Защитаване на българските интереси по чобански

 На рядко срещан случай на наглост и високомерие бяхме свидетели на сутрешното предаване на Нова телевизия. Появи се Овчаров и със свойствените си апломб и псевдообективност  ни засипа с куп числа, които със своята несъстоятелност са направо потресаващи. Но нека си припомним какво каза той.

 От думите му разбрахме, че България при отказ от „Южен поток” губи ни повече, ни помалко ползи за  900 млн. лева годишно. Подхвърли сумата ей така, без да му мигне окото. А това означавало, че се лишаваме от възможността да увеличаваме през следващите 50 години всички пенсии  с по 10% годишно. Сторих мерак да изчисля колко пъти по-голяма ще е пенсията на българина, ако следващите 50 години тя расте само по този начин. Получи се увеличение повече от 117 пъти. Пробвайте с калкулатора, като приемем сегашната средна пенсия за единица и я умножете верижно по 1,1 петдесет пъти поред и ще получите точно този резултат. Така средната пенсия ще достигне космическите 40 хил. лева, а  последното годишно увеличение ще е с 4 хиляди. Но сумата от транзитните такси годишно няма да нараства. Тя ще си е 900 милиона, а не над 105 милиарда, колкото ще са необходими за последната година.

 Не мисля, че си струва да разсъждаваме за другите твърдения на Овчаров. Те са точно толкова състоятелни, колкото и разгледаното по-горе. Можем само да се удивляваме, че този човек е бил български министър и председател на бюджетната комисия в Народното събрание. Чудно ли ви е как при такъв капацитет като него и подобните му сме изпаднали до това дередже. Ами народът го е казал – крушката си има и опашка. Според Овчаров на него се полага крушката, а нашего брата ще преживя опашката.   

 А сега ми се ще да споделя още нещо. Овчаров е в очеваден конфликт на интереси. Той е служител на филиала на руската „Лукойл” в България и защитава интересите на работодателя си. Същата тази „Лукойл”, която години наред ни мародерства, като не показва и лев печалба от дейността си и не внася отчисления от нея в бюджета ни. Но нашият порусначен корифей и дума не казва за това, че първите 15 год. ние няма да получим и лев транзитни такси, защото те ще отидат за погасяване на кредита, който ще теглим за строителството на газопровода. Ако това са по 900 млн лева годишно, то за целия период ще изплатим 13,5 милиарда и едва тогава ще дочакаме нещо да влезе и в нашия джоб. Г-н Овчаров, тези пари ще ги изплатим, няма да ги получим. Сегашните пенсионери няма да дочакат обещания от вас рог на изобилието, защото отдавна ще са се превърнали в природа.

 И още нещо премълчава Овчаров. Бяга като от огън от упоменаването на факта, че ще изгубим едни други транзитни такси, които получаваме за преноса на руския газ, подаван през Украйна. Тази тръба ще пресъхне В крайна сметка ще изпуснем питомното, за да гоним дивото. Изкушавам се пак да се позова на народната мъдрост, която гласи – по добре врабче в ръката, отколкото орел в небето. Защото руския орел, който е и тяхна емблема кълве яко. Много яко. Къса живо месо. Той така си живее.

 В заключение искам да изкажа една надежда, че не съм прав. Може това да е начинът на мислене и интелектуалният потенциал на чобаните. А овчар е синоним на овчар, нали? Говоря за надежда, защото е обидно един българин да изпадне до там, че да лъже така дебелашки.