Вчера правителството подписа едно сепаратистко споразумение със синдикатите, в което са включени пет точки, целящи промени в осигурителната система. Няма да се спирам подробно на всяко от петте предложения, а ще се концентрирам върху идеята за т.нар. “право на избор” за осигуряване в НОИ или в универсален пенсионен фонд (УПФ).

Предложението да се даде възможност за родените след 1 януари 1960 г. да избират дали да се осигуряват в УПФ, или изцяло само в НОИ, е твърде притеснително и провокира доста въпроси. От формулировката му не стават ясни детайлите, но със сигурност една подобна промяна означава фактическо плавно минимизиране на ролята на втория осигурителен стълб, респективно – променя се цялата концепция на осигурителната ни система. Поставя се под съмнение нейната стабилност и прогнозируемост, и се дава лош сигнал за осигурените лица, които губят и без друго крехкото доверие към системата. Не можем през сравнително кратък от историческа гледна точка период от 15 години да правим такива радикални завои в една от ключовите обществени системи. Още повече такива криволичения да се правят в отсъствието на една от страните – работодателите, които впрочем внасят по-големия дял от осигурителните вноски.

Като основен аргумент в полза на предложението се изтъква правото на избор. Ние подкрепяме този демократичен принцип, но в конкретния случай не става ясно дали въпросният избор не е всъщност лишаване на осигурените от такъв.

По неофициална информация, подготвят се промени в Кодекса за социално осигуряване, според които родените след 1960 г. ще могат еднократно да заявят желанието си да се осигуряват само в НОИ, след което губят възможността да възстановят осигуряването си в УПФ. Друга готвена промяна е младите хора, които за първи път влизат в осигурителната система, автоматично да бъдат насочвани само към НОИ, а евентуалното си желание да се осигуряват в друг фонд ще могат да заявят еднократно в рамките на една година. След този период те повече няма да могат да избират УПФ. Подобен принудителен подход едва ли може да се нарече „избор“ и ние трудно можем да намерим аргументи, за да го подкрепим.

На осигурените трябва много ясно да се обясни какво губят от един подобен „избор“. Важно е да се знае, че:

• Универсалните пенсионни фондове работят на капиталов принцип, т.е. средствата се натрупват по лични партиди на осигурените лица, които партиди могат и да се наследяват.
• НОИ функционира на разходопокривен принцип, т.е. събраните средства се разпределят между всички осигурени лица.

Това е първата съществена разлика между НОИ и УПФ. Втората голяма разлика е, че средствата в НОИ са гарантирани от държавата, докато тези в УПФ не са гарантирани на 100 процента. Следователно, има неравнопоставеност между УПФ и НОИ. Това поставя УПФ в неизгодна пазарна позиция и опасността те да изгубят клиентите си, а това практически води към тяхната ликвидация. В този смисъл, направеното предложение е директен удар върху модела на тристълбовата пенсионна система и е отказ от капиталовия принцип, което е повече от недалновидно. С подобно решение се пристъпва към частична плавна ликвидация на фондовия пазар в България. Може да се прогнозира срутване на стойността на ценните книжа, обезценяване на акциите на редица публични компании с тежки последствия за българската икономика. Всичко това със сигурност ще доведе и до срутване на кредитния рейтинг на страната ни.

Голямото неизвестно в уравнението е дали тези идеи са плод на некомпетентност, или са целенасочено действие срещу УПФ и осигурените в тях лица. Ако е второто, пита се кой има интерес. Засега можем само да гадаем.