“O, SANCTA SIMPLICITE!”

 Не, това не е есе за древни римски мъдрости! Това е вопиющата демонстрация на простотия на един простак на върха на държавата! Става дума за Бойко Борисов, за същия, който от години е известен на всички с наглости и тъпащини, заобикаляни от всички нас с опростителни усмивчици – видиш ли, макар и прост, той е народен човек.

Не, господа българи, това не е народен човек, това е Тодор Живковист до мозъка на костите. Прощавахме му много – и обидите по адрес на пресата, и унижаването на Плевнелиев когато го определяше за президент, и подбиването на собствените си съпартийци, на които той «заповядва да не ръкопляскат» за победата му в изборите, и отказа му от изследванията за газ, и разпродаването на България на московския доказан бандит Лужков и много, много други работи.

Но той стигна до там, че подложи на унизителни забележки дори и министрите на сегашното правителство! Спонтанната му реакция на любов към Русия беше най-красноречивия пример за дълбоко заседнал комплекс на ловджийско куче пред неговия господар.

Той криеше, къде успешно, къде не, своята неизлечима подчинителност към тая опасна за самото съществуване на България държава и си мислеше, че с умилкванията на палаш ще заблуди хората с неговата уж насочена към Европа политика.

До тук обаче вече има достатъчно хора, които не си правят илюзии, че срещу нас е изправен един доста долнопробен манипулатор, отново насочен към властта. И това става в момент, когато от север на хоризонта се е показало озъбеното чудовище на Путинска Русия, чиято репутация на международен психопат беше утвърдена не само с тероториални апетити, но и с кръв.

Такива събития изглежда минават покрай ушите на тоя Живковист. Напомпаното му до пукване его явно му пречи да види колко много диоптри са му нужни, за да види България в семейството на Европа без Русия. Това не е нов прецедент – това е дълбоко последователна линия, типична за всички посткомунистически лидери за последните 25 години. Маскарадите на неговия популизъм не бяха способни да прикрият тая предателска политика.

Ние отново сме изправени пред един недостоен, невъзпитан и следователно крайно опасен човек, от който ще зависят огромни решения за бъдещето на страната. Стамболовата София и отдавна тлеещата антикомунистическа опозиция би трябвало да излезе насреща му безкомпромисно и решително, иначе няма много начини да му се противодейства. Заспалата в безумие провинциална България би трябвало да не позволява да си разиграва коня по обичайния нему милиционерски маниер. От своя страна София би трябвало да му покаже, че такъв тип не може да си отваря устата безнаказано.  Самочувствието му на хитрец отдавна е преминало в надуто самолюбие.

Да започнем с това: да му се поиска извинение за унизителните забележки към Шаламанов и останалите министри на служебното правителство.  Отделно заслужава специално внимание сблъсъка между него  и официалната позиция на президента Плевнелиев, а това не може да бъде подминато лесно.

Простотията може да мине само ако никой не й се изправи насреща. Тя трябва да бъде осмивана и обяздена, ако една млада демокрация не иска да потъне в милиционерска дегенерация.