Свободата днес и тук 29 Юни 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

TREDING PLASES, SLAVCHOU*

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Любен ЛАЧАНСКИ

 Тези две думички на английски език обуславят едно понятие от класическия балет. А именно: Размяна на местата.

Но тъй като е известно, че съвременният балет е заченат във Франция, затова по-често се използва френското словосъчетание - “Шасе кроазе”. И понеже нашенският балет почва да пристъпя плахо, на палци доста след началото на ХХ век, то размяната на местата се превръща в почти политически термин. За жалост.

За жалост, защото на кого му пука дали министър на спорта се е занимавал с лингвистика или шефа на комисията по култура и тути-кванти си е шменти-капели, в което иначе обезателно и по закон влиза и свободата на медиите, а той изнамално е “експерт” като “магистър по волейбол” или кърлинг. Слава Богу, че този спорт-кърлингът се практикува у нас все още само по кръчмите, щото такъв подем щяхме да отбележим и в тази насока, капата да ни хвръкне по-високо и от Втория български космонавт. Прочее, спомня ли си някой как му беше поне името на този титан от Лудогорието. Със сигурност не... И по добре за него.

Щото сега, като ни се припомни името на Славчо Бинев, та да не ни олекна.И на онези дето “творят културата”, и на онези дето уж и се наслаждават ползвайки я. Тук обещавам много да внимавам, че току виж съм нарекъл кич залепените с универсално лепило бобени зърна върху фазер от едно провинциално учениче, което наподобява много една от Мадоните на Владимир Димитров - Майстора. Много наподобява, ама не е това? Не е Майсторът. И въобще прав беше покойния Тодор Христо Живков от село Правец, който със сълзи на очетата пророкуваше, че България трябва да достигне и надмине всички известни дотогава висини на художествената самодейност на планетата Земя воглаве със СССР, разбира се.

Е, случи се. Късно, но се състоя и този панаир на пошлотията, вежливо наричан любителско творчество.

Казах, че ще внимавам, защото дузина адвокати едва удържат капелите си, да ме дадат под съд, че омаловажавам стремлението на детенцето. Щото била любителка. Той и махленския бияч К.П. много люби да го бият. Нейсе, мечтата му се изпълни пред смутения поглед на света. Воглаве с част от СССР.

Боже, колко ни ругаха тогава разните фамозни патриотари, че не сме защитавали родното начало в махленските следкръчмарски крушета. Прави са! Това, което шльокавицата може да направи, нито един Айнщайн не може да погребе.

Но Славчо Бинев може. И то с едно изречение. Просто изречение. Кръчмарско. В което твърди, че хич не е им е умрял за Комисията по култура и медии в тяхното Народно събрание. Той си искал Еврофондовете. Еврофондовете искал по-ли-ти-кът! Ни повече, ни по-малко. Такава хотентотска политика може да стрестне и бившия депутат Георги Ганчев Петрушев - Жорж.

Че то като погледнеш, какво може да се “цуне” от пустата култура. Реално нищо. Дори покойният Иван Минчов Вазов в битността си на просветен министър се оплакал на майка си Съба: “Мале, пак ми дадоха “постните дробчета” и т.н. Имал е предвид, не истинската миризлива карантия на политиката, а незъзможността да си облажи човек брадата от една благата несвършваща вечеринка. Вазов министерства малко, от 26 август 1897 до 19 януари 1899 година. Исторически излиза, че Георги Йорданов, който преди 25 години бе абониран за културен министър и Вежди Рашидов са по - читави от Вазов.

Така излиза. Ще видим обаче под чий балкон ще ходи да плаче съкрушеното столично множество, когато претърпим поредната национална катастрофа? А тя е зад вратата. Дали пред полусрутения музей на авторът на “Под игото”, или “В полите на Витоша”, където вае изяществата си скулптурът вълшебник Рашидов. А защо не и пред “Българския Лувър”. Там и Славчо Бинев може да му подава кърпета сълзотрийки от името на поверената му комисия за култура и медии. Да ревем всинца. Едно хубаво да ревнем, белким някой ни чуе?

Странно обаче, защо пустите французи не взеха терк от нас и не си направиха един “Френски Правец”, някъде из Ардените или не прекръстиха манастира в Лурд на “Александър Невски”. Нали сме си биз -бизе в културите. Пък и Славчо е завършил 9-та француЗка гимназия в София. Като че ли сме имали още осем? И тук пак лъжем. И тук разменяме местата. А може би, той е завършил онези осем гимназии преди да осветли ВИФ /или както сега му е името/ с присъствието си. Тъй като дядо му е бил много известен поет. Е, от общински мащаб. Хасковски... Имал и печатничка. Американка. Напише нещо, хареса го жена му, и хоп... в съкровищницата на литературата тутакси влиза. Предвидлив е бил дядото на днешния шеф на културната комисия в Парламента, авторът от Хасково. Когато през 1944 година за две вехти сталински карикатури на Райко Алексиев му потрошават Лев Главинчев и Георги Боков кокалите до смърт, дядото на Славчо Бинев пише римушките “Палавите внучета”. Предвидял е старецът по повод внуците си. Всичко е предвидил. Даже и една друга книжка има - ”Дяволска целувка”, като за ден днешен написана. Дано Валерий Симеонов я е прочел, ама едва ли. Него го тресат планетарни проблеми и индентичности.

Но да оставим поетът-печатар на мира. То ние не помним в кое Народно събрание Петко Славейков е бил министър на просвещението, Славчо Бинев ще помним. А онзи дето все го цитираме, че не сме народ а мърша е министър в 10-то правителство на Княжество България. После завторил и пак така...

Всеки от днешните полици, с извинение, на такъв хал се надява. Докато стигне до катарзиса преди екзитуса си и напише, че сме си мърши. Ами какви да сме, щом в приземният етаж на Народната библиотека “Св.св.Кирил и Методий”в София, Бинев имаше дълго време скъпарско бардаче и не само то. За каква култура става дума и какви медии. Онези, жълтите, дето се ръководят с едно копче на телефон или оня седмичник с актуално за нашата тема име ”Култура”, който и комисията по култура го ползва да си увива сиренето и други подаръци от благодарните избирателните райони. И обикновени граждани влюбени цели 25 години в демократичните промени и наводненията.

За какви журналисти може да спорим, след като майсторът по бойни изкуства вещо и професионално ги нарече проститутки. Да, проститутки, без кавички и прочее панделки. Е, после се бил извинил, ама  извинението в нашите географски ширини е повече от сръбска псувня. Едно към едно.

Не го познавам Бинев и не желая познанство от какъвто и да е тип, нищо че според закона той трябва да защитава и моите интереси, както и тези на нацията. Дори на непатриотичната част от нея. Но мисля, че едно вглеждане в него ще е по-голямо изпитание за собствният му Европейски интелект, нежели за моята творческа фасада.

Постулатите на жанра повеляват тук да спомена: чест, морал, мъжественост и други остаряли и непродаваеми според времето щампи. Няма да го направя, защото според мен, когато едного го набият пред смутения поглед на псевдо-елитарните бракониери, то той не организира Доброволни отряди на трудещите се келнери, ами сам си свършва работата. Ако може. Ако не може, си изяжда дипломата от спортния институт без сол и със солта си посипва главата. Макар, това да е лош знак за бъдещето. А бъдещето не му е никак розово. Поне като самодеец-политик. Като кръчмар и наследник на авоарите на смейството не знам. Не разбирам от тези работи.

Дори и хората чели само “Работническо дело” са чували, че муха и политик се убиват с вестник. Сега мухи няма. Поради зимата и менте водката и винарките измряха. Остават политиците. /Ей, като спомена Бинев и политик и ме напушва смях. От онзи нездравия, дето се разпространява из държавните болнични заведения боядисани в жълто./ Но този човек, не разбра ли, а и няма ли кой да му подметне, че именно той за тази работа не става.Той не е компромис в името на националното бъдеще. Той е зловоние. И приказките му са, като на оня Цар от “Малкия принц”, който все търси да управлява някого. Той е нали е завършил девет френски гимназии, трябва да е чел Сент Екз в оригинал. Виж ми окото...

Но ако трябва да бъда безгранично честен, ще река, че Борис Христов, Любо Канов, балет “Арабеск”, Деян Енев, още стотици и дори аз можем да живеем без Бинев. Живяхме при “незабравимата” Живкова и Георги Йорданов, не че някой си Бинев ще ни уплаши. Ядец... Той обаче не може ни уплаши. Защото нищо не може. Когато един мъж не може да защити честта си, не става ни за Пушкин, ни за Лермонтов, ни за Яворов и Дебелянов.

Прочее, като споменах Яворов, та се сетих, че неговия приятел най-най-най-Главния прийор на нещо си му е приятел, а неговата организацийка е присвоила музей Яворов. Имам една идея, да вземат да се нашльокат с някакъв чер етикет и до се върне домът на Яворов на България. Освен това му предлагам да остави Божиите работи Богу, а останалото ако не знае “кесаревото – кесарю”. Пояснявам в република България висшия клир се избира от Св. Синод все още, колкото и да ни е странно, често с невидимата намеса на ДС. Мога да спомена и името на архимандрита, но ще се задоволя само със снимките в пресата, присъствал на архондисването му. Нека да ме опровергае, ако има доводи!

Пресата, пресата, ах тази блудница Вавилонска!

И като стана дума за пресата да иде да отвори печатничката на дяда си в Хасково или в Брюксел и да пише, и да печата спомени. Иначе никой няма да ги купи. Ще прави подаръци на църкви, манастири, скитове и параклиси. Нали Божем е Архонт. Приьори, архонти и всички си приличат като децата на лейтенат Шмит. А Варвара винаги ще е мръсница и все при Пибурдуков ще ходи тя, защото Варвара обича властта. Като Бинев и сонм от неговите душеприказчици и хранени хора.

Въпросът е, с чии пари ги храни?

Не се ли сещате?

И пак се чудя, защо на този човек му спират по такъв гаменски начин развитието? Бе, нямаше ли една кристално чиста и свестна душа да му даде мандат за управление на Солунската митница. И той доволен и ние доволни. А медиите ще си върнат доброто име и никога, ама никога вече няма да бъдат проститутки.

Защото да си проститутка е доверие и занаят.

А да се подлагаш на унижения за “едното красно име”, е повече от художествена самодейност. Злокобна халтурщина.

Абе да сте чули Славчо Бинев да се е снимал с Крисия. Защото с двете братчета, музикантите той посмърно няма да се фотографира. Партийната съвест не му позволява. Валерий Симеонов... Националните идеали и борбата за мир. Я, да турим и едно България на три морета и да се оправят нещата. Това винаги върши работа. И един цитат от героизирания боец с цветни колани. Ще ме извини, че цитирам по памет, а тя е доста морна от такива като него.

“Никой няма право да ме напада на тема култура, защото не ме познава. Нападаш човек на културата, когото изключително добре познава”.

Груба политическа грешка.

 Излиза, че Тодор Живков много добре е познавал Георги Марков, Брежнев- Солженицин, а Берия, Манделщам.

Но да не влизам в тези високи материи, защото нали съм бил действаща политическа проститутка. И то в официоз, тогава “Когато България уби дете”.

Е, на това се казва свободни медии, Бинев!

Какво Швейцария ли.

Пак разменихме местата, не мислиш ли?

Което от само себе си значи: Всички в градинката пред “Кристал”

 

* размяна на местата


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional