Говори Пловдив: ПРИКАЗКИ ЗА СМЕЛИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Във вторник ПФ ще си оттегли подкрепата за правителството на Бойко Борисов.
Те, според агента на ДС Иван, наричан още Красимир Каракачанов, били доказали вече, че оттеглянето им е принципна позиция, защото не само не са съгласни един човек да се казва Орхан, но и не искат някакъв друг пък да бъде предложен за поста си от партия, наречена „Свобода и достойнство”.
Как точно това второто превръща скудоумието на първото в принципност, не е ясно. Нито се разбира коя точно от думите в името на спомената партия не харесват тъй наречените „патриоти”. Освен да не харесват всичките – защото е известно, че за тъпите комунистически ченгета свободата и достойнството са твърде имагинерни понятия.
Само че не се притеснявайте от казаното в началото – във вторник ПФ няма да оттегли подкрепата си за кабинета Борисов. Нито в сряда.
Не само от политическа гледна точка няма да я оттегли – защото в момента има кой да ги смени в подкрепата и правителството ще оцелее. И не само поради личен интерес – защото ако все пак никой не ги смени и кабинетът падне, за самите тях, пишман патриотите, това ще бъде първо и последно участие във властта.
Всъщност няма да се оттеглят, защото е твърде рано, времето за предизвикване на правителствена криза още не е дошло, към този момент идеята им да покажат зъби не се вписва в календара на техните господари.
Иначе само по себе си според мен оттеглянето на ПФ би било добра новина, доколкото всяка раздяла с банда примитивни националистически мозъци е полезна за както за психическото здраве на всеки човек поотделно, така и за политическото здраве на всяка ненормална държава като България.
А би било полезно дори и за по-нормални държави като Франция, ако съдим по тамошно безумие, сътворено от Марин льо Пен, лидер на френския „Национален фронт”.
Само да вметна, ега ти смелчаците – забелязвате ли, че навсякъде по света такивата чукове все някакви фронтове отварят, все нещо атакуват и изобщо с какви ли не други агресивни дивотии се кичат…..
Така или иначе, насред европейския Париж този/тази Марин – съвсем нетипичен за чара на французойките киликандзер, одялкан с голямата божия тесла – за пореден път се опитва да компенсира вътрешните си проблеми чрез външни изблици на агресия, а в случая – и на откровена продажност. Той/тя първо получи 9 милиона евро кредит от руска банка, собственост на КГБ и веднага след това запя песничката за необходимостта Франция да излезе от ЕС.
За да стане веселбата още по-голяма, въпросният/та Марин предложи на французите сделка, която може да бъде измислена само от болен мозък, който под влияние на руските си господари вече е забравил, че до вчера се представяше за истински френски националист.
Впрочем, същата болест е характерна и за всички български националисти, де, няма какво да се учудваме.
Та сделката е следната – изберете ме за президент, аз ще организирам референдум за излизане на Франция от ЕС, пък ако идеята се отхвърли, тогава ще си подам оставката.
Хитро. Не е умно, но е хитро.
Има шанс да се хванат на въдицата разни лапнишарани. Но все пак вярвам, че на тъй наречения „обикновен французин” ще се намери кой да му обясни многото политически капани, заложени в тази сделка и той ще разбере. Страхувам се обаче, че на българите няма кой да обясни разни подобни нещица така, че да разберат.
Всъщност, малко греша. Съвсем добре например онзи ден по „Дарик” Сюлейман Гьокче, турският посланик в София, обясни как стоят нещата с евентуалното махане на новините на турски от програмата на БНТ, за което настояват българските пишман националисти. И разясни също влиянието на изгражданата от нас стена по българо-турската граница върху някои аспекти от развитието на добросъседските чувства и отношения.
„Ако тези новини бъдат премахнати, България ще се озове от грешната страна на историята” – каза посланикът. И още – „Решението на бежанския проблем в България не са огражденията по границата”.
Напълно разбирам и споделям тези думи на Сюлейман Гьокче. Но се страхувам, че съм сред малцината българи, които го правят и са готови публично да го кажат. Нещо повече, готов съм да го подкрепя с аргументи.
Например – аз лично работя за най-голямата обществена медия в Австралия, която веднъж седмично има програма на български за нашата общност там. Като патриоти да призовем ли Австралия да закрие тази програма? Да кажем ли на Румъния да махне програмата си на български по техните национални медии?
Или ще продължим да мислим с промития и изтръпнал от ченгеджийски простотии мозък, който ни казва, че българските малцинства по света имат всякакви права, но всички малцинства в България нямат никакви.
Май `щото са заплаха за националната сигурност…..или заради някаква друга идиотщина беше…..
Така де, но повечето хора тук продължават реагират първосигнално – щом нещо идва от Турция, то автоматично е лошо. Или антибългарско. Ето защо казвам, че „малко” греша. Защото всъщност се оказва, че дори да има кой да ни обясни нещо както трябва, ние като обикновени хора, а и като цял народ, не го разбираме или го отхвърляме с лека ръка.
Понякога дори го питаме той пък що бие негрите, докато ние, виждате ли, изобщо не ги бием.
Онзи ден гледах изумителен документален филм за фашизирания руснак Сергей Бабурин, лидер на националистическа формация „Руски общонароден съюз”, чиито девиз е „За Рускую Россию”. Въпросният тип е депутат, два пъти зам.- председател на Думата, награждаван е с какви ли не руски награди и очевидно се изживява като важен и умен политически фактор. А ако в момента отворите и официалния му сайт пък, ще прочетете съдържателното заглавие – „Да се участва в информационната война е не право, а задължение”.
Та в документалния филм бяха показани например негови хора, бивши десантчици, които, докато се наливат с водка, се бият в гърдите, облечени в юнашки фланелки и квичат най-патриотично – „Само да посмее да ни дойде тук агресивното НАТО, ще го разбием”.
А ако същите тия разберат колко малко НАТО се интересува от тях и пиянските им изцепки, вероятно ще се почувстват дълбоко обидени, че гадните западняци не ги зачитат. И пак ще се напият, вече по нов повод и с нови закани.
Видяхме във филма също деца, тийнейджъри, от една школа за промиване на мозъци. Те съвсем сериозно разсъждават пред камерата как на тях, в Русия, демокрацията изобщо не им трябва, как тя не е подходяща за руския народ, как те самите искат да се върнат старите времена…..От които, така или иначе, нямат никаква реална представа, но нищо – искат го.
А видяхме, разбира се, и самия Сергей Бабурин да държи патриотична реч, в която каза онова, което знаем отдавна – че Русия е една и съща империя, независимо дали става дума за царска Русия, за съветска Русия или за путинска Русия. Все пак обаче според патриотът Бабурин най-истинската Русия е онази от времето на Сталин и Съветския съюз, затова сега всеки уважаващ себе си руснак трябва да се стреми към нея.
Повърнах в старата си шапка, за да не си цапам новата.
А за сметка на руската заплаха срещу България от такива като Бабурин и шефа му Путин, тук някой си вицеадмирал Румен Николов, началник на Щаба на отбраната и назначен в 12 без 5 от правителството на Орешарски, онзи ден като ужилен отрече възможността да приемем част от 150-те учебни танка, които американците смятат да оставят за постоянно в няколко източно-европейски страни. Това са същите танкове, които за всяко съвместно учение с натовските си съюзници те разнасят като чували с картофи напред и назад през океана. С парите на американските данъкоплатци, разбира се, които явно са свикнали да плащат за нашата сигурност.
А ние пък сме свикнали да смятаме, че те са длъжни да ни плащат, за да капризничим и да не поемаме съюзнически ангажименти.
Та тези танкове ние не искаме тук.
Според Румен Николов, де. Защото не е ясно кога министерството на отбраната сколаса да вземе решението, че не ги искаме, кога президентът го одобри. То просто нямаше и секунда между времето, когато генерал Брийдлав от Киев пусна българските наивници по пързалката и времето, когато нашенецът, накичен с бял морски мундир, платен от българския данъкоплатец, изскочи да отрича.
Това момче няма да е още дълго началник на отбраната, помнете ми думата. Няма качества за такава служба – тъй като първото качество, което се изисква за нея, е да мислиш, а второто – да различаваш съюзници от врагове и да помагаш на първите, а не на вторите.
Това е същата грешка, която правят онези идиоти от разните франтове и атаки – сами да се величаят като български патриоти и националисти, а с позициите си, включително против американските танкове и всичко, свързано с НАТО, открито да защитават руските интереси, тоест, да застават против българските.
Но грешка ли?

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com