Детската Евровизия е ужасяващ кич

Албена Бъчварова

Снощи имах странно преживяване. Напълно разбрах какво е имал предвид вездесъщият проф. Юлиан Вучков, когато твърдеше навремето: "Слушам и не вярвам на очите си". Предизвикателството, което ме доведе до това почти мистично изживяване, се оказа събитие, което допреди няколко седмици даже не знаех (както подозирам и мнозинството от българите), че съществува - детската Евровизия.  

До вчера бях убедена, че няма по-голям кич от Евровизията. Оказа се, че има - детската Евровизия.
При нея всички "постижения" на възрастния вариант - внушението за старомодност, лошият вкус, изкривеното търсене на оригиналност -  се усещат още по-тежко, защото се експериментира върху деца.

Такова стълпотворение на хомункулуси сигурно може да се види само в стресиращ филм фантастика и на конкурси като мис малка Америка (за справки - прекрасният филм "Мис слънчице").

Някои може и да се възторгват от гледката на деца, превърнати в нелепо изглеждащи възрастни хора. Аз я намирам за стряскаща. И конкурси, които толерират това - не ме възторгват. Детската Евровизия е много лоша идея. Това, че е на европейско ниво - никак не оправя нещата.

Тежък грим, префърцунени прически, рокли ала принцески или неуместна разголеност. А маниерите? Има ли нещо останало от непосредствеността на малките в поведението на певците на сцената снощи? Само отделни проблясъци, оцелели като по чудо в машината на производство на изкуствено състарени "шоубиз" продукти. Детската Евровизия вероятно трябва да се прекръсти на "Да убием детското в детето". 

Затова и от изпълнението на безспорните малки родни таланти Крисия, Ибрахим и Хасан, видях само огромната рокля на миловидното момиченце с впечатляващ глас, шита сякаш за второстепен конкурс за миски, коронката (?), пърхащите изкуствени мигли, плавните жестове, лишени от всякаква спонтанност...

И - да, много се надявах нашите да не спечелят. Това не е конкурс, с който да се гордеят. Нито се измерва талантът, нито присъствието на сцената, гласът на Крисия или музикалните възможности на братята близнаци са второстепен фактор тук. Това не е истинско предизвикателство за тях.

Затова и не мога да разбера тази всенародна вълна на приповдигнатост и вълнение. А и геополитическите коментари... В социалните мрежи се правят сложни анализи за гласуването. Разбира се, с неизменното чувство за национална малоценност - "пак ни прецакаха, защото сме малки". Да кажете нещо за дискусиите "Как може Русия да гласува така". Или "Браво на братята сърби"!?

Не е голямо откритие, ако ви кажа, че нещо не е наред в цялата тази работа. Толкова вълнения за конкурс, в който в страните из Европа сигурно гласуват по 100-200 души, са трогателни, ама и доста тъжни.

Здравата сме я закъсали, ако трябва да си повдигаме националното самочувствие с такива псевдомероприятия като детската Евровизия. Здравата.

И един апел. Вече заваляха поздравления от високопоставени лица, политици, държавници и т. н. към трите деца. Няма да ги цитирам, че ми става леко неудобно от високопарността им. Моят апел е много прост - да не превръщаме Крисия, Ибрахим и Хасан в измислени герои. Да им дадем шанс  - да бъдат деца и да се развиват като артисти. Те имат данни да станат много, много добри на световно ниво. Да ги пощадим и да не им прехвърляме комплексите си, да им позволим да станат наистина големи звезди.