ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА ПРОСТАЩИНАТА

 Във всяка страна има простаци.

Според едно наше виждане, процентът на простаците във всяка страна е приблизително еднакъв. Същото се отнася и за процента на гениите, на мързеливите и прочие. Нещо като знаменитото съотношение на тройната коалиция доскоро – 8:5:3. Тъй че няма да е справедливо да виним себе си като народ от простаци, както някои го правят. Само на километри от нас цяла държава, мъже, жени и дечица разговарят чрез лексика, допустима главно в трудовашка тоалетна. Но в тяхна защита ще кажем, че когато един изискан виенчанин каже „Гръм и мълнии!”, за околните това звучи като пълен набор балкански псувни. А изисканият според нас виенчанин изглежда пълен простак в очите на околните. И в процентно отношение простаците в двете съвсем произволно взети страни накрая ще излезе еднакъв.

Тъй че простотията вирее навсякъде по света – някъде по-забулена като танцуваща ханъма, другаде оголена и агресивна. Тя е проблем за целия свят – защото на нейната почва виреят глупостта, бедността, зависимостта, агресията. И светът не спира да се възправя срещу нейните проявления; семейство, училище, църква, цял куп още институции и стотици граждански организации имат задачата да пресичат корените на простащината, чиято първа проява е неуважението към другите и което неуважение бързо се оформя като омраза към всички по-умни, учени и можещи от самия простак.

Тази борба, колкото и у нас да е само слаба съпротива, би могла да даде някой видим резултат; но цветето расте бавно, крехко е и иска грижи, за да роди семена и бъдещи плодове. И изведнъж – бам! – главата, водителят на българската култура става същество като В.Р. За втори път, за да се разбере кой ще командва тук до пълното изгниване на крехкия умствен ресурс на управляващите. За да покажеш пълното си презрение към създателите на родната култура, да ги размажеш като плюнки, щото те само това заслужават, хлебоеди ниедни. И когато все пак те изразяват отвращението си не само към министъра, но и към самия жест на налагането му – следва нов удар. Шеф на комисията по култура и медии. Не че досегашните са издигнали културата ни на световно равнище. Не че новоназначеното същество-архонт ще направи кой знае какви бели; едва ли. Тъй или иначе паричните потоци към културата ще потънат в нечии джобове. Но подобни нечисти муцуни са обида за всички. Защото това е институционализиране на простащината. Търси се простак за длъжността. Слава Богу, изборът е пребогат. Мутри, побойници и физкултурници гъмжат на всяко управленско ниво и са готови да ги назначат за балерини, ако няма друго място; но не бойте се деца, места има за всички.

Умният човек се познава по това, че се огражда с умни хора. Чистият човек – с чисти хора. Добрият – с добри хора.

Само дето такива хора не искат да управляват. Гнус ги е.

Може би затова сме на тоя хал.