ПУТИНИЗМЪТ Е ВЕЧЕ В БЪЛГАРИЯ

 Путинизмът не е само дрънкане на оръжия, заплахи и бой по непослушните глави с нагайки. Той демонстрира и стройна пропагандна идеология с нищо по-различна от тази на Сталин. Ориентировката в тази вълна от типична омраза към всичко западно не е трудна. Ето и някои от по-основните идеи, лесно разпознаваеми от изявленията на много русофилски уста и дори от това, което чувате в българския парламент.

- Съветска Русия никога не е заплашвала Запада,

- политиката на СССР винаги е била отбранителна, дори и през периода на наложената от Запада надпревара във въоръжаването,

- Съветският съюз е предприемал и ответни действия, но винаги с цел да съхрани сигурността си,

- заплахата за мира в света е идвала и продължава да идва само от Запада,

- твърденията за агресивни съветски намерения спрямо Запада са мащабни лъжи, които и днес продължават на Запад,

- заплахата идва не от съветската държава, а от успехите на социалистическотоо изграждане, от разрешаването на националния въпрос, от социалните придобивки на гражданите от «съветския блок»,

- идеите на съветската система бяха вдъхновение и пример за подражание на милиони в Западна Европа,

- независимо от грешките и някои уродливи съветски практики, шансовете за едно национално и демократично социалистическо общество оставаха реални,

- медиите на Запад поддържат «културата на измамата» и са средство за тотална дезинформация и промиване на мозъци,

- САЩ са империя на лъжата, която в момента търпи ответен удар с украинската си операция,

- защо сме в Евросъюза след като живеем по-зле,

- днешният либерализъм е съвременна, много по-зловеща форма на нацизма. Газовите камери на Аушвиц са детска приказка в сравнение с перфидното, садистично, бавно и мъчително екстерминиране на цели нации,

- САЩ подготвят големия трансатлантически пазар, който ще ни загроби окончателно.

Можете веднага да разпознаете фюрер номер 2 Волен Сидеров зад всички тия мъдрости.  Преди това обаче той – трябва да признаем – ги научава прилежно така, както са му поднесени от Москва. Ако читателят обаче мисли, че той ще разшири познанията с още една нова идеология като тази, то той ще бъде разочарован – достатъчно е да потърси така наречения «Наръчник на партийния агитатор» от времето на най-добрия последовател на Сталин в България – Вълко Червенков. Там той ще намери бисери на партийната мисъл каквито никога не е подозирал.