Свободата днес и тук 24 Юли 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Бойковата шистификация

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, www.ivo.bg

 

Всеки, който се осмели да се опълчи на т.н. „антишистова революция” в България, която не само е по презумпция изгодна на руския монополен внос на газ, но вече беше посочена като инспирирана от Москва антибългарска акция ( от Цветан Цветанов, цитиран от в. „Файненшъл таймс” миналата седмица), бива моментално обявяван от дежурните проруски прокурори в пропагандата за „американска подлога” и платен драскач на заплата от американското посолство.

 

С надежда най-после да платят някой долар пустите скръндзи (може и тайно под елхата – иде Коледа), подновявам отново въпроса: кой и какво наложи управляващите в момента да се обединят като условие за общо упражняване на властта около заклинанието, че няма да променят мораториума върху проучването ( за добив дори и не отварям дума) за шистов газ в България?

 

Ако случайно инициаторите са реформаторите, да си кажат, че са руски подлоги. Обаче нещо не ми се вярва- все пак бяха и са единствените в днешната политическа конфигурация във властта, които си позволяват критика към Москва заради руската агресия в Украйна и за употребата на газовия внос като шантаж срещу България.

 

А може би виновни са онези, които вече всички така благосклонно наричат „патриотите”? За разлика от ВМРО, групата около Валери Симеонов вече почти от година насам рязко смениха проруската си позиция по енергийните проекти. Не им отива и на тях да са наложили на ГЕРБ и реформаторите условието за мораториума , а и ние да не разберем за този (контра)революционен акт, е направо невъзможно.

 

Остава единствената хипотеза: инициатор е пак онзи, който угоди на Путин през януари 2012 г. и нареди на депутатското си мнозинство публично да подготви и гласува уникалния за целия свят мораториум, чрез който си забранихме да знаем дали разполагаме поне с теоретичен коз в преговорите с Русия за отслабване на газовата примка около вратлето на българската икономика.

 

Казва се Бойко Борисов.

 

Както обаче споменах по-горе, най-близкият до Борисов политик в България, Цветан Цветанов, за първи път призна за руската връзка в българската „антишистова революция”, на което моя милост посвети цяла глава в „Течна дружба 2”, появила са на 16 юни тази година ( във връзка с което, оспорвайки едно мое твърдение в книгата, на следващия ден в телефонно обаждане Бойко Борисов ме нарече по Нова телевизия три пъти „идиот”).

 

След признанието на Цветанов пред британския вестник никой „шистов революционер” тук не се обиди и обади. Всички мълчат гузно- ами ако ( за разлика от някакъв си Инджев) бившият вътрешен министър Цветанов разполага с доказателства и престане да замита следите за руската намеса, окуражен от европейската подкрепа за българската запушалка по трасето на „Южен поток”?

 

„Запушалката” Борисов се завърна в България след обещаващата визита в Брюксел ( откъдето се очаква да получим реална, материална, а не само вербална подкрепа), но някой трябва да го попита що за абсурд е властта му да е скрепена с обещание да не посяга на руската намеса в България под формата на ангажимента да не се променя мораториума.

 

Преди да почнат пак да ме псуват антишистовите пропагандатори на руската правда, маскирани като еколози, нека прочетат една статия, публикувана днес във в. „Преса”, който може да бъде заподозрян в проамерикански чувства толкова, колкото и в. „Правда” в Москва.

 

Шистовият бум 2.0

Марк Милз, физик от Института Манхатън. Той е автор и на книгата “Бездънният кладенец” (The Bottomless Well),излязла през 2006 година. Статията му е публикувана в “Уолстрийт джърнъл”

08 Декември 2014 08:17 0      

 

Цената на нефта пада, това изнервя онези, които са вложили средства в енергетиката. Саудитска Арабия и Русия се надяват ниските цени да сложат кръст на шистовия бум в САЩ. “Зелените” пък с радост наблюдават объркването в нефтения сектор.

Но цикличният спад на цените е свойствен както за нефтения, така и за останалите пазари. Да, продавачите харесват високите цени много повече от ниските. Но сегашният спад открива път за американския шистов бум. Има три аргумента защо падането на петролните цени не са пречка за шистовата индустрия.

Първо

шистовият добив е печеливш и при сегашните ниски цени. Ние знаем това дори поради самия факт, че шистовият бум започна по време на рецесията през 2008-2009 г., когато цената на нефта падна под 50 долара за барел. Дори когато котировките на нефта скочиха над 100 долара, американските шистови компании продаваха нефта за по 85-90 долара.

Това съотношение между американската цена на нефта марка WTI и световния Brent е последица от местното свръхпроизводството на нефт при ограничените възможности за съхранението му, транспортирането и преработването. Въпреки това през последните пет години в отрасъла влязоха 500 млрд. долара частни инвестиции. Индустрията на шистовия нефт в САЩ се оказа достатъчно печеливша, за да поддържа бързия ръст на добива и развитието на инфраструктурата при вътрешни цени на нефта, които са съпоставими със световните.

Второ

добивът на шистовия нефт става все по-ефективен. А това означава, че той може да бъде доходен и при сегашните по-ниски цени. Методите на добива плюс развитието на информационните технологии, позволяващи да се определи къде точно е находището, а сондирането да се движи точно по криволичещите шистови пластове, вече станаха по-ефективни от началото на бума.

Добивът на шистов и традиционен газ от една сонда се е увеличили през последните четири години с над 300%, пресметна EIA. Такъв растеж на производителността може да се сравни със слънчевата енергетика (ако се отчетат капиталовите разходи на единица добив). Но в последния случай бяха необходими 15 години, за да се стигне до скока, а и сега се забавя ръстът на продуктивността на слънчевата енергия. Докато в индустрията на шистовия нефт такова забавяне не се наблюдава.

Третият аргумент в полза на шистовия добив

са гигантските мащаби и разнообразието на американската петрола инфраструктура. Много нефтодобиващи държави имат едва по няколко находища и неголям брой добиващи компании. Понякога и една-единствена. В САЩ нефтените находища са десетки, добиващите компании са хиляди и още десетки хиляди фирми, свързани с отрасъла плюс милиони километри петролопроводи и железопътни линии.

Сред тези хиляди компании непременно ще се намерят първооткриватели като онези, които започнаха шистовата революция. Когато рентабилността започне да пада заради ниските цени (възможно по-ниски от сегашните), тези пионери ще търсят революционни способи за добиви.

Но не мислете, че най-революционните технологии вече се прилагат на практика: един вид те лесно се внедряват, щом компаниите се къпят в пари. Рационалният бизнес не се отказва лесно от действащите технологии и оборудване, за да изпробва нещо ново. Всъщност именно тежките и трудни времена съдействат на бизнеса да пробва увеличаване на печалбата чрез нарастване на ефективността.

Появяват се все нови технологии, включително автоматизираното сондиране, микросондирането, (позволява по-бързо да се монтира и задейства оборудването поради по-малката площ на сондата), нови видове сондиране (възможно е скоро да се използват лазери), анализиране на големи масиви от данни (добивът се оптимизира благодарение на обработката на гигантски обеми информации).

Не бива да се забравят и нанотехнологиите

които могат радикално да променят химическия състав на суровината и да подобрят екологичната сигурност, водоснабдяването на сондите и дори разбиване на пласта без използването на вода, а също нови видове високочувствителни оборудване за сондите, с чиято помощ ще може рязко да се увеличи добива благодарение на технологии за създаване на изображение в реално време и микросеизмично наблюдение.

След няколко години в практиката ще навлязат нови технологии. Журналистите отново ще се дивят защо така “неочаквано” добивът в САЩ е нараснал денонощно с още 3 млн. барела на фона на бурния растеж от последните години.

Постепенно това изобилие ще се разпространи и в други държави, където залежите от шистов нефт са съпоставими с американските. Цените на суровината ще останат циклични, но новите цикли могат да бъдат предизвикани от прилагането на нови технологии. И светът ще бъде все така залят от нефт.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional