Свободата днес и тук 19 Октомври 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Войната срещу съдебната реформа

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Петя Владимирова, http://www.dnevnik.bg

 

  •  

  •  

 

"Главата на Борисов е положена на ешафода"

(Из заглавие в сайта ПИК, 13 декември)


"Не мога да повярвам."

Така колега журналист обобщи в пресзалата на Висшия съдебен съвет (ВСС) грандиозната тричасова бутафория, която съветът спретна миналата сряда с изслушването на председателя на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева и заместничката й Богдана Желявска.

Не е за вярване, че ВСС няма да потърси отговорност от ръководството на СГС, въпреки че и двете не можаха да отхвърлят нито едно съмнение за тяхната съпричастност в хаоса със случайното разпределение на делата и пълната разруха на информационната сигурност, която от години владее най-ключовия съд в България - това се разбра от изслушването и заключенията и на последната проверка.

Може да прогнозираме, че ще бъде пожертвана поне видимо съдия Румяна Ченалова, която днес най-последи си направи поне отвод от делото "Белведере". С две цели. Първо, за да бъде потушен скандалът, който набра скорост след изявлението на френския посланик за гнилостите в българската съдебна система. И второ,

за да бъде запазена мрежата на зависимостите в ключовия съд СГС чрез чадъра над Янева

доколкото е възможно. От тези позиции управляващото мнозинство на съдебната система няма да отстъпи доброволно.

Това се разбра и тази сутрин (понеделник, 22 декември) от председателя на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров. Изявлението му по БНР на практика откри нов фронт, който трябва да спаси каквото може от онова, което всъщност трябва да се промени: "Говорим за Стратегия за съдебна реформа, а започваме с две стратегически цели, като първата е разделяне на ВСС на колегии, втората – на практика неговото разпускане (?! - в стратегията не е предвидена такава стъпка - бел. авт.). Ако това е целта на реформата, аз не съм съгласен с нея..."

Само че миналия четвъртък статуквото в лицето на мнозинството на ВСС, чийто говорител се прояви днес г-н Тодоров, групирано предимно около председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, а и около главния прокурор Сотир Цацаров, понесе исторически удар:

наложи се да напусне най-сигурния окоп на тайната власт

софтуера Lawchoice за случайно разпределение на делата и този е първият голям пробив, сравним - не преувеличавам - със значението на Сталинградската битка за хода на Втората световна война.

(Припомням: Разпределението на делата на случаен принцип е гръбнакът на правосъдието в нашите условия, защото засяга всеки гражданин - при съмнително разпределение никой няма гаранции, че делото му ще се падне на независим и безпристрастен съдия. При разпределение на действителен случаен принцип се избиват лостовете от ръцете на съдебните началници за прокарване на външни интереси.)

Заслуга за този пробив има министъра на правосъдието Христо Иванов, който постави въпроса за случайното разпределение на делото за фалита на КТБ в СГС. А вкарването на 17-те външни експерти в смятаната за непревземаема крепост на тайната власт - СГС, беше немислимо чудо, но се случи. И оттам започна обратът, който сега Тодоров се мъчи да спре.

Диалогичността, търпението и здравите нерви на министъра и, разбира се, задаващият се критичен доклад от Брюксел, оставиха на съпротивлението на ВСС две оръжия: явно и тайно.

Явното оръжие на статуквото е пропагандата,

задкулисното оръжие са секретните сепаративни преговори с "политичесикя фактор"

(но за него накрая). Клеветническите публикации срещу правосъдния министър и други противници на статуквото са само един от знаците, че ще бъде направено всичко възможно да потънат сред аплодисментите за стратегията пороците на паралелната "тактика", които превърнаха България в нарицателно име за царстващи зависимости и корупция в съдебната власт, които всъщност трябва да бъдат елиминирани, ако стратегията се реализира. А именно:

- кадруването с тайни мотиви;

- четенето на Закона за съдебната власт както дойде, или както е угодно кога на главния прокурор, кога на друг (случаят с прокурора Камен Ситнилски, уволнен от ВСС с 16 гласа вместо задължителните от Закона за съдебната власт 17 беше само най-драстичният пример);

- избиране за председатели на съдилища и прокурорски шефове на хора със спорна професионална и морална репутация и затова зависими и верни не на закона, а на посочилия ги;

- наказване и повишаване с толкова двойни и тройни мерки, че предизвикваха смях и гняв в пресзалата;

- избор на главен прокурор по несъществуваща в правния свят процедура - с последователно гласуване, вместо едновременно и равнопоставено за всички кандидати; и най-упорит отказ да я променят, напротив - ще изберат по същата процедура и председателя на ВКС, което подсеща колко голям е залогът...

- премълчаване на редица сигнали, внасяни в Етичната комисия на г-н Ясен Тодоров, за конфликт на интереси и съмнения в професионалния и моралния интегритет на магистрати;

- и най-вече - отминаване с арогантен непукизъм на сигналите за нарушения на случайното разпределение на делата, през които текат основните канали на корупцията и зависимостите.

Само фактът, че ускоряващият фактор за ВСС да извади най-сетне от употреба пробитата система за случайно разпределение Лоучойс се оказа френският посланик, а не всички сигнали за нарушенията и зависимостите, с които е затрупван години наред съветът, не само дискредитира върховните кадровици на съдебната власт. А много повече - раздвижването "заради посланика"

разголи пълната несъстоятелност на ВСС
и той стана живото доказателство за ерозиралата ни държавност


А още през 2009 г. съдии от Наказателното отделение на СГС сигнализираха, че обществено значими дела се падат на едни и същи съдии и една от визираните беше сегашната заместничка на председателя на СГС Владимира Янева - Петя Крънчева, а другата - Румяна Ченалова...Оттогава си спомням поне още пет писма на Съюза на съдиите, които биеха тревога все за същия проблем.

Ако ВСС беше органът за управление на съдебната власт, какъвто Конституцията го е предвидила, щеше веднага да обърне внимание и на писмото на 40-те съдии от СГС и СРС за проблемите в съда и отговорностите на ръководството, чиято оставка те поискаха. (За това снощи призоваха и посланиците на седем държави.)

Вместо да обсъдят писмото, върховните кадровици засилиха офанзивата чрез кризисен пиар от проминентни лица на ВСС.

И гласуваха коледни бонуси за редовите магистрати


ВСС, който се оплаква от недостиг на финанси, точно в разгара на скандала одобри значителни бонуси за системата - доста обидно (да им дадем по 1000 лева за Коледа и ще са доволни, после ще се опрем на мълчанието на магистратите, за да възпрем дестабилизаторите сред тях и всички, които отвън рушат престижа на съдебната власт... )

Впрочем манталитетният проблем на защитниците на статуквото е явно далеч по-тежък: Председателят на Комисията по предложенията и атестациите на ВСС Милка Итова, говорейки преди две седмици за председателите на съдилища, употреби дискдетириращите интегритета на един магистрат думи: "...председателите и подчинените им съдии", изпусна се тя. Явно така стоят "нещата"  за пазителката на съдийската независимост, бранеща ВСС от натиска на лошите ...

Но най-сериозният знак за рисковете пред реформата са информациите за

неофициалните срещи на решаващите фактори във ВСС с премиера Борисов


"Сепаративните преговори" във всяка война са опит да се спаси каквото може от статуквото.
 
Показателен е и куражът на Румяна Ченалова да поиска среща с министър-председателя, и то след като е излъгала ВСС, че не познава синдика по френското дело. Това е симптом за далеч по-глобален проблем на съдебната власт от греховете на конкретен съдия  - за "опасни връзки" в/на съдебната власт. Дързостта да се обяснява на премиера издава увереността на човек, който е свършил определена "работа" и най-хладнокръвно отива да се оправдава. А в дъното на свършената работа стои - отново - КТБ -  да, съзаклятието КТБ...

Да припомним че и трите дела по търговските спорове Пеевски - Цветан Василев се паднаха именно на Ченалова и трите бяха решени в полза на Пеевски.

Отзивчивостта на премиера пък да приеме Ченалова, както и председателя на ВАС Георги Колев (който решава делото за фалита на вездесъщата КТБ) - по информация за среща на "Капитал" и "24 часа", вместо да ги препрати към ВСС, издава гузността на политика, който - не най-точно казано - се притеснява.

Елиминирането на КТБ (Цветан Василев) беше въздигнато в ранг на държавна политика независимо от смяната на правителства и управляващи мнозинства (както впрочем беше и изграждането на банката като пирамида). Но тя беше унищожена със съмнителни откъм законност средства, обаче не само от БНБ, а и от прокуратурата, от актовете на Ченалова, от досъдебното производство срещу длъжностни лица, възложено неизменно на следователя с прякора, и, разбира се, от медиите на Пеевски. Но премиерът Борисов споменава в този контекст само БНБ, Искров и Орешарски. И никога главния прокурор, Пеевски и медиите му.

Не ги споменава, но помни


че преживя възобновяване на двете му дела - за смъртта на Чакъра и за "Ало Ваньо", когато ДПС яростно го нападаше и той беше слязъл от власт в началото на 2013 и прекратяването на делата (когато тръгна отново към властта, а ДПС вече се държеше по-прилично с него (август 2014, четири месеца след  кафето с Местан). Пак в затопления период изчезнаха и тефтерите с инициалите ББ и ЦЦ.

Тези видими от всички факти говорят за формиране на прокурорското отношение към Борисов според отнасянето на ДПС/Пеевски към него. Тези факти подкрепят и хипотезата на Борисов, изречена през февруари 2014 г. пред "Медиапул" /която той вече не напомня/, че "Доган пръв разбрал, че който има контрол над съдебната власт и медийна империя, може да управлява дори да е трета политическа сила".

С две думи: контролиращите съдебната власт чез своите изпълнители се опитват да се вкопчат

във взаимна животоспасяваща прегръдка с Борисов


В този смисъл заглавието на сайта ПИК, през който говори Пеевски, цитирано в началото, е наполовина  вярно - да, главата на Борисов е положена на ешафода. И то от статуквото на съдебната власт, което със зъби и нокти иска да опази каквото е възможно от лостовете за произвол - своите и на повелителите си,  използвайки всички средства. Всички  - включително и "вземането" на Борисов за заложник във войната срещу правосъдния министър и реформата.

И докато стратегията за реформа влиза в парламента и демонстрациите за пред Брюксел (чийто доклад се очаква през втората половина на януари 2015) зачестяват, в края на януари (29) ще стане ясно дали вътрешно в системата има воля за истински промени или ще сме свидетели на пореден предизвестен избор - на председател на ВКС.

Такъв, какъвто направиха за главен прокурор, за председателя на ВАС Георги Колев, за председателя на СГС Владимира Янева, и още...И пак ли президентът ще подпише указа без дума да обели за процедурата (не за личността на избрания, а за правилата, несъществуващи в правиня мир), потвърждавайки, както при указа за г-н Цацаров, че изборът на върховните фактори в едната власт се управлява  от договорките с върховните фактори от другата власт, за да си подсигурят взаимно рахата и спокойствието, вместо да им се гарантира независим и безпристрастен съд, какъвто иска да осигури стратегията за реформа...

В този смисъл - повтарям - ножът няма да падне върху главата на премиера, дори да е положена на ешафода, но ще виси, за да не се промени нещо съществено от изброените в началото на текста тежки недъзи в управлението на съдебната власт.

И така въпреки добрата стратегия за реформа, зависимостите на системата и поръчването на удобни съдии и прокурори да останат реални. За да доведат до крайното отчаяние гражданите, които все още смятат и вярват, че независимо правосъдие е възможно и в България.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional