КОМУ Е НУЖНА ДИРИЖИРАНАТА КУЛТУРА?

             От сума години вече сумирам назначенията за културни министри в нашата родна територия и всеки път си казвам: Е, от това по-голям резил не може!...А при следващото назначение се оказва, че можело. И още как! Какви ли не се изредиха в това тъжно ведомство, кой ли не се кле, че с него ще настъпи новия златен век! Очевидно най-простото нещо у нас е да си министър. Достатъчно е да си достатъчно прост за целта. Това обяснява защо личността, която са ни приготвили – пак! – да оглави културната армия, ще го направи за втори път. В любовта ако не можеш да направиш нищо от първия път, то вторият опит  пак се брои за първи. При министрите не е така. Оказва се, че първият неуспешен опит бил всъщност трупане на полезен опит. Тъй че на министъра му се зачитат точките и той си върви напред, а потърпевшата дама озадачено се пита как стават тия работи.

         Ами стават. У нас стават. Може да си неграмотен, може да си простак. Всякакъв може да си. За министри изпит не се държи. Може да си побойник, може най-симпатичното ти качество да бъде твоето пиянство – всичко може. Може да си мутренска подлога. Може да те презират и мразят. Важното е да не ти пука. Пък и какво си виновен ти – нали друг те е поставил на поста? Той да ти бере срама; но ти май си му последната грижа. За него и без това културата е само хабене на пари, дето иначе може много по-директно да се усвоят. Как да му обясниш, че културата е духовна територия и трябва да се ръководи от хора на духа. Като църквата – която поради аналогични назначения е на същия хал като културата ни.

         Не можеш да обясниш. Нито с думи, нито с жестове. Ние сме хора от различни галактики, принудени да живеем в обща държавица. Нас ни делят не само вагони с прочетени книги; делят ни дълбоки културни пластове. Няма начин. Те живеят в света на стоичковци и пеевци. А нас дори ни е гнус да погледнем там.

         Но ето, че те ни управляват. Те ни слагат министър. А щом такова нещо може да бъде министър, то несъмнено няма никаква нужда от подобно министерство. Всъщност самото съществуване на министерство предполага наличието на подобни министри. Лично аз не познавам голям български творец, съгласен да става министър. Преди всичко такъв пост ще е ограничение на личната му свобода. Творецът не може да бъде зависим от разни партии, организации и всякакви такива грабливи сдружения. На твореца не му трябва министерство. То е нужно единствено на шайките. То е канал, през който чистите народни пари изтичат в мръсни джобове. Да, държавата трябва да се грижи за творците си – но не чрез подаянията, едва откъснати от алчните пръсти на бюрократите. Има си начини и десетки държави отдавна ги прилагат без да издържат излишни мастодонти като министерство на културата.

         Навремето министър на културата в Гърция бе прекрасната Мелина Меркури. Гледах едно интервю с нея, в което тя разказа как чрез културни промени иска да повдигне националната гордост на гърците. Знаете ли какво представляваше министерският кабинет на Мелина? Една таванска стаичка в някаква обществена сграда, вътре – едно писалище, настолна лампа, телефон, стол за Мелина и стол за госта. И пепелник. Това беше. Нищо повече – само Мелина светеше, очите й горяха, докато разказваше за културното възраждане на родината си.

         Тя го постигна. Току-що се бе върнала от изгнание след дълги години. А когато излизаше на улицата – без кортежи, охрана и сирени – народът я носеше на ръце.

         Някой от вас да е пожелал да понесе възторжено в ръцете си В.Рашидов?

         Този пост, на всичкото отгоре, предполага да бъде и нещо като морален коректив на правителството. Нали уж другите са предимно честни специалисти, може в залисията да кривнат някъде встрани от моралните норми. Ето тук би трябвало културният авторитет Рашидов да се извиси и да увлече с примера си министерските маси. И така ще запушат устата на разни протестиращи, дето не знаят какво национално съкровище си кътаме и ще му се радваме още кой знае колко кабинети.

         Защото културата може да свърши и да отмре, но кабинети и министри ще я управляват десетилетия след нейната смърт.