Нация, която търси тефтерчето на Златанов, а в душата си е загубила Тефтерчето на Левски, няма дълго бъдеще. През седмицата, когато тефтерът на един политически кръчмар бе затрит от друг политически келнер, никой не се сети за националната ни светиня - дневния бележник на Апостола Левски. Колко са били страниците му - 200? Какво пише на запазените 120? Че бележникът е австрийски Notiz-Buch за търговци, но без политическа търговия - за разлика от днешния медиен герой. И че в него на седем страници Апостолът си е преписал цялото Ботево „На Прощаване“, за да го помни като своя Единствена Божа Заповед.

   През същата седмица, когато медийни откачалки ровеха в клоаката на съвременния кръчмарски тефтер, правосъдният министър отново заговори за съдебна реформа. Уважаваният г-н Христо Иванов има проблемите на всяка бяла врана. Но той трябва да бъде преди всичко реалист и да знае, че реформа на съдебната система никога няма да дойде от главните консуматори на нейните пороци. Никое сатанинско сборище няма да гласува собственото си унищожение чрез порядъчно и ефективно правосъдие. Върнаха ни в 19 век.

     Не само, че търговците са в храма, но те вече правят секс в олтара. Не е трудно да се чуят декларациите им за взаимна изгода зад храмовата завеса. За нещо подобно Христос е казал:“Разрушете този храм!“

     Да се разтягат локуми за съдебна реформа е все едно Синодът да заседава дълго в Баташката църква, докато на двора й буйства азиатска сеч. В края на краищата става въпрос за държава с население половин Ню Йорк, където ред и законност могат да възкръснат за един месец. Никоя лъскава измет няма право да ни забавлява със съдебни кръстословици. Става въпрос да спасим ценностната система на децата ни, за да знаят, че над тях има синьо небе и че това небе не са цветните блатни изпарения.

      Господин Министър, стратегията за съдебна реформа е в Тефтерчето на Левски, а не в тефтера на Златанов.