http://www.dnevnik.bg
Не намеренията на евентуалното ново правителство за съдебната реформа, а политическата воля, изразена в парламента, ще е важна за Европейската комисия при оценка на напредъка на България в тази област, стана ясно от интервю по БНР на вицепремиера и министър на правосъдието в служебния кабинет Христо Иванов. Той обобщи впечатленията си от разговорите при представянето на актуализираната стратегия на България за продължаване на реформата на съдебната система пред генералния секретар на Европейската комисия Катрин Дей.
От коментарите на министър Иванов стана ясно, че промяната в състава на ЕК няма да доведе до промяна на отношението към свършеното от България. "Госпожа Дей подчерта, че нямаме основание да чакаме позитивен или замазващ положението доклад, това беше сигнал, че трябва да се подготвим за доста критика", каза вицепремиерът.
Той уточни, че България е получила и доста критики, че още
не е започнала дори на системно ниво разговори за това какво трябва да се случи в системата на вътрешните работи и сигурността
"Нужен е систематичен, дългосрочен политически документ какво правим с МВР, ДАНС и тези служби и техния капацитет за осигуряване на вътрешна сигурност и ред, борба с корупцията по високите етажи на властта", обобщи Иванов.
Той уточни, че за момента не е поставян срок, в който да стане това. Иванов посочи, че в ЕК са на ясно, че при този парламент
може следващото правителство да излъчва правилните послания, но да не може да ги прокара в пленарната зала
"Четири пъти Катрин Дей повтори, че ако политическите сили не покажат ясна воля в парламента за посоката на реформите, това ще е голям проблем независимо какво приказва кабинетът и други въвлечени в съдебната реформа", уточни правосъдният министър.
Той каза, че ЕК ще следи не посланията на кабинета, а какво политическите сили в НС правят или не правят за съдебната реформа, и добави и реформата в областта на вътрешния ред - "онази тъмна част от картината, за която досега не сме говорили систематично и която в огромна степен дърпа страната много назад".
Според правосъдния министър е въпрос на политическа техника как ще демонстрираме тази политическа воля. Иванов смята, че ще е добре БСП да възроди идеята на бившия правосъден министър Зинаида Златанова политическите сили да приемат съвместна декларация за приоритетите в съдебната реформа.
В отговор на въпрос Иванов каза, че ако досегашните доклади не са правили достатъчно ясна разлика между България и Румъния, този контраст ще бъде ясен в предстоящия доклад (очаква се в началото на 2015 г.)
Говорейки за коментарите на главния прокурор Сотир Цацаров за стратегията, министърът каза, че остава с впечатлението, че се прави опит да се отклони разговорът, като се обсъжда това, което го няма в нея. "Дали това е първа стъпка за вадене на прокуратурата от съдебната власт – не, не е. Дали е фокус върху статута на главния прокурор – не, не е. Не се прави опит да се прави експертиза на одита и одит на експертизата", обобщи Иванов. Той призова да се говори за това какво пише в стратегията, като обобщи, че тя очертава поредица от стъпки, които без бързане и конфронтация да очертаят пътя към наистина ефективна прокуратура.
"Основните цели на стратегията са
да имаме абсолютен приоритет на независимостта на съда
решителна борба с корупцията, усилие да започнем реформи в прокуратурата, за да стане ефективен инструмент за борба с корупцията по високите етажи на властта. Изобщо да пристъпим към реформата във вътрешните работи", обобщи Христо Иванов.
Според него Европа не приема факта, че имаме 93-95% успеваемост на обвиненията в съдебна зала, като доказателство за ефективност. "Ключовият въпрос е успява ли българската наказателноправна система да се заеме с фундаменталните проблеми, с корупцията по високите етажи на властта и системната злоупотребата с власт в България", обясни Иванов.
Коментирайки твърденията на Цацаров, че казусът "КТБ" е чисто присвояване, Иванов посочи, че се надява това да се докаже в съдебната зала. "Безнаказаността е елемент от политическата култура в България и ние трябва да сложим край. Това не е задължение само на прокуратурата. Има много неща, който трябва да се направят в парламента, дори в редакцията на парламентарния правилник. Важно е да рестартираме системата от независими регулатори и органи, като не само променим личния състав в БНБ, КЗК и огромен периметър от страшно важни органи, които не работят добре", завърши Иванов.