Митовете за руската любов – коварството, а не братството

Наскоро се сдобих от министерство на отбраната на Руската федерация със „Сборник със секретни договори на Царство Русия 1856-1917г.”

За първи път българският народ има възможност да види текстовете на секретните договори на Русия с Австро-Унгария от 1876 г. – 1877 г., станали основа на Берлинскят договор. Договори между две империи, обрекли на разпокъсване българските земи и довели до неизброими мъки и страдания в опити да се постигне българският национален идеал.

Манипулации и лъжи десетилетия наред тровят българския национален дух и унизяват умишлено и целенасочено българското достойнство. Нека всеки сам си отговори на въпросите, взимайки предвид факта, че в Априлското въстание и Руско-Турската война българският народ дава около 30 000 жертви в бой и общо около 200 000 жертви заедно с цивилното население.

Руската армия дава около 15 000 жертви, много от тях финландци и украинци...

Колко паметника има за свидните български жертви, за героите и мъчениците? А колко за руските?!

Дори катедралният ни храм носи името на светец, който няма нищо общо с истинското българско православие, а пред Народното събрание стои паметник на чужд държавен глава, който е причинил на българския народ чрез коварство и интриги най-разкъсаната и болна рана, която и днес още кърви.

И когато с очите си видите тайните договори ще разберете защо...

Русия винаги е действала срещу българската национална кауза 

и дори започва още преди тя да е напълно осъзната от народа ни. Целта е ясна – недопускане на създаването на обединена, голяма и силна България, която ще стане пречка за завладяването на проливите и руска експанзия на Балканите.

Още през 1853 г. Карл Маркс отбелязва в статия по Източния въпрос в „Ню Йорк дейли телеграф” - "Когато българите достигнат до способността сами да решават съдбата си, и неминуемо, както подобно на Сърбия и Влашко умишлено бъдат постави в полузависимо положение от Османската империя, в България ще се зароди истинска, прогресивна българска партия, която ще бъде АНТИРУСКА.”(„Авантюрите на руския царизъм в България” Васил Коларов).

Думите са пророчески и са изречени осем години преди основоположникът на българското национално – освободително движение и радетелят за извоюване на национална независимост изцяло със собствени сили и средства Георги Раковски да издаде брошурата си „Руската убийствена политика за българите” през 1861 г. http://publicistika.blogspot.com/2008/01/blog-post...

Всеки българин е длъжен да я прочете, както и обективната историческа наука е длъжна да я отрази в учебниците по история, защото описва много добре целите на руския империализъм и методите на Руската империя за снабдяване с безплатна работна ръка, като едновромено с това се прочистват етнически цели български региони. Конкретният повод за написването на брошурата е поредната Руско-Турска война, чрез която Русия принуждава султана да издаде ферман, който й позволява да си набавя крепостни от българското население и масовото изселване на българи от Видинско и Монтанско, довело впоследствие до икономическо съсипване на целия регион:

„Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!

Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!”

(Впрочем един от потомците на тези българи, завлечени от пловдивските села в Бесарабия още през 1821 г. е храбрият български командир Ген. Колев, разбил на пух и прах руската армия, нахлула в Добруджа през 1916 г.)

За съдбата на нашите сънародници, преселени в руските земи, можем да съдим по думите на Христо Ботев, написани 14 години след брошурата на Г. Раковски, в статия в бр. 13 на в-к „Знаме” 1875г. - Думите му нямат нужда от коментар:

„Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българск¬ите колонии”

” ... не остави¬ха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството.”

„Пр¬авителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъ¬на в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество.”

http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=...

Започналата да набира сили и воля за обявяване на независимост Българска екзархия също попада под ударите на коварната и двулична имперска политика. В същата 1861 г. по настояване на княз Лобанов - руският консул в Цариград и тримата български владици са заточени в Диарбекир в опит да се спре единението и обявяване независимостта на Българската екзархия. (виж. Симеон Радев – „Строители на съвременна България” - http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID...

Въпреки усилията и на Русия, и на гръцката църква неизбежното се случва и през 1870 г. Българската екзархия е обявена за независима с ферман. Територията е близо 220 000 кв. км. и включва всички земи населени с преобладаващо българско население според стриктните регистри на населението.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/65...

Прилагам и картата:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce...

В последен отчаян опит да се спре подемът на българския народ и единението му, Цариградската патриаршия и Руската църква

обявяват схизма против Българската църква 

през 1872 г. Отново по настояване на руския консул в Цариград – този път Граф Игнатиев, нашите владици са заточени. Схизмата против Българската църква продължава чак до 1945г.

Нещо повече - член 10 от фермана разрешава и други, неупоменати във фермана епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае.

Съобразно този параграф през 1880 г. се извършва плебисцит в Македония (умишлено откъсната от България със секретните договори на Русия с Австро-Унгария през 1876-1877 г.) под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е изцяло в полза на Българската екзархия и довежда до включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска.

Най-големите страхове за руската дипломация се случват и България уверено върви към осъществяване на националния идеал...

Не бива да подминаваме и двуличната роля на Граф Игнатиев и злокобното му присъствие в последвалите събития, довели и до провала на Цариградската конференция на 18 януари 1877 г., на която Великите сили се споразумяват за територия на новата Българска държава много близка до територията на Българската екзархия.

Крайно време е документите и кореспонденцията на Граф Игнатиев с османските власти, с които се снабдява българското военно разузнаване и чиито факсимилета се съхраняват и до днес в Министерство на отбраната да видят бял свят, за да знаят всички българи как Граф Игнатиев изисква от османските власти не обикновен съд да съди Васил Левски, а специална комисия, в която двамата българи са определени от него за да е сигурен, че Апостолът ще бъде обесен. Очевидно и логично е, че за целите на руската дипломация не е изгодна политиката на ръководителя на българското национално-освободително движение и разбиранията му за „чиста и свята република” и, че „който ни освободи, той ще да ни и пороби”.

Русия и нейната агентура така и не успява да сложи начело на БРЦК нейно протеже. Самият факт, че избухването на Априлското въстание заварва Русия неподготвена и я кара да предприема спешни дипломатически мерки е достатъчно красноречив.

По същество:

Веднага след Априлското въстание Русия се задейства и за да подготви ескпанзията си сключва с Австро -Унгария секретното Райхщадско споразумение на 8 юли 1876 г. В него двете империи си разделят сферите на влияние на Балканския полуостров, Русия се задължава да не пречи на Австро-Унгария при анексирането на Босна и Херцеговина, а от своя страна Австро-Унгария се задължава да не пречи на Русия при нахлуване на Балканския полуостров. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на „голяма и сплотена” държава, а Русия си запазва правото да си върне Бесарабия, като впоследствие компенсира Румъния с изцяло населената с българи Северна Добруджа, която е част от територията на Българската екзархия. По време на Цариградската конференция двете империи финализират секретното си споразумение с Будапещенската конвенция от 15 януари 1877 г.

Междувременно в Цариград Великите сили започват конференция, която да реши „източния въпрос” и да уточни границите на новата Българска държава. Цариградската конференция се провежда декември 1876г. – януари 1877г. Окончателният вариант за територията на България е по предложение на британския представител и включва почти всички територии населени с българи и е много близка до границите на Българската екзархия:http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1...

В същия момент Русия води паралелно тайни преговори с Австро-Унгария и подписва на 15 януари Будапещенската конвенция, с която окончателно обрича българските земи на разкъсване и залага основите на Берлинския договор.

В чл.2 на долната снимка двете империи се договарят за взаимно дипломатическо съдействие в случай, че се наложи колективно обсъждане от Великите сили. Ето защо договореностите между Русия и Австро-Унгария са наложени и на Берлинския конгрес.

В чл. 3 двете империи се договарят да не се допусне образуване на голяма и сплотена държава и констатират, че не желаят никакви последващи изменения на тези споразумения, както и заявяват своята готовност да ги съхранят и като основа за следващи политики.

Това обяснява и Берлинският договор и последващата съпротива на Русия срещу Съединението, нападението на Сърбия и скъсването на дипломатически отношения от Русия с България.

В същия момент в Цариград русите дипломати, начело с Граф Игнатиев саботират Цариградската конференция, провокират турския султан да откаже подписването и на 18 януари 1877 г. Мидхат паша обявява отказ на Турция да приеме решенията на конференцията.

Така двете империи обричат българските земи на разпокъсване,

а Русия успява да заложи основите на пъкления си план за разкъсване на българския народ и доминация на Балканите с цел последващо завземане на проливите и Цариград.

Прави впечатление и пълното съвпадение между текстовете, касаещи издръжката на „руския окупационен корпус” във Временния Сан-Стефански мирен договор и Берлинският договор – съответно чл. 8 и чл. 22. от Берлинския договор.

България изплаща издръжката до 1902 г., изчислена от икономисти към днешна дата и равняваща се на около 40 милиарда долара, като спира да плаща в годините, в които Русия къса дипломатически отношения с България след Съединението и всячески се опитва да го саботира, организирайки преврати, метежи, въоръжава шайки, които да дестабилизират „Източна Румелия” за да предизвикат намесата на суверена – султана, за да се предотврати обединението на двете откъснати парчета българска земя. (Впоследствие ще ви запозная по-подробно, имайки достъп и до секретните руски дипломатически грами).

Така Русия успява донякъде да изпълни пъкления си план и да предотврати образуването на голяма и сплотена българска държава, като предава Северна Добруджа на Румъния, Пиротско и Нишко на Сърбия, умишлено оставя Македония и Беломорска Тракия в пределите на Османската империя и образува в Тракия измислената държава Източна Румелия...

За да се стигне до оня чуден момент в нашата история, когато българският народ, нарушавайки Берлинския договор се опълчва на три империи – Руската, Австро-Унгарската и Османската и през 1885 г. обявява Съединението на парчетата от своята плът.

За да се стигне до нападението на Сърбия, пълната победа над нея, скъсване на дипломатически отношения от страна на Русия с България.

За да се стигне и до 1916 г., когато Русия, заедно с Румъния и Сърбия напада България.

За да се стигне и до голямата дата 3МАРТ 1918 г., на която победителят България, заедно със съюзниците си принуждава Русия да подпише най-унизителния мирен договор в историята си. Договор, благодарение на който от лапите на руския империализъм се откъсват Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Молдава, Грузия и Армения.

Договор, чийто последици виждаме и днес

Дата, избрана от победителя България като отговор на всичко описано по-горе.

„ О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?

P.S. Благодаря на Р.Л. за осигурения достъп до документите от Министерство на отбраната на Руската федерация!