Свободата днес и тук 27 Май 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Среща с един български инвалид

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Марти Левчев, http://www.dnevnik.bg

 

  •  
 
 
 

Надявам се тая добра леля да не се разсърди, че реших да напиша няколко реда за нея. Съмнявам се някога да разбере, че въобще е спомената в поредния текст, публикуван в интернет пространството. Просто защото тя е на възраст, едва ли има достъп до компютър, едва ли е компютърно грамотна, пък и грижите й се свеждат до това колко лева ще й дадат за рециклираната хартия, дали днес в Дървеница ще раздават супа и кой ще й пусне няколко стотинки в ръката.

Вървях в Докторската градина и видях възрастна жена. Едвам креташе, беше се натоварила с три тежки торби, видя ме и ме попита дали имам да й дам някоя и друга стотинка. Поспрях се при нея, дадох колкото можах, казах й, че знам, че това изобщо не е много, тя ми се усмихна и отговори, че за нея това си е много.

Седнах да си поговоря с нея, тя пусна торбите и се настани на пейката до мен и се разбъбрихме. Споменах за големите магазини, които вечерно време оставят при контейнерите неизползвана храна, тя ми каза, че вечерно време я е страх да се разхожда по улиците.

И мене ме е страх да се разхождам по улиците. Кой знае кой ще те спре, какво ще ти каже, какво ще поиска от тебе. Говорихме си и докато минаваха още хора покрай нас, тя ги спираше с няколко думи и молеше за стотинки.

Минаха две млади хубави момичета. В университета ли отиваха, кафе да пият ли отиваха или може би на работа, не знам. Видяха жената, едното хубаво момиче се обърна към нея и с леко отворена уста се зазяпа в лицето на тая жена. Нейното лице беше скрито в забрадка, двете й сини очи гледаха на различни страни и още черти се подаваха под забрадката, които загатваха за тежък живот и много трудности по пътя.

Момичето видя и мен, видя и жената и цялата вселенска погнуса като че се настани в душата й. Тя ни зяпаше. И аз на нищо не приличах, лелята и тя доста беше очукана, но наистина ли заслужихме тоя отвратен поглед на хубавото момиче?

Сигурно и на него не му е леко, сигурно и то с много проблеми се сблъсква всеки ден, но бива ли така да подминеш една безпомощна баба с протегната ръка, та чак и да се отвратиш от нея.

Мило момиче, пожелавам ти здраве и успех във всичко, с което се захванеш. Но знай, че това, което ти наричаш сигурност в своя живот, е изключително крехко. Никой не вижда в бъдещето и не може да е убеден, че и утре сам той няма да попадне на улицата след някоя ужасна история и да има нужда от помощ.

Красотата ти е преходна. Годините ще минат и младото ти тяло ще започне все по-сигурно да усеща силите на гравитацията. Всичко ще почне да се свлича надолу и бръчки ще се появят в някой момент, но очите ти ще останат същите.

На тая леля очите й колкото и кривогледи да бяха, бяха чисти, жизнени и усмихнати по един много хубав начин. Не говорихме за момичето. То мина и замина. Приказвахме си за нейния живот, разказваше ми как разни хора й обещавали да изкупуват хартията, която намери.

Тя иначе била инвалид. Сама каза така. Не видях добре, но като че едната й китка беше пострадала много лошо и за жалост трайно. И навлечена в студа, тая жена мъкнеше торбите си, говореше ми къде раздават супа веднъж в седмицата и къде раздават суха храна веднъж в седмицата. Просто ми споделяше. Не се оплакваше.

Някак беше намерила начин да закрепи своето пусто съществуване. Но не благодарение на вас, господа властимащи. И някак беше намерила начин да куцука в тоя сив и озверял град, не благодарение на вас, господа властимащи.

Спря се друга жена, усмихна се на лелята и бръкна в портмонето. Оставих я лелята, пожелах й жива и здрава да е и си тръгнах по моя път.

Колко ли още отхвърлени и отритнати хора ще срещна по него, не знам. Предполагам, че въобще няма да са малко. И знам, че е страшно трудно да се помогне на всичките. Но някак се опитваме и ние нещичко, колкото и да е малко, да направим за тях. Отново не благодарение на вас, господа властимащи.

И знам, че на дневен ред има още страшно много проблеми за решение. И че кои от кои са по-належащи. Но се надявам един по един да се хванат тия проблеми и да започнат да се решават. Ще се реши ли проблемът, че всяка година нас много ни изненадва снегът, не знам. Ще се реши ли проблемът на бедстващите в най-бедните региони на нашата държава, не знам.

Ама се надявам. Как ще стане цялата тая работа, идея си нямам. Ама ей го на, пуст идеализъм, пуста човешка природа, вярвам си там в нещо крехко и невероятно, обгрижвам го в себе си, опитвам се и на моите приятели да им споделя тая вяра и така продължавам напред.

Хубава ли е тя, дали ще ни помогне, или всъщност е страшно зловредна и самозалъгваща и е много по-добре веднъж завинаги да я пропъдим от себе си и да се обезверим като хората, всеки за себе си ще реши.

И хубавото момиче ще реши. А лелята – тя отиде в пункта за изкупуване на хартия.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional