КАК ФРАНЦИЯ ПРЕЦАКВА ПУТИН

 Съветската военна доктрина по времето на Брежнев беше решила, че за да бъде равностоен опонент на САЩ, Съветския съюз непременно трябваше да има свой самолетоносач. Резултатът беше комедия буф – ражда се първия съветски самолетоносач «Адмирал Флота Советского Союза Кузнецов». Занимателната му история започва още с името, което, противно на всяко традиционно морско суеверие, преминава от първото му име «Рига» през «Леонид Брежнев» и «Тбилиси», за да завърши с «Кузнецов». Така се ражда най-често ремонтирания военен кораб в историята на световното корабоплаване.

По-точно това е тежък крайцер-хеликоптероносач-ракетоносец и минава за нещо като флагман на съветската (руската) флота.

Освен този кораб, от същия клас е и злополучния «Варяг», който още преди завършването си е продаден на Китай от Украйна ( и двата кораба са строени в украинското пристанище Миколаив).

За «Кузнецов» казват, че навсякъде е следван на дискретно разстояние от два влекача, готови да го отведат за ремонт в най-близкото пристанище. Списъкът на неговите аварии е наистина много дълъг, но въпреки това съветския и руски флот го изпраща на различни мисии повече като демонстрация на мощ, отколкото като нужда от неговите услуги.

Сгромолясването на Съветския съюз се отразява съсипващо  в буквалния смисъл на думата върху морския флот на Русия – жестокия климат, орязания бюджет и продължителното бездействие  превръщат подводниците и останалия флот в ръждив куп желязо; ремонтните възможности на и без това разнебитените докове на Русия са докарани до несъстоятелност поради неизбежни финансови ограничения; снабдяването на корабите е катастрофално нарушено, а корабостроителите отдавна са прехвърлили към други начини да изкарват прехраната си. Така глобалните амбиции на руската морска стратегия остават само това – амбиции.

Меко казано, Русия престава да бъде военен фактор в световния океан, макар че и преди е имала не повече от демонстративно присъствие. Непременният нагон за величие, типичен за руския военно-индустриален комплекс, изплува отново на повърхността с амбициите на Путин да върне въображаемата си слава от времето на СССР. Така руския флотски елит  прибегна към нещо напълно невъзможно преди, а именно да поръча на Франция строежа на три хеликоптероносача от класа «Мистрал» на стойност 1.6 милиарда долара (предполага се, че руската цифра е занижена пропагандно). 

Класът «Мистрал» е описан (без превод на български) като Amphibious assault ship and helicopter carrier. Той може да носи на палубата си 16 неликоптера, а на долната палуба две плаващи платформи, 70 превозни средства и 450 войника. «Мистрал» разполага и с болница.

Такъв проект обаче означава, че Путин и компания са изоставили идеята си за фукарлък със самолетоносач и са поставили ударението на съдове за десантни операции с цел концентрирани удари в определени и ограничени райони с поддръжката на сухоземна авиация. Черноморският басейн е един такъв възможен район.

Завоят обратно към Съветския съюз, който Путин демонстрира в политическите си изявления и военните си авантюри за последната година обаче съвсем не минават безплатно – санкциите започнаха бързо да изпаряват финансовия му оптимизъм, рублата потъва, а той не показва никаква склонност поне за дипломатическа гъвкавост. Напротив, агресивността му все повече показва шокираща неграмотност по отношение на световната икономика или стандарти в международните отношения. Държането му напомня твърде много на копираната от сталинизма доктрина  «fortress Russia», тоест целия свят е срещу Русия. Затова когато Франция спря предаването на първия «Мистрал» на Русия Путин беше злобно изненадан.

От Кремъл потекоха закани, но безсилието му беше явно, още повече след жестокия удар с падащите цени на петрола. Франция заяви недвусмислено, че в тоя момент предаването на първия «Мистрал» е невъзможно поради «действията на Русия в Украйна», където се водят тежки боеве, които  заплашват «основите на сигурността в Европа».

Франция чисто и просто зашлеви шамар на Путин, и то звучен. Освен това желаещите да закупят кораби от тоя клас се оказаха немалко, на първо място Канада, която стана предмет на догадки след посещението на президента Оланд в началото на октомври.

Путин има и други проблеми, които не вещаят нищо добро за неговите конфронтационни изстъпления, на първо място определения курс на сближаване между Северна Америка и Европейската общност, водещ към най-големия икономически съюз известен някога.

Той (Путин) ще трябва също така да си прибере и четиристотинте моряци от Сен Назер, които са там от месец юни тази година да усвоят техниката на корабите. Почти е сигурно, че те са инструктирани предварително да не се поддават на неморални отклонения, да са чисто облечени и да не посягат на алкохола в типичен руски стил.

Само преди три дена агенция Франс Прес съобщи, че от един от корабите е била открадната важна електронна апаратура и че «руснаците едва ли имат нещо общо».