разчети на ситуацията вътре в блока. ДСБ доказано продължиха с изолационистката политика на Костов и ще направят своите сметки от теснопартийна гледна точка, а тя е следната – при тази конфигурация от участие в правителство на Борисов няма голяма полза, защото евентуалните плюсове от реформите ще бъдат писани на сметката на големия партньор, а негативите ще бъдат обрани от тях. Твърде вероятно е ДБГ и СДС да прегърнат същата позиция. Ако РБ бяха взели решаващата квота, бях готов да се обзаложа, че разцепление вътре в блока е твърде вероятно. Сега такова разцепление ще донесе повече рискове, отколкото ползи от участие в едно нестабилно правителство. Разцеплението може да извади реформаторите от играта при следващите избори и стрхът от това ще бъде най-стабилизиращия фактор, колкото и вътрешни противоречия да имат. Най-вероятно РБ ще останат в опозиция и ще упражняват външен натиск за реформи, като ще се надяват на провал на ГЕРБ или на изхабяване.

ДПС – тук линията е пределно ясна. Самият Местан още преди изборите заяви, че ще осигури една година толеранс на новото правителство. ДПС се оттеглят в опозиция по собствено желание и без големи страхове. Само ако погледнем дефицита в митниците, натрупан при управлението на Орешарски, ще видим, че добре са си постлали за почивката от властта. ДПС няма да имат директни претенции за власт; по-скоро очаквам някакви задкулисни претенции, свързани с КТБ. Те ще осигурят стабилност на ГЕРБ за период от 1,5 – 2 години, докато държавата бъде стабилизирана. След това ще искат избори и преформатиране на управлението, при което те отново да бъдат балансьор (най-вероятно се виждат балансьор пак на ГЕРБ).

БСП прилича на боксьор след тежък нокаут – единственото им желание е никой да не ги закача за нищо, нито да им искат нещо, нито да им дават; те просто искат да седнат в ъгъла, да си поемат дъх и да се освестят. След тежката загуба Миков с кротост заключи, че избирателят им е отредил второ място и искат да са опозиция (точно обратното твърдяха след като станаха втори през 2013г.). Поведението на БСП ще бъде лесно предсказуемо – ще се противопоставят на повечето инициативи на ГЕРБ, но ще бъдат вяла и немощна опозиция. Новата загуба е просто поредна спирка по пътя към политическата им смърт. Процесите на разпад в ляво вече започнаха и часовникът ще тиктака все по-бързо за БСП.

ГЕРБ постигнаха пирова победа, но пък доказаха, че са своеобразен феномен на българската политическа сцена. Вече седем години от създаването си те редят изборна победа след изборна победа, изконсумираха самостоятелно управление, станаха първата партия, която печели избори след като е управлявала, което е не лош атестат за управлението им, преживяха в опозиция без да се разпаднат и напрактика затвърдиха резултата си от предходните избори. Спокойно може да се каже, че ГЕРБ имат твърд електорат от 1,1 милиона избиратели, под който трудно ще паднат; могат да вървят само нагоре. Понастоящем те са най-стабилната партия (само ДПС ги конкурира в това отношение) и единствена такава, която може да поеме отговорност за решаване на тежките проблеми. Бойко Борисов пък е единственият политик от калибър, който може да се нагърби да оглави правителството.

В новото НС имаме една партия великан (ГЕРБ има резултат два пъти по-висок от този на социалистите и по-висок от гласовете за БСП и ДПС, взети заедно) и седем по-малки партии - джуджета. Общото между партиите – джуджета е, че са слаби, с антагонистични интереси, че не искат и/или не могат да носят отговорност за управлението, че не желаят избори веднага. Обединение всички срещу ГЕРБ по подобие на миналото НС не е възможно. В краткосрочен план ГЕРБ могат да използват доминиращата си позиция, да притискат и изнудват под заплаха за незабавни избори малките партии и да прокарват отделни важни реформи и секторни политики. Трудно ми е да си представя, че истински радикални реформи могат да бъдат проведени при тази конфигурация. Това, обаче, не означава, че определени реформи в определени сектори не могат да се случат. В новото НС по определени теми е възможно да се формират динамични мнозинства, които да подкрепят реформите. Така например, необходима е реформа в сектор „Сигурност” и връщане на старото положение отпреди промените на последната тройна коалиция. В тази връзка е напълно възможно да се формира мнозинство от ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ. По въпроса за реформата на избирателната система може да се търси друго мнозинство, например няколко партии са се обявявали за задължително гласуване или засилен мажоритарен елемент – ГЕРБ, РБ, БСП, ПФ и АБВ т.н. Интересно ще бъде дали може да бъде формирано мнозинство за така важната съдебна реформа. Безспорно за радикална реформа има нужда от нова Конституция, но за някои козметични промени (като намаляване продължителността на мандата на главния прокурор, избора му от НС) е необходимо мнозинство от 2/3 и промяна на сегашната Конституция. Понастоящем съдебната система е напълно пробита и обслужва основно една партия – ДПС. Безспорно това не е в интерес на всички останали. Малките партии теоретично не могат да участват в кадруването на съдебната система чрез ВСС. Тяхната тежест би се повишила, ако изборът на магистрати ставаше в НС, където ще имат възможност да влияят върху процеса.

Горното идва да покаже, че новото НС не е напълно изчерпано откъм възможности да свърши нещо полезно за страната. Разбира се, никой не си прави илюзия, че ще бъде лесно. Отговорността на ГЕРБ ще бъде голяма. На пресконференцията днес Томислав Дончев показа, че на тях им е ясно какви са очакванията към тях. По неговите думи те са съгласни да се нагърбят с тежките реформи, но не са склонни на политическо самоубийство, т.е. за важните реформи ще е необходимо национално съгласие между всички. На ГЕРБ им е пределно ясно, че от тях другите партии очакват да извадят кестените от огъня, докато последните гледат отстрани, критикуват и дават указания. Това обаче със сигурност не влиза в плановете на Борисов.

Напълно ясно е, че сегашният Парламент трудно ще изкара пълен мандат. Ако мислят за собственото си политическо бъдеще, а и за бъдещето на страната, ГЕРБ отсега трябва да мислят за следващите избори, а това означава, че първата и най-важната реформа, която трябва да се опитат да прокарат на всяка цена е реформата на избирателната система. ГЕРБ трябва много трезво да направят анализ на тенденциите и изборните резултатите след мандата 2009-2013. Очевидно е, че навлизаме в цикъл на политическа несигурност и невъзможност да се сформира стабилно управление. Това е особено опасно за България и крие големи рискове пред страната и във вътрешнополитически, и във външнополитически план. Тенденцията на намаляваща избирателна активност, невъзможността да се преборим с купуването на гласове са много тревожни сигнали. Не можем да си затворим очите пред тях и да се правим, че нищо не се случва. Не можем да се самозалъгваме, че резултатите от изборите са единствено следствие на злоумишлени действия (Костинбродската афера) или случайни събития (наводненията, взрива в Горни Лом). Основните причини за трудностите пред стабилното управление са от демографски характер (застаряване на населението, икономическа емиграция, социална и образователна сегрегация на ромския етнос и т.н.). Единственият начин за справяне с проблема е радикална изборна реформа. Не може изборното уравнение да се решава по една и съща формула всеки път и да очакваме различен резултат. Необходимо е да се изчистят избирателните списъци от мъртвите души (на всички вече е ясно, че общият брой на избирателите в България е далеч под обявения), да се въведе активна изборна регистрация (който не иска да упражни правото си на глас всъщност сам се самоизключва от избирателите), да се въведе ново изборно райониране, което да отрази драстичните демографски изменения вътре в страната и да изравни избирателната тежест на всеки един глас, да се въведе 50/50 мажоритарна система, задължително гласуване и електронно гласуване за българите в чужбина. Дори само някои от мерките да бъдат взети, това ще има благотворно влияние върху изборите и способността да се формира така необходимото стабилно управление. Практически няма време трите въпроса на президента да бъдат подложени на референдум. Самият институт на референдума се нуждае от реформа (евентуален референдум извън национални избори не би постигнал нужната активност). Ето защо е необходимо ГЕРБ да направи всичко възможно и да упражни максимален натиск върху другите партии за извършване на изборна реформа. Тази реформа е условие за осъществяване на всички останали реформи и особено за възможността за свикване на ВНС, без което най-важните реформи не могат да станат.

Моят анализ е, че ни очаква правителство на малцинството на ГЕРБ (с или без РБ). Разбира се, човек никога не бива да подценява ирационалността и суисидното поведение на българския политик. Все пак ми се струва, че до там няма да се стигне и ще имаме ново правителство начело с Бойко Борисов. Оттам насетне видят ли ГЕРБ, че няма съгласие по основни приоритети, веднага трябва да се отиде към нови избори. Избори до дупка и търсене на решение е по-добър вариант, отколкото безвремие и манкиране на реформи, крепящо олигархичния модел.