Свободата днес и тук 01 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Хибридната фашизоидност на залязващия руски империализъм

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, www.ivo.bg

 

 

 

Тази статия в “Новая газета” ( същата, която премиерът Медведев използва за усилване на ефекта като през независим рупор, през който да наругае България- заради авторитета на вестника като остров на медийната свобода в Русия ) дава отговори на въпросите що за хибрид  на изродения православно-славянски фашизъм и нацизъм е днешната държавно-капиталистическа Русия в хибридната й война срещу Запада и нейните бивши съветски колонии. Види се терминът “хибридна война” не е само част от натовската терминология,употребявана по адрес на днешната московска политика!

 

Споменавам изрично актуалния факт, че Медведев ползва “Новая газета” за своята статия не за друго, а за да парирам в зародиш стандартните обобщения на българските следовници на руската фашизоидност, според които критичните гласове в Русия са спонсорирани непременно от западни централи- ако беше така, щеше ли Медведев да се изказва от територията тъкмо на този вестник?

Така че читателите на ivo.bg имат възможност да се запознаят с автентичен независим вътрешен руски поглед върху замазаната от пропутинската пропаганда у нас руска зимна картинка.

 

Превод за ivo.bg: Васил Костадинов

Империята отвръща на удара

Автор: Максим Кантор

8.12л2014 г.

 

Как и защо елиминирахме логиката и истината в собствената си история

 

 

I.

Да наречем протестното движение в Украйна “фашизъм”, а Русия, която иска да погълне своята бивша колония, да представим като борец против фашизма – това, разбира се е някак “готино”. Националното съпротивление на бившата колония понякога приема уродливи форми, но за фашизъм не става и дума. Между гарибалдисти и черноризци има огромна разлика.

 

Въпреки това, днешните събития се пренесоха в дискурса на миналия век – милиони повярваха, че тези украинци, които възпяват лозунгите на националиста Бандера, наистина са виновни за Волинското клане. Използва се терминът “нацисти” за украинските войници, които защитават територилната цялост на страната си – събитията от Великата Отечествена Война се преплетоха с днешните.

 

Това доведе до смислова бъркотия.

 

Руските патриоти са убедени, че защитават страната си от външна инвазия, но войната се води на украинска територията, а не обратното; но става въпрос за “фашизма”, и е ясно: първи започнаха фашистите през четиридесет и първа. Мнозина смятат, че Русия защитава социалното равенство, въпреки американския неоколониализъм; вярват, че въоръжените мъже в Донбас защитават социализма в борбата против капитализма. Въведоха лозунг – Донбас днес е Испания от 36-та, сравнявайки сепаратистите с бойците от Интернационалните бригади, които се биха срещу фашизма. Говори се, че сепаратистите се борят с олигархо-фашистите за социалистическа икономика.

 

При което, кремълските олигарси, които са по-богати от украинските, въоръжават Донбас. Освободени от игото на украинските богаташи, работниците не се сплотяват в комуни; всъщност това не е пролетариат – работниците и техните семейства бягат от там. В същото време лидерите на Донбас говорят за присъединяване към Русия, в чиято икономика няма нищо социалистическо. Върху знамето на Донецката Народна Република е изобразен руският монархически двуглав орел, премиерът Бородай (генерал от ФСБ, изпратен от Русия) заяви, че е необходимо да се възстанови Руската империя в предишните и граници, а началникът на въоръжените сили на ДНР – руският полковник Гиркин (“Стрелков”) каза, че се бори за монархически ценности. Идеалите им са по-близо до франкистките, но техните адвокати ги сравняват със защитниците на анархо-синдикалистките стопанства в Испания от 36-та. Ляво и дясно в тази история са разменени, но на войските се препоръчва да вървят напред, до Киев.

 

Социалният компас е счупен и в Европа. Политика на Путин е свързана както с европейските десни (“Народен фронт”на Марин Льо Пен и други националистически партии в Европа), така и с европейската левица, виждащи в Путин противник на американския диктат, следователно – съюзник. Режимът, създаден от Путин е опозиционен на САЩ, които левите смятат за империалисти – и, следователно, Русия е антиимпериалистическа сила. В същото време, Русия се опитва да си възвърне загубените територии (наричайки бившето имперско пространство “Руски свят”). Потискането на Украйна е не друга, а обичайна имперска практика: имперска Русия е подавяла украински и полски бунтове редовно. Съветска Русия, като правоприемник на Руската империя, смаза бунтовете в Чехословакия и Унгария – не като защитник на социалистическите идеали за равенство,а като закрилница на имперските граници. Днес Русия възражда същата традиция. Европейските леви не трябва да фантазират – не възкръсва Съветския съюз с неговата социалистическа Конституция. Случи се нещо, което беше немислимо по време на съветския режим – прославиха Първата световна война, която се смяташе за срамна империалистическа война. Президентът вече направи изявление, че законната победа на Руската империя по това време е била отнета от предателите на родината – болшевиките, спрели войната преди победния и край. Русия днес е държавен капитализъм, лишен от синдикати; империя, бореща се за връщане на загубените територии и пазари, която изобщо не може да бъде надеждата на левите – но омразата към американската хегемония е толкова голяма, че всички противопоставящи се на Америка се възприемат като леви. Сара Вагенкнехт (шефка на бившите комунисти на ГДР – бел.) никак не би разбрала, че със страстната си реч срещу Меркел помага на кремълските олигарси Сечин и Тимченко и в действителност колаборира с Марин Льо Пен.

 

Получава се изключително абсурдна ситуация: крайната десница и крайната левица в Европа заедно подкрепят Имперска Русия. Разбира се, имперският национализъм съответства на дясната доктрина. Въпреки това, Русия се противопоставя на идеята за глобализация, която се тълкува като неоколониализъм – и, следователно, националната идея на Русия е близо до левия дискурс.

 

Като следствие от словесната абракадабра – колонизацията на Украйна беше обявена за борба срещу нео-колониализма.

 

Опора на Руската империя винаги е бил и винаги ще бъде европейския морален релативизъм. Разделението в днешна Европа по времето, когато трябва европейско единство, едновременната поддръжка на левите и опора върху десните, в това спорно съглашателство се получава хранителна среда за руския фашизъм.

 

 

 

II.

 

Убиват хората с хиляди, милиони бежанци напуснаха Донбас, но никой не казва ясно, защо воюва. Ако вие настоявате за отговор, ще чуете: “Геополитика!” – Вълшебната дума. Това означава, че на хиляди хора промиха мозъците, изсипаха ги в месомелачката и ги убиха – за условните граници, в името на фантазията, според която държавите имат свои сфери на активност – и в своята сфера всяка държава има право да убива. Казват, че Украйна не е опасна, но Украйна има “западни кукловоди”, които биха могли да я изправят в бъдеще срещу Русия. Битката (и това вече не се крие) се води чрез Украйна със Запада. Войниците на руската армия днес пишат на танковете си не само “към Киев”, но и “към Берлин”, обединявайки в съзнанието си двете войни: Отечествената и днешната, Хибридната. И чувството за възмездие за външния враг облада тълпите. В същото време се родиха две противоречиви позиции:

а) украинци и руснаци – това е една нация, следователно, Русия има правото да решава съдбата на Украйна,

б) украинците са фашисти, и трябва да се накажат за предателството към “Руския свят”.

 

“Руски свят” е обиден на Запада: преди век Запада съсипа Руската империя. Днес говорим за връщане на границите, изгубени по времето, когато страната попадна под влиянието на западната идеология и беше ограбена.

В обръщение се завъртяха фразите “Руска пролет” и “Руска Реконкиста “. Редно е да се каже, че лицата участвали в приватизацията бяха протежета на руското правителство,но си държаха парите в западни банки. Едва четвърт век след перестройката,с която беше обявен прозападен курс, Русия смени посоката на вектора. Сегашната война в Украйна е отмъщение към идеалите, които унищожиха (така казват днес) руската слава. Отмъщаваме с илюзии – смятало се е, че Русия трябва да споделя ценностите на европейската цивилизация. Днес, казват, че Русия има свои собствени ценности, а наложените отвън са уловка. Разбира се, би било логично да се обяви война на самата Америка – след като лозунгът е противопоставяне на Евроатлантическата цивилизация. Не е ясно защо битката на цивилизациите трябва да се води в крайградските райони на Донецк, а не в Тихия океан сред ревящи вълни, но е факт – да набиеш по-слабия съсед е по-лесно.

 

Руското общество се е променило за шест месеца. Вече пишат за певицата пяла в Киев, че е фашистки сътрудник; вече искат несъсъгласните с политиката да се махат от страната; спряха чуждестранните радиопредавания; говорят за “национални предатели” – и това не се счита за ужасно. И всеки ден, очаквате, че вождът ще се появи с изявление за “крайностите на места”, и моля ви се, “не всички бизнес ръководители са троцкисти”. Но ще издаде нов забранителен закон и ще въведе ново ограничение. Журналисти, домакини, политици са изпаднали в истерия: всеки иска война с “Гейропа”, както Европа вече се нарича в Русия. Гейропа – това е разсадник на хомосексуалността и унищожител на традиционното общество, а Русия ще спаси света и ще спре разврата. Наистина, как може западните левичари да подкрепят тази гледна точка – това е цирк. Но… я подкрепят.

 

Опозиция вътре в Русия на практика няма. Много от тези, които ходеха на демонстрациите на опозицията станаха борци за “руската идея”. Опозицията обаче е “извънсистемна”: в редиците на демонстрантите вървяха ръка за ръка националисти и демократи, програма за социално строителство нямаше; светската опозиция се стопи, и гражданите в унисон се обединиха около вожда.

 

Безумното сплитане на социалистическа, имперска, националистическа аргументация показва неорганизирано съзнание. Но основният проблем е другаде.

 

С преплитането на събитията от днес със събитията от Втората световна война, руските идеолози, извършиха най-ужасното нещо, което можеше да се измисли за собствената ни история.

 

Днешната лъжа се вкорени във вчерашната истината, и вчерашната истината, логично се изкриви.

 

Историята е общ, единен и непрекъснат процес; невъзможно е, изкривявайки понятията веднъж, да се работи със същото понятие в истинския му смисъл в друг фрагмент от историята.

 

Използвайки днес понятието “фашизъм”, “хунта”, “нацизъм” спекулативно, с имперски и колониални цели, тези понятия се обезцениха и денонсираха по принцип.

 

На историците по принцип им е трудно да отделят фактите от идеологическите тълкувания на същите, но благодарение на усилията на днешните лъжци в бъдеще ще бъде невъзможно.

 

История – е пророк предсказващ в посока на миналото, както е казал Фридрих Шелинг, и днес руската борба против фашизма, превръщаща се във фарс и лъжа, заплашва да се пръкне в миналото и да промени миналото през днешните лъжи. Ако Путин е антифашист и го подкрепя Сара Вагенкнехт, борец за леви идеали, а същите тези идеали подкрепят Тимченко и Марин Льо Пен – то, извинявайте, за какво изобщо воюваха през Втората световна война?

 

Премахнали сме логиката и истината в собствената си история.

 

Сега трябва да обясняваме всичко отново.

 

 

III.

 

Казват ни, че Украйна не била държава. Но ако не е държавата – тогава какъв фашизъм може да има? Фашизмът – това е култ към личността, но в Украйна лидерите се сменят. Фашизмът е копнеж по бившата империя, но империя Украйна никога не е била. Страна, която не е развила държавност, без лидер и с хаотична система за управление – какъв фашизъм е всичко това? Произнасят думата “хунта”, но в украинското правителство няма военни – напротив, в руското правителство практически всички имат звания. Извинете, може би, не търсите фашизма където трябва?

 

Руските граждани пренебрежително махат с ръка: точно в Русия няма, нито на хунта, нито фашизъм! Как може да има фашизъм в страна, която победи фашизма? Евреите не се пипат, дори и “Ехото на Москва” не е затворено – мислиш си, хрантутят “петата колона”! Говорят за “анти-народен елит”! Патриотите се смеят: Как ще сме фашисти? Това украинците са фашисти!

 

Въпреки това, Русия и Украйна са толкова тясно свързани, че са огледални една на друга – малкият украински национализъм е рефлекс на национализма в Русия. Точно в такава степен, в която Украйна показва националния си характер, борейки се Русия, така и самата Русия проявява националния си характер, борейки се с влиянието на външния свят. Протестите в Украйна срещу москалите, не са ли подобни на протестите на Русия срещу Гейропа?

 

Изправяйки се пред руски, унгарски, гръцки, френски национализъм, ние се сепваме: фашизъм ли е това?

Трябва да сме коректни – фашизъм е това, което беше в Италия на Мусолини.

Затова – внимателно с термините!

 

Посочват се различията в обществата на Германия и Италия през 30-те години, и, ако приложим термина “фашизъм” за Русия на Сталин и режимите на Франко и Салазар, това ще изисква културни и исторически корекции. Бягството от определения е ясно от научна гледна точка, но като не бързаме с изводите, увеличаваме риска.

 

Вирусът на фашизма се разпространява много интензивно; да се позоваваш на медицинското заключение от преди 50 години, е не по-малко ценно от мнението за раковите клетки на лекар от началото на ХХ век. Днес, огромният подем на фашизма отрича изследванията по този въпрос. Ние се самоуспокояваме – това не е окончателна диагноза – просто ни наболява. И все пак – не всички признаци съвпадат.

 

Днешният политически дискурс показва, че фашизмът е общият знаменател в уравнението, а в числителя историята поставя културните особености на страната, засегната от вируса: руско месианство, немски реваншизъм, украинска гордост, арогантност по унгарски. Трябва да се посочат характеристиките на фашизма,които са общи за всички култури.

 

1) Първото определение за фашизъм, задължителен компонент в знаменателя на фашизма е национализма като мотор на държавната идеология. Фашизмът е национална идея, поставена над общочовешкия морал. Национализмът е последната карта, която правителството хвърля на ограбения народ: ако не можете да създадете единство по друг начин, го създавате по племенен признак. Русия направи своя завой към националната идея. Когато икономиката е в застой, когато няма друга културна програма, остава само “духовната сглобка” – племенна принадлежност.

Родовите черти са обявени за духовна особеност.

 

В Русия много се говори за специфичната “руска идея”, но каква е тази идея, никой не може да обясни. Говорят за общество, което защитава националната идентичност, за набор от родови навици. Какви са характеристиките на живота в опознаването на тази идентичност – не казват. Означава ли, ниската средна продължителност на живот, разрушената икономика, лошите условия за живот на мнозинството и привилегиите за малцина, национална идея?

Ако такъв свят се разпростре във външния свят, завоювайки нови територии – това добро ли е? Отговор на този въпрос няма.

 

2) Вторият признак на фашизма е ретроспективната империя. Този пункт може да се тълкува като реваншизъм. Въпреки това, има се предвид нещо повече от желание за отмъщение на бившия враг за загубата във войната. Не просто се връщат територии, връща се смисълът за съществуване на страната – имперския и статус. Ще стане ли живота на руската селянка по-добър от анексията на Крим, която нито ще я стопли,нито ще я нахрани? Беше ли по-добър живота на берлинския работник след аншлуса на Австрия? Разбира се – нито на йота. Но фактът на принадлежност към една наднационална идея прави живота на бедния човечец смислен, стимулира го да издържа несгодите. Социалните реформи ни излъгаха; до фашизъм се стига след разочарование от прогреса – назад, в миналата слава на Отечеството търсят спасение от днешните провали.

 

Така Мусолини се обърна към древния Рим, Хитлер – към мистичните Нибелунги, така съвременна Русия се обръща към Руската империя – през главата на социалния прогрес. Фашизмът винаги е отмъщение за излъганите надежди за напредък. Фашисткият империализъм е винаги ретроимперия, социум, отгледан изкуствено, галванизиран труп на империята. Фашизмът винаги е вторичен продукт. Имаше ли фашизъм в древния Рим – защото той също е бил империя? Но древният Рим е естествено образувание, възникнало поради историческа еволюция. Рим на Бенито Мусолини, както и Третия райх на Хитлер са изкуствено създадени социални реконструкции.

Империите умират бавно. Много време мина докато Великобритания върне Индия, Франция – Алжир, и Германската империя, твърде дълго не искаше да умре; това на което сме свидетели днес е дългата агония на Руската империя, която започна през миналия век; фантомната болка на империята е силна, тя провокира дивашки действия. Но не всяка империя е осъдена при разпадането си да произвежда фашизъм. За да бъдем по-точни – копнежът по империята дава импулс за фашистка активност; имаше локални явления като британския фашизъм. Вероятно би било правилно да се каже, че вторият и по-важен фактор за фашизъм е “ретроимперската” идеология, обратен завой за бягство от социалните концепции. Всъщност, от това следва характерния за фашисткото общество социален традиционализъм, конфронтация с прогресивните доктрини, наречена “консервативна революция”. В Русия, 25 години след перестройката, подложила на ревизия социалистическото ханство,протече “консервативна революция”, която отрича опита от социализма по принцип. Роди се общество приело идеалите на Империята като идеали за развитие.

 

3) Третият фактор, определящ знаменателя на фашисткото общество, е тъждеството на държавата и народа, тъждеството на лидера и нацията. Това е знак за равенство, който елиминира структурата на обществото, заменя се сложността на обществото с просто уравнение. С приравняването на народа и държавата лесно се постига ефект, при който противникът на официалната политика се превръща във “враг на народа”; с приравняването на нацията и лидера се постига ефект, при който противникът на лидера се превръща в “национален предател”. Завръщането на термините “пета колона”, “национален предател”, “анти-народно мислене” , подсказва, че този ефект вече е постигнат. Повечето от тази реторика изглежда е заслужена награда за годините на лицемерие: уморихме се от лъжите за демократизация. Случващото се днес е точно копие на модела на социална трансформация описан в осмата книга – “Държавата” на Платон: демокрацията предаде пълнопощията си на олигарсите, които са се превърнали в малки диктатори, и по раменете им, в крайна сметка идва истинския тиранин, който протяга – над главите на олигарсите – ръка към народа и казва на хората: защо ви е сложната йерархия на социалните отношения? Измамиха ви олигарсите, т.е. излъга ви демокрацията, така че нека да се върнем към истинската народна власт. А властта на народа е въплътена в нейния лидер. Аз съм народа, какво друга симфония за властта искате?

 

Силата на фашистката реторика е, че олигархията наистина е уродлива. Когато народът е унижен до такава степен, че той вече не може да търпи това, което погрешно е наречено “демокрация”, следва избавление от олигархичния произвол – идва дългоочакваната тирания. Хората не разбират, че има нещо по-лошо, отколкото дори олигархичения режим, защото дори и олигархията оставя вратички за съществуване. В момент, когато волята на тиранина и народа се изравняват, съдбата на гражданина е предрешена – човекът става пушечно месо.

 

4) Четвъртият фактор при определяне на знаменателя на фашизма е езическото, мистичното съзнание. Обръщайки се към корените и традицията, фашизма отива назад във времето, прескачайки християнството, тъй като е невъзможно национализма в имперския смисъл да се опира на християнството. Християнството е изградено върху преодоляване на национализма, християнството е антиимперска доктрина. “Няма нито елини, нито евреи, – казва апостол Павел – но всичко и навсякъде – това е Христос.” Разбира се, с такава препратка идеята за национална ретроимперия не може да съжителства. Всяка национална религия винаги малко флиртува с езичеството, както днес флиртува с езичеството руското православие. Православието неминуемо мутира в национална религия – това също е характерно за фашизирането на обществото. Въведени са – със съгласието на православната църква – определения за “рускост”: руски човек – това е генетичен руснак, говорещ на руски, живеещ в Русия, гражданин на Руската федерация, изповядващ идеалите на православната култура, който няма задължения пред други нации. Тъй като това неизбежно разделя държавата по национален признак (например, мюсюлманите, живеещи в Русия не могат да споделят идеалите на православието; Елцин предложи термина “росийци”, термин, който никого не устройва), тъй като това положение се основава на биологичната идентичност (това е, просто казано нацизъм ), това превръща православието в племенна религия, с други думи – противоречи на буквата и духа на християнството. Така че, когато днешният идеолог на “Реконкистата” геополитикът Дугин нарича себе си православен, от гледна точка на религията той извършва кощунство: как може да бъде и националист, и православен? Това е нонсенс! Не може да иска кръвта на чужденците и да се нарича християнин – това е пълна глупост. Въпреки това националната религия дава странна възможност за измъкване от схемата. Получава се характерна за фашизма амалгама от християнство и езичество. Като месиански аргумент се появява особено сакрално вярване за мисията на нацията. На масите никога не се дава информация, на тълпите дават мистично докосване до знанието,което владеят Посветените. Събирането на брамините в каста на посветените е характерно за фашизма, това се случва днес. Не социалистическия морал, не капиталистическата печалба, не демократичното право – в идеология се превърна мистичната вяра в геополитиката. Геополитика в Русия днес е мантра, която обяснява историята. Геополитика днес е форма на съзнание на нацията, и тези, които разбират геополитика (жреците – т.е. управниците), водят народа в битките. Смисълът на геополитиката при изпълнението на мисията на Русия е да бъде Евразия, която се противопоставя на атлантизма. За тази цел постоянно казват: евразийски свят, геополитически интереси на Русия, руско пространство. Не произнасят думата Lebensraum( жизнено пространство), но смисълът е един и същ. Попитайте човек на улицата в Москва – какво е Евразия – отговор няма да получите. На патриотите обясняват, че Русия това е Евразия, но тъй като Евразия в природата и историята не съществува, тълкуването на мита е адски трудно.

 

5) Петият фактор в знаменателя на фашизма е патосът за отмъщение. Фашизмът – това е възмездие за демокрацията.

 

Демокрацията не е перфектен инструмент за социално строителство, и демокрацията може да се превърне в олигархия, както е било някога в Атина, както се случи в Русия. Като цяло, това е проблем на целия модерен свят – корпоративно общество, което много се доближи до олигархична структура. В Русия, това се прояви в най-уродлива форма. Това, че населението беше използвано за обогатяване на единици, е трудно да се отрече; това, че демокрацията, която видяхме в Русия, е демокрация от колониален тип, е трудно да се отрече; това, че руският народ се почувства излъган от демократичната реторика, е невъзможно да се отрече. На хората днес казват, че Русия е била измамена от Запада. В това има доза истина: от Запада поканиха учители-бизнесмени, но Алберт Швайцер за учител не беше поканен. Разбира се, самата Русия избра, какво да научи от Запада, но не избра хуманизма, а триковете на финансовия капитализъм. Въпреки това за виновен в руските неприятности считат Запада. В името на Украйна Русия отмъщава на целия Запад, на западната идея, от чието име се извърши незаконната приватизация. Днес руските патриоти говорят злорадо на украинците : Е какво, успяхте ли за да стигнете до Европа? – забравяйки, че самата Русия също искаше да стигне до Европа, и не успя. И се оказа, че Русия успя да възпроизведе обикновен модел на крепостничество – вината на Запада в това е съвсем малка.

 

Ще бъде справедливо само да се каже, че външният свят толкова бързаше да се разбие социалистическата икономика в Русия, че приватизацията беше извършена, заобикаляйки всички правни норми и лиши хората от единственото нещо, което принадлежеше на народа – природните богатства. Земните недра изобщо не принадлежаха на държавата: съветската конституция (декретът на Ленин, неотменен досега, даде собствеността върху земята и подземните богатства на хората) не можеше да използва думата “държава”, дори и само заради това,че комунизма (към който крачеше обществото съгласно програмата) отрича държавата. По този начин, населението беше измамено – и в тази ситуация, фашизмът е един от отговорите.

 

Хората не разбират и не искат да разберат, че режимът приемник на олигархията няма да да върне откраднатото. Фашизмът идващ на раменете на олигархията, фиксира печалбите на олигарсите, превръща се във върховен олигарх, използва всички преимущества получени от мутация на демокрацията в олигархия.

 

IV.

 

В числителя на руския фашизъм може да има нещо, което го отличава от фашизма италиански или унгарски тип, от германския нацизъм или франкизма. Но радикалът на уравнението отговаря на фашистката доктрина. Фашизмът – това явление не се корени в една единствена точка на историята. Фашизмът пътува през тялото на човечеството, възниква при съвпадението на фактори, мимикрира, адаптира се към културата. Настоящият режим се отличава с едно, но радикално свойство.

 

Обществото, създадено от Хитлер, Сталин и Мусолини, е ефективно по отношение на производителността. Развитието на Съветския съюз по времето на Сталин, развитието на Германия по времето на Хитлер, беше в много отношения триумф на волята. Обществото, създадено в съвременна Русия е абсолютно неефективно икономически; това е разплута сбирщина от спекуланти, които не произвеждат почти нищо и не са в състояние да въведат ред в собствена си територия. Претенцията за въвеждане на ред в света (да прекроиш света по нови шаблони) звучи толкова абсурдно, че това може да означава само, че целият свят ще потъне в същата мизерия като руските села и провинциалните градове. Разширяване необитаемата пустош до безкрайност е единствената програма на модерното калпаво евразийство, още повече абсурдна програма, като за съществуването на условната Евразия се иска наличието на богат съсед, иначе на кого ще продават ресурсите? Една от днешните илюзии е разбирането, че в Русия победи държавния апарат и държавата смачка гражданското общество – за разлика, например, от Украйна, където държава не се получи. В Русия няма държава в точно същата степен; процесите на управление се движат от една корпорация; тя не произвежда, но спекулира, че налага на ръководителите си облик на мениджъри. Корпорацията провежда анти-държавна политика за унищожаване на страната и гражданите: лекотата, с която гражданите се лишават от основни права – здравеопазване, жилищно настаняване, грижи в напреднала възраст – е невероятна.

В действителност, тази неолиберална политика, би могло да се нарече мафиократия – членовете на управляващата корпорация са свързани с престъпления: никой от тях не е спечелил честно богатствата, които притежава, богатството е в резултат на незаконната приватизация. Кръстникът от време на време извършва показни екзекуции , избирайки непокорен бизнесмен, който вече не носи пари в корпоративната касичка. Това е като мафията, но това не е съвсем мафия, защото престъпниците не нарушават закона – те са на практика закона, във цялата му грозна гъвкавост. Мафиотите получиха от квазидържавата богатството си: губернии, крепостни, парцели. Неолибералната корпорация живее според казармения произвол. Това е нонсенс, това е безпрецедентен абсурд, но това е Факт.

 

Пред нас е постсоциалистическа феодална система, невероятно социално образувание. Точно това обяснява и поразителният ляво-десен ефект. Собствениците на квазидържавата представляват безпрецедентен в историята на социалните науки хибрид: служители на КГБ , които са също и милиардери. Теоретично, комбинацията е невъзможна, но от гледна точка на постсоциалистическия феодализъм се оказа естествена. Желанието на днешна Русия да се върне към статуса си на империя (желаниее, което никой не крие), всъщност представлява връщане към крепостничеството. Точно така, и никак другояче, не може да управлява народа върху огромните и безплодни пространства с разрушена икономика. Любопитното е, че председателят на Конституционния съд на Русия (!) В.Зоркин заяви публично, че “крепостничеството е една от духовните основи на руския народ.” Фактът, че руският народ днес се отъждествява с държавата, а държавата се идентифицира с лидера (класическата фашистка рецепта) – означава едно нещо: завръщането на императорското поробването – това е и основната особеност на Рашизма.

 

Международна политика днес е конкуренция между неоколониализма и крепостничеството в битката на цивилизациите; но от цивилизационен избор тук няма и следа.

 

Само от обединена Европа, Европа на Емануел Кант и Алберт Швайцер, зависи – ще успее ли тя да противопостави на този делириум Европейския хуманизъм …?

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional