ВМЕСТО РЕЦЕНЗИЯ

 Гледам го едно такова синкаво, а отгоре пише: a-specto. Защо a-specto, а не просто aspecto е ясно – за да си помисли евентуалния читател, че има някаква особена причина за това и да му се възбуди любопитството. Тъп американски трик. Въпреки всичко го разлиствам. Изглежда като типичен продукт на масовата култура в американския й вариант. И тематично: половината илюстрации и материали - на американска или свързана с нея тема. Цяла страница с реклама само на английски  - който не го  разбира, да си гледа работата.

Нещо като тик ми е: когато отворя списание, първо поглеждам издателското каре – кой какъв е и защо е такъв. Понякога това изчерпва всичко – останалото е ясно и без четене.

Този случай като че ли се оказа такъв. Главен редактор: Калина Андролова. Не толкова главен, но редактор: Петър Волгин.

Тъкмо да го затворя завинаги,  зърнах заглавие: ЗАЛЕЗЪТ НА ХЕГЕМОНА. Америка загуби способността да задава културния модел, by Петър Волгин. И това е причината да се появят следващите редове, а по неизбежност и предходните.

Както казахме, в този случай няма нужда да се чете това, което иде след заглавието. Защото преди да проверим резонни ли са доводите на автора по този въпрос, изниква друг: а защо той, като редактор, издава журнала си по тертипа на един изчерпан културен модел?

Това е въпрос, на който би трябвало да отговори самия автор. Но той, очевидно, няма да може, след като сам не си го е задал. Ще трябва да отговорим вместо него. Не защото ни е еня за вътрешния мир на Волгин. А защото такива като него са цяла обществена прослойка, т.е., обществено явление. А обществените явления трябва да се изследват.

Ще преминем веднага към същността на темата: тук става въпрос за среща на различни култури. А когато две култури се срещнат, става нещо много сериозно: става ясно коя от двете е превъзхождаща.

В нашето политкоректно време това може да звучи грубо. Нали всички хора са равни и всички култури имат еднакво право на съществуване. Това вероятно е така. Всички те имат еднакво право на съществуване. Но нямат еднаква възможност да го упражнят. Също като правораздаването в България - всички граждани имат еднакво право на правосъдие, но не всички имат възможността да го получат.

Когато един среден представител на това, което наричаме европейска култура, се срещне с, да речем, ескимоската такава, той не изпитва желание да се премести в иглу, не захвърля огнестрелното си оръжие, за да го смени с харпун и, изобщо, не се втурва да живее сред ледовете, за да се храни с риба и суров черен дроб от тюлен. Най-много да заимствува някой екзотичен елемент от ескимоската култура, като анорака.

Когато ескимосът се сблъска с европейската култура, той зарязва иглуто и отива да живее в сглобяема барака от европейски тип, започва да стреля по тюлените с пушка, облича се в текстил вместо в кожи и е петимен да зареже всичко това и да се пресели в някой град, както навремето е направил бащата или дядото на Волгин. Всичко това става, защото европейската култура в случая е превъзхождаща.

Последствията от това за ескимоса са драматични. Той трябва да изостави голяма част от културния си багаж – а с това и собствената си идентичност. Разкъсва се връзката между поколенията. Ако се пресели в града, той най-вероятно ще се влее в най-долната част на обществото. Може да превърне в лумпен.

Дотук използвахме думата култура само за простота. В същност, в описания случай, както и в случая с Волгин, става дума за среща не на култури, а на цивилизации. Цивилизацията е много по-обхватно явление от културата. Затова срещите между цивилизации са много по-драматични и последствията от тях – по-сериозни за представителите на превъзходената, ако можем така да се изразим, цивилизация.

Такъв е и нашия случай. Цивилизацията, към която принадлежат издателите на a-specto, се се сблъскала с превъзхождащата я Западна цивилизация, част от която е американската култура, и това е предизвикало смут в душите им.

Срещите на цивилизации не са неизледвано явление. Специално, реакцията на участниците в такива срещи е описана от известния историк Тойнби. Той описва два вида отговори на този душевен смут, наречени от него иродианство и зелотизъм.

Иродианците, наречени така по името на библейския цар Ирод, приел да сътрудничи на крепящите го на престола римляни, приемат доброволно (без значение дали с радост или със скърцане на зъби) институциите и атрибутите на превъзхождащата ги цивилизация и се стараят да се пригодят към нея.

Зелотистите пък (по името на древната еврейска секта зелоти, криещи ками под дрехата си и пробождащи с тях някой виден ироданец, с ясното съзнание, че ще бъдат заловени и убити), отхвърлят всякакво приемане на и сътрудничество с превъзхождащата цивилизация. Те не искат да приемат факта, че техния живот вече е необратимо променен от състоялия се контакт. В това отношение, както казва горния автор, те приличат на щраус, заравящ при опасност главата си в пясъка.

Иродианец е Ататюрк. Умерен и предпазлив зелотист е днешния турски президент Ердоган. Иродианец е руския реформатор Петър I. Зелотист – продължителят му Ленин. Зелотист е Мао, иродианец – приемникът му Дън Сяо Пин.

Краен пример на зелотизъм са днешните ислямски фундаменталисти. Разбира се, нашия домашен зелот Волгин изобщо не може да се мери с тях. Той дори не смее да кръсти списанието си Взгляд. Единственото, което може да си позволи, е под маската на иродианец да мърмори срещу ценностите на Западната цивилизация. Това е така, защото контактът между разглежданите две цивилизации е започнал отдавна, взаимното проникване е протичало бавно и времето е смекчило доста от последствията.

Зелотистът пребивава в парадоксално състояние. Той е изтъкан от противоречия: едновременно ненавижда придобивките на превъзхождащата го цивилизация и не може без тях. Критикува културния модел, който сам следва. Псува Бил Гейтс, но ползва операционната му система. За утеха си измисля легендата, че все пак българин е открил компютъра.

Навремето Ганди се е опитал да изхвърли придобивките на Западната цивилизация. Започнал да преде с чекрък и организирал добив на сол от морето. При цялата симпатия, която изпитваме към него, трябва да отбележим, че това са само орнаменти към делото му. Основната идея, с която е постигнал успеха си - ненасилствения протест - е идеята за несъпротивлението на злото, съветът на Христос: ако те ударят по едната страна, обърни и другата. А това е пак идея, заета от цивилизацията на неговите политически противници.

За да се отърве от гнетящото го чувство за малоценност, зелотистът измисля какво ли не. Доскоро любимото му убежище беше комунизма. Комунизмът внушаваше идеята, че знамето на прогреса вече не е в ръцете на Западната цивилизация, а в неговите собствени, защото така казва не друг, а представител на самата тази цивилизация – Маркс. То се видя какво излезе от това.

И сега му се налага да издава списания.

Затова ще си позволим следния съвет към нашите доморасли зелоти-читатели на подобни издания: станете иродианци. Не е идеалното решение, но поне осигурява душевно спокойствие.