Тройното цукало на Първанов в с(к)ептичната яма на историята

Понеже се случва за първи път, държа да бъде регистрирано за протокола: Плевнелиев най-после се ядоса публично на предшественика си Първанов.

Дори не спомена името му. Но на два пъти в рамките на около минута днес посъветва медиите да попитат „предишния президент” какво би станало с България, ако тръгне на своя глава ( т.е. под натиска на Москва) срещу Европейския съюз по въпроса за „Южен поток”, за което най-проваленият в обещанията си политик в новата ни история пледира.

Първанов няма аналог у нас, на Балканите и доста по-нататък като политик, бламиран от краха на мегаломанските си обещания. Може ли да ми посочите някой друг началник на държава, който да се провалил толкова много и категорично, измерено в десетки милиарди левове и стотици милиарди рубли? И след това да управлява днес чрез свой вицепремиер заедно с онзи, когото обвинява с днешна дата за провала на руското прокопаване на България?

Колосалният му провал обаче продължава да му се разминава. Съответно Първанов се плези войнствено като защитник на своя триглав шлем, държи се като онези маниаци, които си разтварят шлифера в парка пред беззащитни момиченца със свалени гащи, разчитайки, че никой няма да ги накаже.

Да, Първанов е световен шампион в категорията Тежко провален лъжепророк: всичките му обещания за троен, голям шлем от руски енергийни проекти в България, отидоха в една голяма оптимистична яма, (д)оказала се с(к)ептична.

„Южен поток” беше последната дупка канала сред самохвалствата на Първанов за триглавата полза от руската ламя.

Най-напред на брега на Дунав се удави любимият на Първанов и сътрапезниците му ядрен проект за руска модернизация на острова на свинете мършояди, ровили във времето на съветския колониализъм труповете на концлагеристите.

„АЕЦ” Белене умря от невъзможност да диша на свобода в условията на един (о)свободен свят. Свободният свят се погнуси безмълвно и не намери свободни пари да инвестира в толкова зловещо място- все едно да направиш газохранилище в Освиенцим.

После се спомина от естествена смърт мъртвородената идея за нефтен хранопровод между Бургас и Дедеагач (Александропулис), замислен без много мисъл в главата на московските корупционери, за които важното е да има мегапроекти, за да има какво да се краде по балканското трасе.

Отговорът на въпроса на Плевнелиев какво би станало , ако България беше изиграла московския казачок срещу ЕС за „Южен поток”, е очевиден за всеки политически (мало)грамотен човек. Щеше да катастрофира най-голямото постижение на България през последния четвърт век.

Присъединяването ни към ЕС е изстрадан исторически завой. То е отдръпване от пропастта, над която бяхме надвиснали като най-зависимия и безпомощен за самостоятелен живот в целия съветски (конц)лагер каторжник, окован за трупа на СССР, за чиято кончина няма как да бъдем обвинени от Путин по начина, по който той ни посочи с пръст като запушалка на газопроводната му залъгалка.

Чаках Плевнелиев да направи тази (първа) крачка по адрес на своя предшественик на поста. Чакам от онзи януарски мразовит ден през 2012 г., когато той произнесе речта си на площада в София и обща да „проветри” институцията, но така и не научихме (официално) що за плесен е заварил там. Мога да кажа много по въпроса, но е важно Плевнелиев да го направи.

Надявам се също Плевнелиев да опровергае интригата, според която „топли мястото” на Борисов. Защото в противен случай ще заприлича на актьорчето Медведев в пиесата на Путин.

Плевнелиев е единственият, който дава отпор на путинизирането на България от върховете на държавното управление и трябва да направи следващия ход, който очакват българите, повярвали в неговата искрена прозападна ориентация.