Не срам, а лицемерие

Трябваше бременна българка да получи бокс в корема, защото е посмяла да зачене от мароканец?* А той да бъде смазан от бой, защото си е позволил да си изкаже на глас, че я обича? Или пък възмущение пробуди това, че родители и учители в забележителен синхрон лишиха невинни чуждоземски деца от правото им на достъп до образование, вменявайки на своите си дечица, че трябва да ги бият, защото са болни? Май е срамно над седмица всички медии да разнасят като лешояди трагедията на едно дете, предполагаема жертва на сексуално насилие, докато всички власти се опитват публично да ни внушат неговата треторазрядност?

Моите извинения, ама това, което аз виждам, не е срам, а лицемерие. Гнусно е многобройните медии, които носят пряка и трудно преодолима вина за насаждането на омраза към различните, да пишат осъждащи публикации за боя над българката и мароканеца. Още повече че

новината надали ще се превърне във водеща, ако и жената беше от Мароко, а не от България

...или най-малкото щеше неизменно да бъде развита в конотации с "бежанския проблем".

Лицемерно ще е сега по студиата на телевизиите да бъдат канени в безплодни дискусии чужденци, правозащитници и крайнодесни да нищят случката, без никой да може да навлезе в дълбочина в проблема.

А именно, че политици, съд, полиция, прокуратура, образователна система, и, извинете ме, самите граждани, които не може винаги да бъдат оневинявани със своята непросветеност, от години със свои действия и бездействия целенасочено отглеждат човеконенавистно отношение и поведение към многобройни "категории" хора. Подобни разговори са безсмислени, защото

гласът на омразата и популизма винаги се чува по-добре от този на разбирането и разума

и защото заплахите с болести, насилие и тероризъм са по-въздействащи от цитирането на международни правозащитни разпоредби. Смея да твърдя, че ефектът от медийната истерия, която вероятно ще настъпи сега, дори може да бъде обратен.

Лицемерно ще е която и да било от партиите, избрани да ни представляват в парламента, да излезе и да осъди акта на насилие над влюбената двойка, при положение че така и не се намери някой, който да каже, че в едно коалиционно правителство няма място формация като "Патриотичния фронт". Това, което наблюдаваме, е как "Атака" заема ролята на черната овца, а фронтът изведнъж от крайно- се превръща само в десен и желан партньор за едно "реформаторско управление".

Като че ли политици, анализатори и журналисти забравиха програмата на НФСБ

в която се предлага ромите да бъдат обособени в трудови лагери и експонирани като атракция за любознателни туристи? Или изтриха от паметта си многобройните изяви на ВМРО, вменяващи ужас от идващия поток от жертви на конфликтите в Африка и Близкия изток? Забравиха, и още как... и много бързо стигнахме до момента, в който за "патриотите" се чуват квалификации като "разумен и глас", "приятна изненада", а позициите им са коментирани като "искрени" и "умерени". Ето защо нито един от участниците в тази мръсна игра не би трябвало да има очи да коментира съвсем естествените следствия от широкото затваряне на очите пред публичните прояви на расизъм, ксенофобия и слово на омразата.

Вероятно ще прозвучи грубо, но обществената реакция към въпросната случка също е лицемерна. Изобщо не твърдя, че има нещо лошо в това хората да се възмутят от насилието, упражнено над двама души заради думите "обичам те", изречени на чужд език. Напротив.

Същевременно обаче имаше ли такова възмущение, когато миналата година скинари биха с паве в главата в "Овча купел" африканка с малкото й бебе? Излезе ли на челото на всички медии информация, че иракчанин бе пребит и изхвърлен от Лъвов мост, изоставен цяла нощ с тежки травми, за рехабилитацията от които плати не държавата, а доброволци? Почти не чухме за тях и се питам дали защото те не бяха българи, при това бременни майки?

Изобщо, колко често чувате свои близки, или пък самите себе си, изричайки думите, че "Пиротска" вече не е българска улица, защото по нея се движат само "черни"? Или пък, че

"не че сме расисти, ама арабите са си баш цигани"

Подобна реторика е постоянна, тя ни заобикаля и поглъща. Поглъща ни до такава степен, че на моменти се улавям как се въздържам да споделям от "толерастките" си възгледи, защото не ми се влиза в безсмислени спорове. Сигурно не се случва само на мен.

Но това е огромна грешка, защото няма как да е безсмислено да се противопоставяш на изключването и омразата. Пътят на мълчанието и бездействието е ясен – в момента вече берем плодовете него. И се възмущаваме.

* Яна и Хишам ел Хаки, които живеят в Мароко, но в момента са в България, са били нападнати и бити с метален бокс на метри от Народната библиотека в София и никой не им се е притекъл на помощ, разказаха самите те пред "Нова тв". "Той се обръща да ме прегърне и ми каза: "Обичам те!" В този момент няколко господа казаха: "Какъв си ти, бе, ще ми говориш на английски. Първият път го цапардоса силно, след което аз видях мъжа си на земята. Започнах да му помагам", разказва бременната Яна. А Хишам добавя: "Шокиран съм. Не мога да разбера защо тези хора ми причиниха това. Имаше страшно много млади хора, абсолютно никой не помогна."