Александър Спасов Зрелища без хляб. Това е един от основните акценти на днешната реч на Путин, която беше очаквана с оправдан интерес. Черешката на тортата в нея е обявената амнистия на капиталите, напуснали Русия заради нечистия, а в не малко случаи и престъпния си произход. Амнистията е безусловна, а гаранциите, че възвръщенците „бизнесмени” няма да бъдат притискани от съдебната и данъчните власти е дадена от самия самодържец и са неотменими.
Мислех си, че с рухването на рублата Русия достигна до дъното на своето падение. Бил съм свръх оптимист. Срамното решение да се легализира престъпния капитал не е първото в историята, но ако го е имало преди векове, както се е случило с плячката на Морган в Америка, то днес такава случка илюстрира разрушената държавност на Русия. Глинените крака на гиганта ще бъдат укрепвани с кървави пари. И това се случва в една страна, която има претенции да е правова. Представяте ли си как се чувствуват ограбените обикновени руски хора, когато виждат своите грабители да се връщат на бял кон при тях със самочувствието на национални герои? Моралния крах е толкова позорен, че отвращението с което го констатираме прераства в страх. От тук, до превръщането на Русия в убежище за мръсните пари в световен мащаб няма и една ръка разстояние.
Какво можем да очакваме в съвсем близко бъдеще? Спомняте ли си управлението на Виденов? Това бяха години на свръх инфлация. Но и години на узаконена кражба. Червените мисионери на новия ред бяха превзели банките. Раздадоха си кредити без каквито и да е обезпечения. И изведнъж в рамките на година инфлационния взрив обезцени задълженията им. Те преминаха на друга орбита, парите им бяха препрани и ни гледаха нас, нещастните им сънародници от високо. Това се случва в момента в Русия. Банките се крепят /тези от тях, които оцеляха до сега/ на честна дума. А Путин показва, че честността е дефицитна дори на върха на държавната йерархия.
Вярно е, че руснаците са народ стоик, свикнал с несгодите, с немотията, с ГУЛАГ ако щете. Но и тяхното търпение не ще да е безкрайно. Пред очите им критериите за добро и зло се променят драстично. Престъплението става добродетел, обществото завършва процесът си на кастово деление. А в същото време се връща времето на войнствената риторика, Русия се връща към нормалното си състояние на империя на злото, както се изрази един американски президент в миналото. Тази империя тепърва ще развращава планетата. Световната общественост осъзнава това и вече е задействала защитните си механизми. Санкциите по повод случилото се в Украйна са само щрих от пейзажа. Русия все повече ще изпада в изолация. Не, никой няма да се опитва да воюва с нея. Тя сама ще рухне, разяждана от проказата на своите управници. Движението и надолу ще е ускорително. И няма да и стигнат и мръсните пари на света, за да си купи по-добро бъдеще.
Къде е България в тази планетарна вакханлия, която предизвика Путин със своята политика. На пръв поглед членството ни в ЕС и НАТО е гаранция, че сме на прав път. Това усещане се затвърждава и от злобните подмятания по наш адрес от Путин. Но пред очите ми е още озверялата физиономия на Румен Петков от телевизионния екран снощи. Боже, колко злоба, колко омраза излъчва този човек. И защо? Защото България се опитва да пази собствения си интерес, а не този на менторите му от Москва. А той не е сам. У нас има грижливо отчувана от десетилетия руска пета колона. Сега тя вижда, че вероятността да бъде отстранена от своята хранилка е „не за горами”, както се изразяват братушките им. И те ще се съпротивляват. Отпорът им ще е бесен. За това ако някой трябва да се пази от Русия като от огън, това сме ние. Защото от едната страна те успяха да запалят чергата ни. Ще им се да я изгорят цялата. Няма да стане!