Ще се стигне ли до преиграване на политическия мач

 Представете си, че сте нормален средностатистически десен човек. Живеете в голям град, работите свободна професия, на 5 октомври отидохте да гласувате. Гласувахте за ГЕРБ или Реформаторския блок, прибрахте се у дома, пуснахте си телевизора и зачакахте да чуете какво ще ви кажат говорещите глави. Те обобщиха, че изборните резултати са очаквани, въпреки че влизането на двете най-малки партии ги е изненадало. Зачакахте пресконференциите, за да се ориентирате в крайна сметка победили ли са Вашите или не. Бойко Борисов не си направи труда да Ви обясни, но малко след полунощ реформаторите направиха някакъв хаос, наречен пресконференция. Не Ви допадна много цялостната атмосфера, но доволно изключихте телевизора със съзнанието, че вашите, като цяло и кумулативно са спечелили.

Сгрешили сте. Не спечелиха

Ако изборите бяха футболен мач, резултатът щеше да е измъчен равен. И то само защото младите резерви в лицето на реформаторите излязоха и вкараха два-три гола в допълнителното време, така че да изравнят резултатността на "Синята коалиция" от изборите през 2009 г. Като махнем тях, иначе стабилният отбор на ГЕРБ, да го наречем "светлосините звезди", се представи с около 700 хил. гласа по-зле от по-предишните избори.

В съвременния футбол подобно равенство би означавало продължения и дузпи. По-честните, но не толкова удобни за живото телевизионно предаване, стари правила биха диктували преиграване на мача. В политиката вместо продължения и дузпи има преговори за съставяне на правителство, а ако и след тях резултатът е равен, все пак се стига до преиграване.

Футболната метафора освен добре разбираема от Бойко Борисов и Божидар Лукарски е и осветяваща случилото се след първия рунд преговори за съставяне на правителство и парламентарна коалиция.

Продълженията вървят дефанзивно 

и от двете страни, никой не поема излишни рискове, а зрителите се надяват отборите да се втурнат да гонят златния гол. Футболистите играят нервно и очакват тридесетминутния кошмар да свърши час по-скоро, за да си пробват късмета на дузпите или втория кръг преговори.

Проблемите си стоят същите, каквито са били и в редовното време. Светлосините звезди са леко застаряващ и демодиран отбор, който е най-добър просто защото играе в българското първенство и другите са пълна трагедия. Младите надежди от Реформаторския блок са разкъсани между това да хвърлят всички сили за да спечели десния, не проруски отбор или да останат малко по-встрани с надеждата, че така ще форсират по-бърза смяна на поколенията.

Политиката за щастие остава малко по-сложна от футболния сблъсък. Отборите не са два, а поне осем. И най-важното - не се знае предварително кой от коя страна играе. Първата седмица на консултации за съставяне на мнозинство не дадоха еднозначен отговор на този въпрос. Създаде се една нова разделителна линия, която някак убягна от иначе всевиждащите журналистически очи. Отборите се разделиха на тези, чиито действия ги подготвят за евентуален провал при създаването на работещо парламентарно мнозинство, или задържането му за кратко време, и другите, които играят вабанк за този парламент – стремят се да получат къс от властта без оглед на това как биха се представили при евентуални нови избори.

За пръв път от поне две години отборът на Бойко Борисов играе в добре познатия отпреди това стил – премерени действия, които го подготвят и за двата сценария –

правителство с реформаторите, подкрепено от "Патриотичния фронт",
или нови избори

Трите дами на Борисов ясно виждат, че най-големият губещ от неочакваното влизане на "Атака" и АБВ в парламента е най-голямата партия. Затова на преговорите се държат така, че да максимизират евентуалните си резултати на следващи избори или да направят угодна на тях коалиция. Така след разговорите атаките им бяха насочени срещу реформаторите, с които частично делят един и същи електорат, и "България без цензура", които директно взимат друга част от избирателите им.

Ако Реформаторският блок беше усетил накъде бият нещата предварително, вероятно щеше да действа по-концентрирано и фокусирано. Само част от него, тази около Радан Кънев и Петър Москов, разбра истинския залог на преговорите от сряда. Това, което се решаваше в средата на седмицата, не беше дали Бойко Борисов ще произнесе, или няма да произнесе имената на Делян Пеевски и Ахмед Доган.

Въпросът беше кой ще бъде в по-силна позиция следващия път, когато двете партии се срещнат. В това трите дами на Борисов тотално надхитриха по-неопитните реформатори. Отново ясно и публично се видя вътрешното разделение в коалицията – играещите за дългата игра хора около Радан Кънев и отбора на Кунева и Лукарски, които са по-склонни да действат в рамките на този парламент. Без да може да се каже отсега кой от двата варианта е по-добър за реформаторите, е ясно, че разделението по тази линия само вреди.

Както се видя и от преговорите, в най-добри позиции в този парламент са Патриотичният фронт и АБВ. Националистическата коалиция печели от това, че не й трябва директно участие във властта, а е достатъчно да подкрепя някакъв тип кабинет на малцинството. От другата страна хората около Първанов не могат да са сигурни, че при нови избори ще успеят пак да преминат бариерата, и затова са склонни на компромиси, стига парламентът да продължи да съществува.

Големият въпрос остава

кой изход от ситуацията е най-добър за това България да има стабилно и реформаторско управление. Реформаторско управление не заради моето или нечие друго пристрастие към реформаторите, а просто защото в момента това е критично необходимо на страната. Тук смея да защитя по-непопулярната теза. Най-добре за страната би било президентът да продължи да управлява още няколко месеца и да се отиде на нови избори. Избори, които, да се надяваме, ще вкарат по-малко проруски настроени в парламента и ще дадат по-стабилна почва за дясна коалиция, независеща директно от формирования, масово обитавани от агенти на ДС като Патриотичния фронт. При един следващ парламент, в който не успеят да влязат не само АБВ и "Атака", но и все по-затъващият и надигран отбор "България без цензура", ГЕРБ и Реформаторският блок ще имат достатъчно стабилно мнозинство, за да се види напълно ясно колко бързи и ефективни реформи могат да вкарат в действие.

А ако някой се чуди как при това положение страната ще се оправи с казуса "КТБ", отговорът е прост. Има си закон, да се изпълни. Веднага.