Измислената действителност на Путин и Пулев, или как да се проснем възнак на ринга

Липсва му внезапност на удара, липсва му бързина и разнообразие в действията, липсва му въображение, липсва му лекота, липсва му подаданE и вдъхновение, липсва му „спуснатото отгоре”, и въобще липсват му ония неща, които правят от един боксьор световен шампион / би могло например да се направи сравнение с моя любимец "принц"Хамед Несим, макар да е от друга категория - има му мачовете в Ютюба /. Липсват му на човека дадености, които не могат да бъдат заместени нито с хъс, нито с упоритост, нито с мерак, а още по-малко пък със закани, заклинания, родолюбски изблици и всякакви наши си простащини и простотии .

Мислех си ги тия неща много преди боксовия мач, но не ги споделях, защото не съм боксов и спортен тълмач /тълкувател, коментатор/, а спортните и боксовите тълмачи /тълкуватели, коментатори/ се надпреварваха да обясняват как Кобрата щял да победи, а журналята пък подхващаха и разпространяваха раздувките им, така че накрая съвкупното българско природонаселение убедено задудна как нашият щял оня „ да го смачка, да го сгняви, да го смлати, да го разгемби, да го разпарчетоса, да го срути, да го срине, да го продъни, да го изкоруби всякакви подобни, възникнали от нездраво въодушевление и потайно-болезнени притеснения закани.

Излезе, обаче, че тия спортни тълмачи, както и журналята около тях, не са никакви тълмачи и журналя. Също като доста от политиците ни.

Техният занаят е друг. Те печелят от друго.

Те печелят от един занаят, който в никакъв случай не би трябвало да бъде занаят.

От нещо, от което не би трябвало да се печели, защото ако е истинско, ти създава само грижи, ядове и душмани / Ботев най-добре го е обяснил/.

Ако е истинско.

На това нещо му викат родолюбие. Или патриотизъм, или и национализъм, както щете го наречете.

Когато тия неща станат занаят, когато започнат да носят печалба, то значи, че за никакво родолюбие и за никакви родолюбци не иде реч.

Иде реч за печалбари в най-добрия случай. И за хитреци, тарикати и мошеници в най-разпространения случай.

Които създават една измислената действителност, защото в нея се чувстват добре и защото от нея печелят. Печелят без да работят, без да се напъват, без да създават и творят, без се образоват, без да откриват, без да се усъвършенстват, без да четат,  без мислят и да осмислят света около себе си, без да облагородяват първичните си пориви, без да спазват основните правила на изначалната поне човешка почтеност и въобще без да си дават какъвто и да било зор.

Достатъчно им е да гръмко и злобно изкрещят, че са българи, че за тях България е над всичко и това е всичко.

И ако си спортен коментатор или журналист например, няма нужда да събираш данни, да преценяваш възможности, да мислиш, да съобразяваш, да осведомяваш и да обявиш : „нашият има такива и такива предимства, но недостатъците му са повече, вероятността да спечели боксовия мач е нищожна. Просто джомолиш :” Кубрат е голяма работа, ще го смаже оня другия, ще го смлати, ще го разгемби, ще го направи на дар-мадан, няма начин, нали е българин”

Ако пък си от същия джинс политик няма нужда да четеш, да се осведомяваш, да мислиш, да сравняваш, да преценяваш, да съобразяваш и накрая да представиш своите  предложения /програми/ пред обществото – просто ревеш по телевизори и по мегдани за : „националните интереси, общото благо, България, бедните” и прочее изтъркани, но доказали изгодата си за тези, които ги разтягат локуми, и правиш дивотии, колчем се срещнеш с чужденец от "еврогейската" Европа.

Ако си пък избирател, няма нужда да се осведомяваш, да сравняваш, да преценяваш и да мислиш за кого да гласуваш. Просто се водиш по чувството, че : „ Е те тоя най-силно реве за България, за народа, за бедните и нещастнитe, е те тоа ша ма опра,и, за него ще гласувам”. И ето ти го дудукът евродепутат.

Ех, хубаво се живее в измислената действителност - голяма рахат, никакви зорове, докато...

Докато не те светне по главата някой удар от 500 килограма, който не е измислен, а си е съвсем истински. Докато не се проснеш като пън на ринга. Докато не заореш нос в истинската действителност.

След което бива да се освестиш. Или пък не…

Защото, ако има нещо по-тъпо от измислената действителност, заради която си получил тоя зашеметяващ удар, това може да бъде само измислената действителност след удара.

Точно това направиха българските медии, българските спортни и всякакви журналисти и доста от политиците ни /с няколко изключения все пак, хвала им /.

Не се освестиха, а продължиха да си измислят. Имало било боксова мафия и монополизъм, империалистите и капиталистите - те били виновни за загубата , ръкавиците нещо  /сик/, не били наред, мястото било неудобно, съдиите не отсъждали правилно и всъщност Пулев дори не е изгубил, ами бил спечелил даже, може би едва ли не, и трябва да се гордеем с победата му, защото и второто място си е победа, даже само това, че се е бил с Кличко -дори само това е победа, значи.

И въобще ако нещо лошо се случва в измислената действителност, то е защото има едни еврейски и еврогейски илюминати и соросоиди, които заедно с капиталистите, империалистите и националните ни предатели успяват да ни прецакат.

Изглежда налудничаво, защото е налудничаво.

Докъде може да се стигне с налудността ?

…

Още един нокдаун. Много по-същностен, и по-страшен, че и всеобхватен дори, макар и по-трудно забележим. Този път не нашенски.

В същия този ден когато Пулев се просна възнак отгоре върху ни действителност, в австралийския град Брисбен се събраха началниците на двадесетте най-развити държави в света, за да обсъдят какво могат да направят за доброто на същия /служебен слог/. Установиха, че същият / светът де - служебен слог/ вече излиза от кризата, догодина ще има вече около два процента икономически разтеж, само трябав да се побутне тук-там, за да се ускорят нещата.

На срещата беше и началникът на Русия, която се изправяла била от колене, показвала била на целия свят могъществото си и му вдъхвала била все по-голяма уважение. / Според същия този началник и милионите му поданици в Русия /.

Внезапно и неочаквано, обаче, величественият началник получи жесток десен прав, който съвсем го изхвърли и от срещата на 20-те, и от международния тепих /образно казано - уточнение за първичните природи/.

Оказа се, че развитият свят никак не уважава величавия началник, изправил великата Русия на крака. Нещо повече - оказа се, че хората се гнусят се от него. Доста от световните водачи не пожелаха да се ръкуват с Путин, а тези, които все пак се ръкуваха го направиха, дадоха да се разбере, че правят по задължение. А един от тях направо си му каза да се маха от Украйна. Никой от световните водачи не искаше да седне на една маса с него, така че той си остана някъде встрани, като напъден беден роднина - самотен, мижав и жалък.

Как се стигна дотук?

...

Преди петнадесетина години Путин пое Русия при цена на нефта 70 долара за барел. По време на управлението му цените на нефта хвърчаха нагоре, стигнаха докъм 130 долара, че и повече за барел, Путин и Русията му спечелиха много милиарди, но като тъпо ченге Путин не се възползва от щедрия подарък на съдбата, не вложи огромните печалби от нефта в производство, в наука и научни открития, в съзидание, в съвременни технологии и образование, а ги даде на олигарсите си, та да си купуват те яхти и английски футболни отбори докато средната класа чезнеше смачкана от монополите, прахоса ги за издръжка на паразитна, но пък вярна му администрация /от 145 милиона руснаци към 75 милиона са на бюджетна издръжка, всичките верни на Путин и путинизма/, прахоса ги за олимпиадата, създаде чрез тия пари прочутото си вертикално /заповедническо/ управление, купи си с тях медии, смаза чрез тях демократичните институции, отвори две войни. А също увеличи малко заплатите и пенсиите на своите поданиции,  а те, като непридирчивите и измъчени хора му останаха благодарни и за това мижаво увеличение. Така тъпото ченге Путин превърна окончателно Русия в олигархична, непроизводителна, рентиерска държава от третия свят, суровинен придатък на Запада / а после на подражателите от Китай /.

Междувременно обаче хубавите времена свършиха, цената на нефта падна до 85 долара на барел и още ще пада, развитият свят неусетно започна да се отърсва от руската енергийна зависимост  и цялата пясъчно-картонена кула, наречена Путинска икономика започна да се срива, или пък ако го опишем с боксови понятия, започна да получава удар след удар - от ляво, отдясно, от Запад и от Изток /дори/. Рублата се обезценява с всеки изминат ден, цените растат, покупателната способност намалява, заплатите и пенсиите не достигат за нищо, производството замира, все повече стоки липсват, бюджетът е неизпълним, заеми няма откъде да се вземат /освен ако ченгето не продаде части от Сибир на Китай/ и въобще ако Русия се изправя от колене, то е само за да се сурне по-силно в  поредната стопанска бездна - стопанският нокдаун на държавата е само въпрос на време и то на кратко такова.

По продължителност на живота, по детска смъртност, по брой на разводи и изоставени деца, по брой на изнасилвания и убийства на глава от населението и въобще по повечето показатели определящи житейското състояние на дадено общество, Русия се намества някъде между държавите в Централна Африка.

Путинските медии, путинските журналя, путинските политици, путинските подлоги измежду така наречената „интелигенция” и въобще всичките "спутаняци", обаче, измислят и възхваляват една друга, съвсем различна действителност. В тази друга и съвсем различна действителност под вещото ръководство на Путин Русия се изправя от колениченето си, става световна сила, смайва с величието си целия свят и околностите му, явява се като противовес на САЩ и на Запада, и  като наследник на Византия и Трети Рим, се превръща в духовен водач, просветител и спасител на всичкото съвкупното човечество, отстоявайки вековни човешки и православни ценности. На срещата на Двайсетте Путин е самотен не защото се гнусят от него, а защото е император на света и неговите околности, а всичките ония, които се заяждат с императора на света са марионетки на САЩ, ЦРУ и световния капитал. Ако ли пък случайно нещо във „великата” Русия не е както трябва, то е заради коварните попълзновения на илюминатите, еврогейовете, соросоидите, бандеровците, укрите, мукрите, мафиотите, монополистите, капиталистите, фашистите и националните предатели, а иначе Западът всеки миг ще рухне, защото е прогнил и се крепи  единствено върху лъжливите долари без покритие печатани от Федералния резерв на САЩ. / Обстоятелството, че рублата се срива тъкмо спрямо „лъжливите долари без покритие” никак не стряска пребиваващите в измислената действителност/. Така че нокдаунът на измислената Русия е само въпрос на време. На доста кратко време.

…

Любопитно и показателно е това, че някои от понятия от измислената действителност на Путин – капиталисти, мафия, заговори -  съвпадат с понятията от измислената действителност на Пулев.

Като приликите и съпоставките са все пак в полза на България.

Защото ако българската родолюбско-патриотарска кихавица около Пулев и „децката планета” се явява като следствие на нещо като грипно разстройство в обезпокоената българска душевност, то всенародното душевно разстройство на путинска Русия, което достига дотам, че разни откаченяци от путинското обкръжение започват да плашат света с атомни бомби като отговор на икономическите санкции срещу Русия, си е направо показател ебола, или за рак, и то злокачествен, и то едва ли излечим.

За късмет скромните ни размери на страната ни и нарядко изтласкваната ни налудни опиянения трезвост ни предпазват от подобни ракови образувания на душевността. И все ощеможем да се осланяме на вече споменатия цяр за боледуващи общества и държави :    Правосъдие, справедливост, работа, съзидание, производство и производителност на труда, предприемчивост, творчество, образование, наука, съвременни технологии, скромност,  доброта, почтеност, облагородяване и усъвършенстване. Все неща на които Пулев и подобните му не са образец за подражание.