Южен поток пресъхва пред Рим, на ход е Бойкоскони

Още една италианка, на име Федерика, подобно на Федерика Могерини, изненада неприятно, ако не и фатално Путин.

След като Федерика Могерини стана миналия месец външен министър на ЕС, още в първото си изявление опроверга опасенията, че била настроена в полза на Путин с изявление срещу руската агресия в Украйна.

Проектът „Южен поток” не ни е приоритет , обяви днес италианският министър на индустрията Федерика Гуиди, цитирана от EurActiv.

Газопроводът, целящ да заобиколи Украйна и да залее с газ Източна и Централна Европа, изглежда несигурен поради наложените от Запада санкции срещу Русия заради намесата й в Украйна, предаде Ройтерс.

На пресконференция в Рим Федерика Гуиди за първи път разхлаби от името на Рим примката около врата на Украйна, лишавайки не само Кремъл, но и българската пета колона от най-важния й коз за корупционната си лакомия да участва в плана на Москва за подчиняване на Киев на великоруската имперска стратегия. Досега подкупените от Кремъл нашенци се позоваваха на това, че не друг, а самата Италия си мечтае да стане част от „Южен поток”.

За сведение на всички, които се правят че не знаят това, Русия  на практика дава заден ход в по(д)хода си да ни залее с още повече зависимост по трасето на нейния „Южен поток”.

В България тази „подробност” дори не бе маркирана за пред публиката, но по време на посещението на Путин в Китай беше даден сигнал, че Москва е на път да се откаже от „Южен поток”. Лондонското издание на руския вестник „Комерсант”, списвано на руски, публикува подзаглавие на статията си за руско-китайските преговори:

„Партнерство с КНР может задержать другие проекты”.

В Рим явно четат руските послания, но в София властите се ослушват и продължават да повтарят, че сме щели да строим „Южен поток” в съответствие с правилата на ЕС.

На ход в София е Борисов, малкият приятел на  големия някога Берлускони ( който посети в София Борисов за рождения му ден и Путин по същия повод в Москва) .

Ерата на популисткото мъжкарско перченето по линията Рим-Москва и София (почти като Рим-Берлин и Токио в едни други времена) приключи.

Бойкоскони може и да не го разбира, може и да няма позволение да го признае, но за президента Плевнелиев би било логично да направи следващата крачка като  евроатлантическа (о)позиция и да застане до Италия срещу  руския натиск