Свободата днес и тук 09 Февруари 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Блага

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Георги Гочев, http://www.dnevnik.bg

 

В специалната тема на "Дневник" - "25 години без Стената", продължаваме поредицата от портрети на Георги Гочев.

"Нощна лампа забравена, / никому вече ненужна" - такава вижда себе си през 1998 г. може би най-голямата българска поетеса. Жълтите вестници наскоро са писали, че е тежко болна и вече бере душа, след онази кратка авантюра в политиката мнозина смятат, че е сърдита на света, свободата да избираш живота си е направила от четенето на поезия хоби, за което обаче никой няма време. "Мижава, смешна прахосница" - продължава Блага Димитрова и като че ли иронизира не само упоритостта, с която живее и пише, но и надеждите на онези, които в началото на 90-те я припознават като душата и светлината на българската демокрация.

През 1981 г. Блага Димитрова публикува своя трети роман "Лице". Под поетичния слог на текста се крие гротесково описание на безличието в тоталитарната действителност. Романът е забранен, разпространените бройки са иззети от книжарниците и Блага Димитрова, която до този момент е написала и публикувала повече от 10 книги, е поставена под наблюдение от страна на властта. Върху работата на поетесата не тегне забрана – може би я пази старото приятелство с Елисавета Багряна и други лоялни към режима писатели, – но всяка нейна дума, която ще излезе до 1989 г., изглежда като заседнала между етажите на истината и страха.

След публикуването на романа "Лице" за Блага – както самата тя казва в едно стихотворение от 1986 г., посветено на Радой Ралин – е настанало време на

"междувремие, / междумислие, / междучувствие"

Поетесата прави една крачка към свободата, но се оказва неспособна да направи друга; неспособна е обаче и просто да се примири с чакането. Затова и когато от започналата в СССР "перестройка" идват първите по-сигурни знаци за възможна промяна, Блага се впуска в обществени действия. През 1988 г. тя става един от основателите на "Комитета за екологична защита на Русе" и "Клуба за подкрепа на гласността и преустройството".

И все пак в навечерието на преврата срещу Живков у Блага надеждата за свобода е плаха и заобиколена с много страх. Във връзка със събитията в Централна Европа – където комунизмът вече съвсем явно се е пропукал – и течащите в страната репресии срещу турците, през пролетта на 1989 г. властта провежда сплашване на инакомислещите интелектуалци. Блага, която през тези месеци няколко пъти е говорила пред радио "Свободна Европа", се вижда убита. "Видях си убиеца", казва в едно стихотворение от 6-ти февруари 1989 г.; "Няма хабер от пролет / още е хладно за цвете", казва в друго стихотворение от 4-ти април 1989 г., посветено на Вацлав Хавел;

"В страната на убитите поети / аз непростимо дълго проживях"

казва ден по-късно в трето стихотворение; на 10-ти август 1989 г. тя написва собствената си епитафия.

За какво свидетелстват днес тези стихотворения, които виждат бял свят през 1992 г.? И защо са толкова старателно датирани? Първото, за което те свидетелстват, е страхът от репресиите на Държавна сигурност. Второто е суетата на поет, който е четен и обичан още приживе – едва ли не до последния си миг на този свят той трябва да говори и да помни, да не оставя никакъв ход на словесната стихия и забравата. Има обаче и трето свидетелство и то е за абсолютната неспособност на интелектуалеца от онази епоха да мисли цялостно за настоящето и бъдещето. Станалото в България през ноември 1989 г. е сварило интелектуалния елит на страната напълно неподготвен, поставило е хора като Блага Димитрова в
исторически цайтнот, накарало ги е да догонват действителността и да пишат на крак плановете за нейното бъдеще.

Невероятно и красиво е когато обществената история се срещне с характера на човека. Такъв е случаят и с Блага Димитрова. Подранилата, несвоевременна българска свобода е избрала да се одушеви в героиня, която цял живот се разминавала с хората, които обича, винаги заставала под сянката на целите, които другите преследвали, винаги закъснявала. "Закъсня момиче, закъсня!" - подвиквал ѝ байчото, докато метял двора на гимназията, четвърт час след като първият звънец е избил. Младата Блага всеки ден се успивала за училище – казва възрастната Блага през 1981 г. в стихотворението "Подир дъжд качулка", - въпреки че живеела само на една пресечка от сградата на гимназията.

През 1989 г. обаче Блага вече не е в ролята на ученик, а на учител

Тя е едно от най-известните лица на опозицията, хората я тачат не само като поет, писател и дисидент, но и като носител на българската обществена памет – Блага, която вече наближава седемдесетата си година, е живяла през няколко епохи, естествен носител е на спомена за комунизма, но и за време без комунизъм. Затова и когато през 1991 г. на дневен ред се поставя въпросът кой трябва да бъде кандидата на СДС за президент на страната, Блага е сред първите имена, ако не и първото. Казват, че дълго се колебаела дали да приеме да се яви на изборите като кандидат за вицепрезидент и успял да я убеди Радой Ралин – подсетил я, може би с думите от едно нейно стихотворение, че който става "думоделец", той сам трябва да си сложи главата на дръвника.

От политическата авантюра на Блага не е останало почти нищо. Няколко гостувания в Народното събрание – от протоколите става ясно, че винаги когато влиза в залата и председателят обявява името ѝ, депутатите я посрещат с аплодисменти и ставане на крака – няколко кратки посещения в чужбина, две-три изявления по телевизията и радиото: това е комай всичко, което е извършила от 22 януари 1992 г., когато встъпва в длъжността, до 6 юли 1993 г., когато след подадена оставка я напуска. Какво точно е казала на президента Желю Желев преди да излезе завинаги от кабинета му, не е известно, но самият той пише в мемоарите си, че думите на поетесата били изключително тежки. Когато изпаднела в ярост, Блага умеела да кълне като никоя друга.

Съдбата на Блага Димитрова след краха на Живковия режим е типичен пример за съдбата на българския интелектуалец в новата историческа действителност. Живял много дълги години под диктата на идеологията, че с настъпването на комунизма човешката история просто ще свърши, той се е оказал
"по бели гащи" в света на посткомунизма.

Хроничният глад за истина обаче не му е позволил да се подготви или просто да застане настрана; чел-недочел, облечен-недооблечен в западни идеологии, той е трябвало да застане отпред, да води, да образува центъра на новия обществен елит.
 


Резултатът от този процес е, по великолепния израз на самата Блага Димитрова,

"слънчасване от вяра, / усойничасване в съмнения"

("Пред спънипрага", 1997 г.). Хвърлен в политиката, интелектуалецът ще загуби или достойнството си на неконформист, или онова, което го е правило интелектуалец – по-гъвкавото му, истинско и живо слово. Периодът след 1991 г. ще бъде белязан от ярки политически безчестия на интелектуалци – като действията на Желю Желев срещу правителството на СДС, – но също и от бомбастични словесни изблици на интелектуалци – като серията от публични писма за и срещу президента Желев или като зловещата клетва на Блага Димитрова при подписването на новата конституция.

И все пак Блага Димитрова не е просто интелектуалец, който е круширал в рифовете на посткомунизма. Тя е онзи неофициален, фин глас на българската душа, която страда от липсата на свобода, пали се и от най-малките нейни искри, страхува се и се колебае, когато трябва да направи избор. В този смисъл, стихотворенията и романите на Блага Димитрова имат повече от чисто литературна стойност: те са свидетелство как дългият преход към свобода е протекъл вътре в нас.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional