Следизборни лица и медии

Борисов, Станишев, Мадона – ключовите думи от водещите заглавия в българските всекидневници за отминалото лято са всъщност ключови имена. Тази сама по себе си невъзможна троица властваше в преобладаващата част от българската преса, в по-тиражния й отсек. В графиките, които могат да се видят от последните изследвания на Лабораторията за медиен мониторинг към фондация "Медийна демокрация", тези три имена са най-отчетливи, с най-висок кегел сред "облака от думи". Възнасят се над него в една особена иконография, самата сакралност на българското постполитическо лято 2009. Поне такова ни го описва евангелието на медията.

Всъщност, за да бъдем още по-прецизни, имената са четири. Четворката идва от магическото разполовяване на най-важното, в смисъл най-често транслирано от медията име, това на Бойко Борисов. То присъства с приблизително еднаква степен на цитиране в своята

самостоятелност ту като Бойко, ту като Борисов

Това разцепване е знаково за особената позиция, в която пребивава новият министър-председател, за онова трептене между лично и политическо, неформално и институционално. Все пак августовската графика показва, че фамилиарното обръщение на малко име е започнало да намалява за сметка на Борисов. Ще бъде интересно да видим дали през следващите месеци институцията ще доминира над неформалното. Или как човекът, който спечели като Бойко или Бате Бойко, ще се превърне в премиера Борисов. От това как той ще прескача между двата полюса, как ще удържа в бъдеще целия този регистър между Бойко и Борисов ще зависи голяма част от публичният уют на премиера и правителството. И тъкмо тук медиите ще имат основна роля. Опасността, която се очертава още през тези първи месеци, е в това обичта и доброжелателността на медията, нейното желание за близост да излязат вън от рамката на допустимото и да поразят повече, отколкото да помогнат на имиджа на Бойко Борисов. С други думи, обичащият да прекали с чувствата си и да излезе от контрола на обичания. Неща, които се случват и в най-тривиалните любовни връзки. Ако съдим по някои интервюта на министър-председателя, той като че ли осъзнава или поне изговаря тази опасност.

В тази троица (или четворка) името на Станишев е с тенденция към затихване. Всъщност и през двата месеца то държи своята популярност повече като обект, за който се говори (предимно в негативен план), отколкото като субект на определени послания. Изследванията сочат драстичен спад в медийните изяви на бившия премиер през август паралелно с рязко повишаване на критическите публикации в медиите от същия месец по негов адрес. Заслужени по всяка вероятност, но къде бяха месец-два по-рано? Подобно рязко втвърдяване на медиите към политическа персона, която допреди месец-два се е радвала на тяхното сравнително меко отношение, разбира се, говори за твърде бърза адаптивност, флуидност, нетраене, лесна забрава, безпроблемно новонагласяване. Горните качества, характерни не само за медиите, а за българската публичност като цяло, бихме могли донякъде на шега да определим като

синдрома Like a Virgin

При всяко следващо очаквано или неочаквано завъртане на колелото, след всяка предишна любов ние сме тук "като докоснати за пръв път", както се пее в парчето на Мадона. Тази, която през току-що изминалото лято се вряза в българското медийно пространство като третото ключово име между Борисов и Станишев. И предизвика широко и интензивно отразената предизвестена реакция на православната църква.

Да се върнем на персоналиите в българската медийна публичност. Загадката е такава: Как при непрекъснатото говорене за криза на политическото, за критично падане на доверието в политическите лица и партии, за силно негативно отношение или тежка апатия към управляващите тъкмо фигурите от политическата сцена държат най-висока популярност тук? Изследванията за август в раздела "Най-популярни лица по категории" ясно сочат тотален превес на политическите фигури по популярност (48%) пред всички останали. Само за сравнение, лицата от шоубизнеса и изкуството събират заедно едва 4%. И това далеч не е само така по време на избори или месец по-късно. Медиите се явяват основен производител и консумтор на тази популярност. Политическото, знаят те, тук и днес, в България, най-бързо и най-лесно може да произведе "събитие", да "имаме новина". Те бързо се възпламеняват и със същата скорост губят интерес. Свръхактивност по време на произшествие и бързо разсейване на вниманието след това. Нещо като синдрома на хиперактивност и дефицит на вниманието (Attention-DeficitHyperactivityDisorder, ADHD), характерен впрочем за детската възраст. Но защо все пак романът между медията и политиците е толкова силен. Да, политическото продава най-добре, или "пере най-добре", ако перифразираме един известен и отпреди Сегела закон на рекламата. И медиите твърде бързо са разбрали тази в известен смисъл покваряваща фраза. От сутрешните блокове до късните новини по електронните медии доминират тъкмо фигурите на политици. Както и от първите страници на вестниците до последните, където са рубриките за клюки, лайфстайл, светска суматоха, оживление и пр. С други думи, голяма част от медиите ползват политиците като готов продукт, остъргват от тях тъкмо политическия лак, който публиката и без това не одобрява, и ги превръщат в познати, близки на всички герои от сапунен сериал или роман в подлистник. Получава се едно бързо фамилиаризиране на политическото, което само по себе си е contradictio in adiecto, противоречие по условие. Доколкото политическото е тъкмо еманципирането от рода за сметка на полиса. Не може да има гражданско общество, ако то постоянно е подривано от такава силна фамилиарна публичност. Защото

фамилиарно гражданско общество не съществува

Особеното е, че в български контекст тази нерегламентирана връзка (най-често между медии и политици) дори не се опитва да се прикрие. Напротив, често изпитва суетлива необходимост да демонстрира, да освети публично личните си фамилиарности. И в този смисъл колкото по-скоро Бойко се превърне в Борисов, толкова по-здравословно ще бъде това както за самия него, така и за родната публичност.

От - http://dnevnik.bg/