Изоставен

Татяна Дончева: „Парламентът е разкъсан, има много голямо присъствие на партии, които са по-скоро митингови, отколкото за работа. Щом хората искат такъв концерт – нека да го видят. Аз смятам, че това, което ще се получи като ефект на парламентарната сцена, ще е по-ужасно от предишния - гласовити хора, които могат да псуват, да плюят, но в никакъв случай не са пригодни за законодателна дейност. Искаме този парламент и неговите участници да имат достатъчно дълъг живот, за да стане ясна тяхната несъстоятелност.“

По-лошо не би могло да бъде? Напротив, можеше!

Например можеше ГЕРБ да получи пълно мнозинство и Бойко Борисов най-сетне да реализира заканата си от 18 юни за „реваншизъм до дупка“. Този път открито и с познатите прийоми, а не от името на служебния кабинет и мазно нахиления Близнашки.

Можеше също така да има достатъчно мандати, за да сформира коалиция само с Реформаторския блок и заедно да имитират дясно-центристко управление в угода на „по-добрата“ олигархия. Или пък да управлява с негласната подкрепа на ДПС, подсигурявайки поредния задкулисен транш на обществен ресурс към конотативната трансцедентална субстанция на семантичната еманация.

Да не забравяме и БСП! Говори се, че постовете за бъдещия кабинет били разпределени още преди изборите, но като видял резултатите, МихаиУ Миков побързаУ да се изсуУи...

Къде живея

В интерес на истината, самият Борисов не се надяваше на пълно мнозинство, но със сигурност не си е представял и унижението да получи под 90 мандата. Извадките от негови изказвания са повече от красноречиви:

19 септември. „Трябва да изкараме минимум 115-120 депутати, за да могат другите да се съобразят с нас, за да не се налага коалиция с БСП и ДПС. Мобилизирайте се, трябва ни висок резултат. Иначе ви предричам тежък хаос в държавата, след два месеца – ново правителство и вече през зимата държавата няма да издържи.“

2 октомври. „Нямам намерение да се коалирам с никого. Ако не получим мнозинство от 110-115 депутати на 5 октомври, ще върна мандата. Не виждам как ще съставим правителство! То се подразбира от само себе си, че ще върна мандата, няма как да преговарям с всички тези партии“ (по повод изследване на „Алфа рисърч“, че в 43-тото НС ще влязат повече партии и ГЕРБ ще вземе под 100 мандата – бел.ред.) .

5 октомври. “При тази конфигурация не виждам как ще се направи правителство.“ Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в първия си коментар за изборните резултати тази вечер. Партията му спечели изборите, но ще има под 90 места в парламента, които не му осигуряват абсолютно мнозинство.“Реформаторите не ни желаят, БСП обявиха, че остават в опозиция. С 90 депутата какво да направя?“. На въпрос дали решението му е твърдо той отговори: „Аз меко ли говоря? Ако да, съжалявам, такова е наречието в Банкя.“

Кой съм този път?

Рече ли да изпълни цитираните „обещания“, Борисов би следвало да върне мандата за съставяне на кабинет, както направи и след изборите през 2013 г. Той обаче е наясно, че това ще е равносилно на политическото му фиаско и още вечерта след изборите остави вратата открехната. „Моля колегите от другите партии да преспят с резултатите си, да се смирим и вместо да правим гръмки изявления, обидени и наранени, да размислим. Ако им е мила държавата, да загърбят личното“, призова Борисов, след което добави, че бил готов да направи всичко възможно, за да има правителство.

А ето го и доказателството за „смиряване“... от негова страна:

7 октомври. ГЕРБ ще се опита да състави кабинет на малцинството, в който с министерски постове да участват и други партии, но без да бъде подписвано официално коалиционно споразумение. Такава идея лансира лидерът на партията Бойко Борисов пред в. „Преса“. „Например, ако в БСП имат разумни виждания в областта на отбраната, защо да не им дам възможност да предложат свой министър в кабинета на ГЕРБ? Или пък, ако хората на Кунева са готови да се ангажират с решаването на проблемите в образованието, бих приел техния вариант за министър в този сектор.“

Партия шах

Забавното е, че политикът, който искаше или цялата власт, или нищо, днес е склонен да преговаря. Трагикомично е и това, че засега единственият, който се предлага за партньор на ГЕРБ, е лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков. До оня ден той беше смъртен враг на Борисов, даже заплашваше, че ще се обеси, ако не стане премиер.

В същото време т.нар. реформатори са силно разчетворени – едни искат Борисов за премиер, други не го щат, трети са готови за преговори без ултиматуми, а четвърти направо лъготят, че всички приказки против лидера на ГЕРБ са били предизборен трик. Отделно от това ГЕРБ и РБ не искат ДПС в управлението и са склонни да подадат ръка на Патриотичния фронт. ДПС обаче е готово да обсъжда всяка оферта, ако бъде спазен „духът на евроатлантизма“, който изключва националистите.

В самата ПП  ГЕРБ също цари бъркотия с посланията, доколкото лидерът на партията заявява готовност за партньорство с други партии под някаква форма, но неговият заместник и шеф на предизборния щаб Цветан Цветанов изключва възможност за общи действия с реформаторите. За сметка на това си траят обичайните заподозрени в подкрепата за ГЕРБ – АБВ, които се преструват на умрели лисици в очакване на „обявяване на официална позиция.“

Но най-големите лисици все пак са в „Атака“. Седмица преди изборите токът поскъпна и за пореден път спихалият се електорално Волен влезе в парламента. Това вече прилича на конспирация, а и нека не забравяме, че Сидеров демонстрира прекрасни умения в боравенето с позлатен среден пръст и при управлението на ГЕРБ, и при предишното.

Момчето, с което никой не можеше да се справи

Вярно, „Атака“ мигом се опакова като опозиция и обяви, че решението са нови избори. Но няма защо да се заблуждаваме – това беше лебедовата песен на Сидеров и той ще се опита да я тананика фалшиво, докато падат кинти за Варадеро. Това беше и златният шанс на РБ, ПФ, ББЦ и АБВ да се озоват в парламента, който ще се стремят да крепят до последно.

Татяна Дончева, с други думи, трябва да е спокойна. Ще бъдем принудени да слушаме този оркестър достатъчно дълго, дори прекалено. Формулата „кабинет на малцинството без коалиционно споразумение“ е удобна за всички, най-вече за така нареченото задкулисие. Последното отново ще се окаже истинският победител на изборите, то ще сглоби управленската коалиция. И тъкмо по този начин ще лъсне цялата несъстоятелност на политическия ни живот.

Какъв е изходът ли?

Протести, протести, протести...

Само че не от онези, които ги съсипаха през 2013 г., за да върнат ГЕРБ на власт, а от същински разядосаните. Първият знак от тях беше даден на 5 октомври, тепърва предстои да излязат на улицата. А тогава всякакви бръщолевения за морал, красивост и умност ще бъдат пометени. Бедните хора не харесват жълтите павета, но знаят как се мята паве. Отчаяните хора не обичат приказките, те действат.

Впрочем ето едно мнение, което ме обнадеждава:

 „Независимо от черния ПР, милионите инвестиции в поръчкови медии - ТВ, уеб и печатни издания, задкулисните схеми, преливането на гласове на партии-патерици, контролираните гласоподаватели: през местната власт, общинските фирми и печелившите обществени поръчки частни компании, както и куклата-президент, службашкия кабинет, нареден в Банкя, хубавото е, че идва финале-гранде на Тиквата!“

Утре и утре, и утре

Това е нещо между послеслов и уточнение. Болдираните подзаглавия са заглавия на разкази от сборника „Добре дошли в маймунарника“ от Кърт Вонегът. В автобиографичния си предговор Вонегът пише:

„Единственият ми брат, осем години по-голям от мен, е добър учен. Занимава се с физика на облаците. Името му е Бърнард и е по-смешен от мен. Помня едно писмо, което написа, след като донесоха от родилния дом първото му дете, Питър. „И ето ме сега - започваше писмото, - чистя лайна буквално от всичко.“

Единствената ми сестра, пет години по-голяма от мен, умря на четирийсет. Беше божествена на вид и грациозна. Беше скулпторка. Беше кръстена Алис, но отричаше да е Алис. Бях съгласен с нея. Всички бяха съгласни. Може би някога в сънищата си ще разбера истинското й име. Думите й преди да умре бяха: „Няма болка“. Добри думи за смъртник. Уби я ракът.

И сега си давам сметка, че две от главните теми на моите романи са изказани от брат ми и сестра ми: „И ето ме сега, чистя лайна буквално от всичко“ и „Няма болка“.

Добре е съставящите кабинет на малцинството да си изрежат тези думи, преди да ги заболи. Лайната, както винаги, ще разчистваме ние.