Николай Флоров Явлението Кадиев предизвиква много комунисти, пардон - социалисти, да си спомнят за времената, когато на наивници като него партията лепеше етикета «ревизионист», «опортюнист» или – не дай боже – «троцкист». За такива непослушници това означаваше краят им, и то не само партиен край, а и физически. «Такива бяха времената» - казваше другарят Тодор Живков, което означаваше, че партията беше непогрешима, тоест такава, каквато я беше направил товарищ Ленин – партия от нов тип, съвършена, непоколебима, идеална. Кой би искал друга партия, когато имаш такава?
За читателят, който не е наясно какво точно е казал Кадиев, да цитираме неговите еретични изявления:
«Да се смени изпълнителното бюро на БСП като акт за края на на епохата Станишев...»
«БСП никога няма лична отговорност за никого...»
«Никой от нас няма мандат от хората...»
«Демагогия е, че правителството (на Орешарски) не било провалено...»
«Имате болен организъм – режете на месо...»
«БСП не може да бъде партия на аристокрация или на хора, абонирани винаги за първото място в листите...»
«БСП е загубила идеологията си...»
До тук Кадиев не може да ни изненада с нищо. Ние всички знаем, че нейният председател Станишев не знае от коя страна се държи чука, камо ли сърпа, че жена му го учи как да лъже и той лъже. Ние знаем също така как той се извлече като свинско черво от България към Европа.
Любопитно е обаче да разберем как точно работи акъла на ревизионист като Кадиев, който би могъл да ни обясни каква точно е идеологията на БСП – дали това е още партия на работниците и селяните, предвождани от «прогресивни» интелектуалци, възкачили я като нейният авангард – по ленински?
А може би това е още партия на «пролетарския интернационализъм» под ръководството на Съветския съюз – по сталински?
А може би неговият модел на соц-партия е нещо от сорта на Велислава Дъревския тюрлю-гювеч?
Кадиев ни дължи обяснение с какво неговата соц-партия ще е по-различна от сегашната и ако тя си е загубила идеологията, то каква ще е неговата идеология?
Дали пък той не залита по «перманентната революция» на Троцки или – о, боже – по еврокомунизма, който отрича главната ръководеща роля на Съветския съюз?
Не завлича ли Кадиев партията право в тресавището на буржоазните партии с тяхната конюнктурна политика и хуманистични ценности «за заблуда на трудещите се»?
«Никой от нас няма мандат от хората...» - казва той. Ами че кога, господин Кадиев, партията е имала изобщо мандат от хората? Дали преди 1944 или след това?
Може би господин Кадиев има някакъв друг вид социализъм в главата си, или просто се е «поддал и залитнал (както казва партията) по упадъчни влияния» през дългото си битуване на Запад?
Ние, ХОРАТА, искаме да знаем, питаме и чакаме отговори, не както преди, когато партията – неговата партия - ни заповядваше какво да знаем. Така ще знаем дали го бива за нещо или не, дали и него да изритаме в задника като Станишев, или не.