Пет случки, които ни показват защо не "продължаваме напред"

Иван Бедров

Преди години попаднах в един дом в квартал „Столипиново“. Гостоприемни хора, почерпиха с баклава, значи трябва да е било около Байрям. Навън зима, вътре лято. А фурната им през цялото време беше отворена. Поводът за посещението ми бе съвсем друг, ама любопитството – професионално изкривяване все пак, надделя.

„Защо си държите вратата на фурната отворена?“ - „Ми, студено много бе, мъжки! Нали трябва да се топлим“.

В онези години повечето хора в този квартал не плащаха ток, защото никой не го искаше от тях. Когато „енергото“ стана частно, новият собственик си намери начин и днес жителите на „Столипиново“ са сред най-редовните платци. Но това е отделна тема. Тогава токът вървеше безплатно и неограничено и отоплението се извършваше с помощта на най-неефективния за целта уред – готварската печка. Има енергия, защо да не я пилеем!

...та цяла неделя

1. На пода в Хамбург

Боксовият мач щеше да се проведе и без подобието на шипченска епопея, което заля страната в последните дни. Умишлено не споменавам името на героя, защото със сигурност вече ви става лошо само от споменаването му. Целият свят е срещу KLETA MAJKA BALGARIQ, мафията управлява спорта, никой няма да допусне една толкова малка и изстрадала страна да триумфира. Смачкай го, размажи го, накажи го...

След нокаута тишината не издържа и час. Мутра, надут пуяк, страхливец, който няма достойнство дори да признае, че е победен. Онова русото момиче за секунда се превърна от олицетворение на присъщата красота на българката в жертва на чалгата и пластичната хирургия. Вратата на фурната зейна широко и енергията ни потече – хем напразно, хем на живот и смърт.

Иначе голям спортист ли е? Голям е. Има ли проблем с възпитанието и самооценката? Има. Хубаво ли е да дават спорт по телевизията? Хубаво е. Толкова просто беше... ама и ние бяхме. С две думи - продължаваме напред.

2. Горкото дете

10-годишното момиченце от Разград е истинско съкровище. „Детската Евровизия“ пък се оказа новина – никой не подозираше за съществуването й. Талантливо дете, участва в конкурс, подкрепяно от спонсори – в случая медии, публиката му се радва. Всичко е в реда на нещата и можеше да остане там, ако участието в този конкурс отново не бе превърнато в масовка, с която да компенсираме едновременно и неудачите от всекидневието, и провинциалното неразбиране как така хем сме най-добри, хем не ни го признават.

Можеше ли изпращането, следенето и посрещането на детето да не приличат на кампанията „Не сте сами“ за медицинските сестри в Либия? Можеше. Трябваше ли странното по замисъл и регламент мероприятие „Евровизия“ отново да бъде представяно като Световното първенство, което задължително трябва да спечелим, иначе сме най-големите загубеняци? Не знам дали е трябвало, но със сигурност много енергия изтече.

3. Тапетите на президента

Така отбелязахме 25 години от падането на Берлинската стена, което донесе на България свалянето на дългогодишния диктатор Тодор Живков и началото на курс към многопартийна система, свобода на словото, избори и парламентарна демокрация. Президентът написал два лозунга на гърба на тапети и отишъл на митинг на 10 ноември, а пък тогава нямаше митинг.

Обърка ли президентът датата? Обърка я. Важно ли беше това? Не беше. Електромерът обаче продължаваше да върти напразно, енергията продължаваше да изтича, а ние продължаваме да не си говорим за това, което е било и за това, което сме искали да постигнем и защо не сме го постигнали. Може ли да има свобода без правов ред? Може ли да има богатство без справедливост? Отиграхме ситуацията с тапетите като истински тапети. Който е попадал на фейсбук групата KLETA MAJKA BALGARIQ, знае в какви случаи се използва тази дума.

4. Нещо-там-при-реформаторите-пак

Уффф...

5. Зимата със сигурност ще ни изненада

Ако не беше патриотично-съдбовно-клетият уикенд, в главите на телевизионните зрители щеше да е останала една тема – няма пари за зимно почистване. А бе, тапети (справка – по-горе), какво ни интересува гражданите кой чиновник какво бил или не бил направил, в кой джоб си бил забравил ключа, да не стигаме до крачолите... Ако нямаш пари за нещо, спестяваш друг разход и вече имаш пари. Една седмица говорещи политически глави, съчувстващи им телевизионни водещи и притеснени зрители планират как да не пътуват изобщо през зимата, за да не я изненадат.

Можеше ли да е просто? Можеше. Държавата има задължения. Сред тях е и да си набави достатъчно приходи, както и да внимава с разходите. Ако не могат да си оправят сметките, да не се бутат да управляват. Чиновническите неволи не са проблем на хората. Но пък е добре да ги пообсъждаме денонощно, защото имаме много излишна енергия, която и без това не ни трябва за друго.

Покрай „важните“ теми все не ни стигат силите да настояваме законите да важат за всички, крадците да получават правосъдие, а шарлатаните да са извън политиката. Ако все пак се понапънем, давайте бързо тази седмица, че следващата има мач на „Лудогорец“.

А моите познати от „Столипиново“ вече не се отопляват с готварската си печка, защото един хубав ден получиха сметката. Много беше. И нашата няма да е малка.