РЕЗИЛЪТ НА СЪВЕТСКИЯ БАЛЕТ

 Класическият балет е известен като маниерно и аристократично творение от времето на френския абсолютизъм , което и досега се приема за изкуство от ограничен елит. Ако се следва комунистическата логика обаче, това е най-буржоазното, а следователно най-упадъчното от всички изкуства. Въпреки това  болшевиките го приемат като начин за културна пропаганда в Западния свят, и то едва ли не като тяхно патентовано изкуство.

Съветският, а днес и руския  класически балет се мъчи с всичка сила да поддържа място на най-реномирания в света.  Светът обаче не стои на едно място и още след Втората Световна война в Западния свят започват динамични експериментални театри и танцови групи с много по-малко ударение на класическия балет. Съветският балет продължава по своя път, затворен за каквито и да е нови идеи. Еволюцията на класическия балет му е чужда.

Така започва един особено характерен феномен – звездите на тоя балет започват да бягат на Запад като единствен начин за нови форми на творческо изразяване. Това е феномен преди всичко защото буквално всички светила на съветския балет успяват да избягат на Запад. В разгледаните по-долу случаи не влизат множество второстепенни балетисти, по един или друкг начин намерили своя път на Запад.

Първи дава пример Рудолф Нуреев в 1961 година. Той е башкирски татарин по произход, а истинското му име е Рудолф Хемит ули Нуриев.  В далечната 1961 година неговото бягство оказва много болезнен ефект на съветските културтрегери и особено кагебистите в СССР, за които този случай е огромен провал. Не може и да бъде другояче: Нуреев им е бил добре известен със силно индивидуален характер и малко търпение към диктаторските методи на съветските театрални и балетни величия, да не говорим за невъзможността за творческо сътрудничество между балетисти, хореографи и режисьори.

Гостуванията на съветския балет на Запад в ония години са  с една единствена цел – да покажат превъзходството на съветската култура. КГБ не му вярва и го счита за потенциален проблем, ако бъде пуснат на турне на Запад. За негов късмет обаче звездата на балета «Киров» Константин Сергеев се наранява и Нуреев заминава на негово място.

КГБ забелязва, че Нуреев нарушава строгите заповеди да не влиза в контакти с чужденци и решава да го прати веднага обратно в СССР. Измислят му лъжа че не може да пътува от Париж до Лондон с балета, тъй като го очакват за специално представление в Кремъл – доста евтин номер за Нуреев, но виждат, че той не се хваща.Тогава му казват, че майка му е тежко болна и иска да го види незабавно. Нуреев знае много добре, че това са плитки лъжи и е убеден, че ако се върне в СССР ще бъде хвърлен в затвора.

Така през юни 1961 на летище Бурже с помощта на френската полиция и една негова приятелка той остава във Франция като титуляр на Гран Бале дьо Марки в Париж. Така започва неговата успешна кариера на Запад, за която хореогорафът Олег Виноградов от балета «Киров» по-късно ще каже: «Това, което Нуреев постигна на Запад, никога не би могъл тук, в Русия!»

Многото опити да му се разреши да се върне, за да види майка си, не дават никакъв резултат като явно отмъщение от комунистическите власти. Най-после в 1987 Михаил Горбачов му позволява, а в 1989 получава възможност да играе и в «Киров» и да види приятелите и учителите си.

GOOD GIRLS GO TO HEAVEN, BAD GIRLS GO EVERYWHERE

Нуреев дава примера. В 1970, или девет години след него, от съветския балет побягва на Запад съвършеното създание на «Киров», прима балерината Наталия Макарова, която получава политическо убежище във Великобритания.

Само четири години по-късно бяга на Запад Михаил Баришников, а пет години след него и Александър Годунов  от «Болшой Театър».

Самото бягство на тримата, Макарова, Баришников и Годунов, е огромна демонстрация срещу престарелите методи на съветския балет и подчинението им на комунистическата пропаганда. Звезди от такава величина просто плюят в очите на властите срещу използването на балета за политически цели. В ония години това е жесток удар по раздутото его на самодоволната комунистическа върхушка с чувство за неуязвимост.

За кариерата си на Запад Макарова казва: «Аз съм голям късметлия – толкова различни роли в балета никога не бих могла да играя в Русия». Наричат я «родоотстъпник», отнемат й званието на «прима балерина» и официално я оплюват. Тя обаче прави блестяща кариера на Запад. Вече в годините на така наречената «перестройка», в 1988 тя играе с гостуващия на Запад «Киров», среща се триумфално с приятели и с главния хореограф  Олег Виноградов. Един «родоотстъпник» да бъде допуснат отново да играе за «Киров» е повече фантазия, отколкото реалност, като се имат предвид доскорошните концлагерни практики на съветските власти и политическата полиция на КГБ.  

Прави впечатление, че и тримата – Нуреев, Баришников и Годунов, са синове на съветски офицери. Расъл в съветски Татарстан, Нуреев явно е прихванал традиционните антисъветски чувства на татарите и е носел със себе си неприязънта, ако не и омразата, към Русия, превърнала Татарстан в руски доминион.

Баришников е латвийски руснак, расъл сред местните латвийци и евреи, сред които той е бил – по негови думи – «син на окупатор». Детството подминава тия отношения със своята наивност, но приноса им в оформянето на по-широк поглед върху света е неоспорим. Баришников описва бягството си в Канада така: «В онази вечер в Торонто аз трябваше да играя за последен път. Тогава аз се срещнах тайно с млад канадски адвокат, с когото обсъдих възможните начини за оставането ми. След представлението аз трябваше бързо да изляза извън сградата, по възможност незабелязано, и да тичам през три пресечки, за да стигна до колата, където ме чакаха моите канадски приятели».

Баришников е този, който най-публично заявява своето отношение към съветския строй: «Безпокоях се за баща ми, за брат ми и сестра ми. Знаех, че ще бъдат подложени на  сериозен разпит от КГБ, както и някои мои приятели. Когато най-после ми разрешиха да се върна, аз заведох две от децата ми на гроба на майка ми. Разрешиха ми дори да дам две представления, но нямам желание да се връщам. Чувствам се твърде неприятно заради много аспекти на руския начин на живот. Не мога да им простя за мръсотиите към моите родители. Не мога, докато на Червения площад стои оня мавзолей и още не е изринат. Горбачов ме канеше, но аз все отлагах и му казвах: «Защо не махнете оня мавзолей? Направете на негово място една хубава сцена и аз ще играя на нея!» В Съветския съюз се отнасяха добре с мен и живота ми беше добър. Аз имах всичко, но разбрах, че съм в задънена улица. Исках да имам свободата да се срещам с хора на Запад. Дори и не мислех да бягам, макар че не бях особен руски патриот. Просто правех това, което искаха от мен и се преструвах, естествено. Трябваше да си имам работа с комунисти и КГБ, а това беше отвратително. Русия за мен е сапунена опера, а балета е една ужасна реалност и безкраен водевил.»

На въпроса какъв е неговия най-лош спомен от СССР, Баришников отговаря: «Лъжата във всекидневния живот!»

РАЗКЪСАНАТА ЛЮБОВ НА АЛЕКСАНДЪР ГОДУНОВ

От всички случаи, описани по-горе, най-драматичният и най-съдбовният е този на Александър Годунов, новата звезда на съветския балет. Висок и строен, дълга руса коса, красавчик. Вещаят му блестящо бъдеще. В Москва го взимат от Сахалин, където доминират стари мераци за независима република, а днес гледат на Путин като на посмешище. От там и дълбоката му неприязън към кагебешниците. Обича алкохола.

Жена му Людмила: седем години по-възрастна от него, московска еврейка. Предишен брак, една от най-добрите на «Болшой театър», тя без съмнение е имала много, на което да го научи.

Двамата са известни като любовна двойка и тя е била наясно за неговата стара мечта да играе на Запад. КГБ го счита за не особено «благонадежден». Пречи им дългата му коса и това го дразни постоянно. За да охладят буйния му темперамент му правят номера и го пращат за две години да играе в провинцията. И все пак се налага да го пратят на гастроли в САЩ.

Той обаче става причина за сериозен дипломатически инцидент между САЩ и СССР. На 21 август 1979 година по време на турне на Болшой Театър в Ню Йорк се разиграва невероятна за западния човек драма. Тя започва когато Годунов се свързва с местните власти и иска политическо убежище. Тук сработват най-отвратителните похвати на КГБ: когато разбират, че той отсъства от състава на балета, те решават да върнат незабавно жена му Людмила Власова (титуляр в балета) в Москва на съветски самолет  – очеваден опит за отмъщение по особено гнусен начин, типичен още от времето на класическия сталинизъм.

Американците разбират за намеренията на КГБ и спират самолета на летището. От тук нататък се разиграва невероятна драма, в която се включват Държавния департамент, президента Картър и Леонид Брежнев. В продължение на три дни Федералното Бюро за Разследване се опитва да разбере по свое желание ли се връща Людмила Власова в Москва, или е принудена.

Досега никой не е дал точни подробности за това, което е преживяла балерината за тези три дни. Знае се, че разговорите са провеждани в постоянното присъствие на агенти на КГБ и че американците са проявили наивност като са мислели, че в тая атмосфера биха могли да получат от нея откровен отговор. По-късно тя ще каже: «Това беше кошмар!»

Така или иначе, връщат Власова и двамата с Годунов се разделят завинаги. С години той прави опити да се свърже с нея. Най-после «му позволяват» и двамата провеждат половинчасов разговор.

Представете си, читателю: ТЕ «му позволяват»! Или ТЕ «не му позволяват» да носи дълга коса»! Или ТЕ «не му позволяват» да играе в чужбина,  или от САЩ да говори с жена си! ТЕ, собствениците на живота на всеки човек, с когото разполагат както си искат!

Резилът е голям! Америка и света за три дни гледат със зяпнала уста безплатна демонстрация на КГБ в действие. Почвата под краката на целия комунистически рай вече се клати, но те не виждат това.

Какво става с Годунов ли? Той прави филмова кариера. Опитва няколко балета, включително и с трупата на Баришников. Пари бол. Харесва го актирсата Джаклин Бисет и двамата заживяват заедно. Старият навик да посяга към бутилката обаче си казва думата и алкохола го удря в черния дроб. В 1995 умира от усложнения с хепатит на 45 години.

А двете женички, тоест двете любови в живота му, Людмила и Джаклин, дори се срещат  след разпадането на съветската империя да си разказват спомени за Саша и да разберат коя от двете е обичал повече.