Евгений Михайлов Повече от година и половина призовавам за обединение на всички в дясно. Но... Не стана преди изборите май 2013. Не стана и преди евроизборите. Не стана и преди изборите от 5 октомври. Вместо това се изрекоха много клетви и много обиди. Вместо това Движение 22 септември бяхме наричани патерица на Герб и предатели на "синьото".
А можеше да има силно и единно дясно мнозинство.Даже можеше да има и конституционно мнозинство, ако не бяха глупавите и измислени битки за това КОЙ бил автентичен.
Можеше... Но... Днес вече беше обявено разбирателство и желание за единодействие. Но с цената на какво? На подкрепата на агентите и офицерите от ДС в ПФ? На подкрепата на авангарда Петата колона, авторите на Големия кремълски шлем от АБВ? На подписване на Програмна декларация с удобната кремълска опорна точка за продължаване на мораториума за проучвания за наличие на шистов газ?
Цената? Кой ти гледа цената? Кой ти гледа принципи? Кой ти гледа предизборни обещания? Кой го интересува мнението на верните привърженици на една или друга програма? Кой ти държи сметка дали помниш изреченото вчера и забравеното днес? Кой ти държи сметка за безпринципните компромиси? И кой би гласувал за всичко това, ако бе част от предизборната програма(пропаганда, измама)? КОЙ?