Напоследък, прекалено много хора взеха да цитират някакви въображаеми плюсове на социализма. Като чета такива писания, възхваляващи “татовото” време, ми иде да се заключа в тоалетната със няколко каси бира и слушалки на ушите, и да не излизам докато не ми докаже някой, че светът е свършил и започва следващия. Но преди това, да видим кои са най-честите заблуди?

За Сигурността…

Хората сега били несигурни, а тогава – сигурни. Аз пък съм сигурен, че от всички живи същества, най-сигурно се чувства Прасето, поне до Коледа. Замислете се! Хранят го с вкусна помия, поят го с вода от пералнята (може и с нормална), грижат се за здравето му така, че да не умре, а то не трябва да прави нищо насреща. Абсолютно нищо! Ето, това е върховната сигурност! Разбира се, не го пускат навън, за да не се “загуби” в дивата природа, но пък стомахът му винаги е пълен до оригване!

Каква ще е разликата ако, вместо прасе, затворим в кочината жив човек? Че единият ходи на два крака и може да каже членоразделно, че иска за обяд палачинки, а прасето може само да грухти? Може би човекът, затворен в кочината, ще мечтае от време на време помията да му бъде поднесена “човешки”, с доза уважение, а не “като на прасе”, защото всеки си има достойнство, нали така?

Замислете се, скъпи фенове на татовото време, каква точно сигурност искате? И дали способността на човек да поеме малко риск в живота си и да се бори (и евентуално да спечели!!), не е онова, което отличава човека от всичко друго, дето живее в клетка …

За Безплатното…

Може и да шокирам някои левеещи приятели (а, дано!!), но ще ви кажа – на този свят, както и във Вселената, безплатни неща няма! Има неща, за които е платил някой друг, но не и безплатни. Безплатно нещо е това, което се е появило по магически начин в чинията ви, без никой, никога да си е мръднал пръста за това. Такива, внезапно появяващи се блага не са “безплатни”, те са ЧУДЕСА!

Чудеса обаче няма. Например, здравеопазването едно време било безплатно (т.е. чудо!). Но лекарите получаваха заплати нали? И производството на лекарства струваше пари, нали така? От къде според вас, са се взимали тези пари? От друго измерение? От Слънцето? Самият Маркс лично ги раздавал от отвъдното?? Неее, разберете едно простичко нещо:

Дори обядът на прасето, щастливо в своята сигурност, не е безплатен! Защото някой, някъде плаща за него…

Това, че държавата взима пари от едни хора, за да дава на други не е чудо и не е “безплатно”. И няма как да е напълно справедливо. Да, понякога е много полезно, даже задължително, но винаги е за сметка на това, че някои хора работят и плащат за да издържат други, които не работят.

За Равенството…

Значи хората по татово време били всичките равни? Ама колко да са били равни? Да вземем един вход от произволен панелен блок. Значи, някой живее на партера и има едни проблеми, а друг живее на покрива, и има съвсем други грижи. Единия е по-добре от другия. Да не говорим, че във всеки блок има такъв феномен, като северно и южно изложение. Да не кажете, че е все тая? Колко домоуправителя имаше във вашия вход? Един?! Всички ли имахте коли? Еднакви ли бяха?? А жените ви? Еднакво симпатични ли бяха?? Всички блокове ли бяха на равно разстояние от спирката? Не??

Вижте, дори всичко да е равно, идеално и правилно, при всички равни други условия, ако не друго, то по-красивият – печели! Така е устроен животът. А винаги има по-красив, по-силен, по-умен …

Разберете, дори между две прасета в кочината има разлика, а какво остава за човек,… дори по времето на социализма!

За Евтиното…

Значи, евтиното е като безплатното. Винаги е за сметка на нещо. Например, като си допия бирата, мога да отскоча навън и да ви направя кренвирши от, да речем, пръст. Не обещавам да са вкусни, но ще бъдат почти безплатни. Даже ПО-евтини от ония по татово време. Съмнявам се обаче, че на някой ще му харесат, защото ще бъдат отвратителни.

Долу-горе така стоеше въпросът със стоките през соц-а. Целта не беше да са хубави, а да са евтини, което е съвсем друго нещо. По татово време нямаше пазар, който да стимулира производството на качествени стоки, защото “конкуренция” беше мръсна дума. Следователно, ролята на “пазарното търсене” се играеше от някакъв идиот с каскет, наречен “плановик” или “качествен контрол” и т.н. Той обикновено живееше на последния етаж, южно изложение, партиец, домоуправител, с хубава жена и нова “Лада”. И последно да ви питам, съжалявам, че се връщам на метафората, но:

Вие бихте ли си хранили прасето с баклава??

За Постиженията…

Колкото и да го мисля, се сещам само за едни постижения, за които евентуално червеният електорат може с право да тъгува – креватните. Нормално, били са по-млади, пък и с тая мизерна телевизия тогава, какво друго да правиш късно вечер?! Всички останали, от сорта на “цветна телевизия”, “ток по селата”, “тоалетни във всяка къща”, и т.н. са пълна глупост. Всички тези неща са се правили в нормалните държави много по-отдавна и много по-добре. Искам да попитам цялата комунистическа партия:

Абе тъпанари, ако не бяхте вие, ние още ли щяхме да акаме на двора, на свещи??

Разбира се, има разни други постижения, като например “леенето с противоналягане” на академик Някойси. Браво на човека, но като се огледам около мен, не мисля, че виждам и един предмет излят “с противоналягане”. Напротив, виждам само неща измислени предимно на запад, създадени за да направят моя живот по-лесен и по-приятен. Нищо друго. Ама тоя велик метод бил усвоен дори на Запад? Тъй ли, че това от кога е повод за гордост?

***

В никакъв случай, не искам да обидя някой с тази свинска метафора, но истината е, че цялата държава тогава, наистина беше превърната в нещо като ферма за хора. Партията, в ролята на селянин, подхвърляше “безплатна” помия на цялото население и много хора се чувстваха добре, сигурно и безметежно. Разбирам, че сега им е гадно, но ако искаме да се затрием щастливо като нация, не е ли по-добре всички заедно да си ударим по една спринцовка с нещо весело и да се приключва??

Другият вариант, скъпи червени симпатизанти, е да си хванете живота под ръка, и да погледнете напред, вместо назад. Не е ли време да пуснете полата на държавата-хранилка, и да спрете да чакате някой нещо да ви дава, защото знаете кой живее само от подхвърлена храна. Пра…