Николай Флоров Никой български президент от 1944 година насам не е заставал така открито срещу комунизма и – о, ужас! – срещу Русия!
Имаме си президент антикомунист! Залисани в ежедневието си и затънали до гуша в клоаката на червената мафия, те подминават почти индиферентно това явление. Да припомним изявлението му в интервюто за германския вестник «Франкфуртер Алгемайне Цайтунг»: РУСИЯ Е ЕДНА НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА И АГРЕСИВНА ДЪРЖАВА. РУСИЯ ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИ ДА ИМА ПАРТНЬОРИ, А НЕ ВАСАЛИ И ПОДАНИЦИ. В СВЕТА НА ПРЕЗИДЕНТА ПУТИН НЕЩАТА СА ВСЕ ОЩЕ КАТО В 19-ТИ ВЕК, КОГАТО Е ИМАЛО ГОЛЕМИ СИЛИ И ПЕРИФЕРИЯ КОЯТО Е ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПОДЧИНЯВА. ОТ ТОВА ПРОИЗТИЧА ЕДНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ИСТОРИЯТА, КОЯТО ПРОТИВОРЕЧИ НА ЕВРОПА И НА НЕЙНИТЕ ЦЕННОСТИ...»
Необичайно и изключително! Не друг, а самият български президент заряза дипломатическия тон и каза на всеослушание, че царя е гол. Така той изпълни със съдържание думи като «национално достойнство» и «независимост», отдавна забравени в България.
Това е още по-важно за международния образ на България, известна най-вече като руски сателит и подлога, чиято най-долна точка в следвоенната й история е че комунистите искаха да продадат и поднасяха на тепсия страната на Русия поради финансовата им некадърност.
Спомнете си за предишния президент – един скудоумен и самопризнат агент на репресивния комунистически апарат Държавна Сигурност, слуга на руските интереси в България и антиамериканец по природа (както всички български комунисти).
С тия изявления обаче Плевнелиев си остава един от малкото, дръзнали да проточат врата си над иначе кроткото стадо български овчици, за които все още е анатема да критикуват Русия или да говорят открито срещу комунизма. И за да не наливаме вода в мелницата на комунистите, да кажем, че не друг, а самите комунисти описват българите като кротки и хрисими. Да ги посъветваме да не отиват много далече в тия си илюзии!
Плевнелиев раздуха отдавна тлеещ въглен и руската реалност отдавна показва недвусмислено, че е прав до последната дума на изявленията си. Той обаче не свършва с това – по училища, откриване на паметници и тържества той не пропуска да припомни най-трагичния период от съвременната българска история - този на комунизма.
За това той заслужава най-сърдечни поздравления! Зад завесата и в областта на клюките обаче си остава ролята на жена му, за която се знаят някои мнения в духа на тези на съпруга й. Какво пък, бракът е ярем за двама, а казано е: “BIHIND EVERY GREAT MAN THERE IS A SURPRISED WOMAN!”