Свободата днес и тук 05 Август 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Най-ужасната година за Путин е най-ужасна и за победителя на изборите Борисов

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

 

Постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов, цитиран от агенция РИА “Новости”, за пореден потвърди, че няма да има „Южен поток“.

 

След срещите си с вицепрезидента на Еврокомисията за енергосъюза Марош Шевчович и с еврокомисаря по енергетиката Мигел Каньете той посъветва страните от ЕС да не се връщат към въпроса за “Южен поток”, но открои сред всички България:” Най-гръмка е България. Позицията (на Русия) бе достатъчно ясно формулирана и от министъра на енергетиката Новак, и от ръководителя на “Газпром” Милер”, добави Чижов.

Това е същият Чижов, който в навечерието на присъединяването на България към ЕС лепна през 2006 г. на нашата страна подигравателния етикет „троянски кон на Русия в Европа“. Както виждаме, този явно безценен кадър на руската мечешка дипломация, несменяем толкова години от поста му в Брюксел, е упълномощен да поддържа езика на надменното отношение към София.

В дипломацията не просто думите, а интонацията при тяхното произнасяне, има стойността на държавно послание. Ако приемем, че Чижов е толкова важен за Кремъл, за да заема необичайно дълго изключително важната позиция, по презумпция подразбираме, че той владее висшия пилотаж в професията на нюансираните послания.

За София „нюансът“ беше зададен от избора на Путин да посочи България от турска земя като виновник за личния му провал с „Южен поток“. По веригата с нападки към България един след друг след това се изказаха най-различни високопоставени негови слуги от областта на пропагандата и политиката.

Като става дума за нюанси, обърнете внимание, че руската агенция не пита Чижов за България, но той сам поема инициативата да се надсмее като кръстник на прякора, с който вече от години ни споменават като „троянски кон на Русия“ в световните медии. Впрочем, ако трябва да съм напълно искрен, до неотдавна западните медии избягваха да кръстосват шпаги с руската арогантност спрямо нейния балкански коридор за влияние в Европа. Агресията на Путин срещу Украйна обаче извади на показ аналогии, в резултат на които нашите западни съюзни „прогледнаха“ за България като обект на руския натиск.

Ако четем правилно руското дипломатическо ръмжене, езикът на „братушките“ е всъщност напълно откровен. В класацията на годината на първо място бих поставил не нахалството на вицепремиера Дмитрий Рогозин да провокира чрез обвинение в предателство ( историческо, защото де юре не може да има претенции ), който предизвика рядък в нашата нова история отговор от българска страна чрез изявление на външния министър Даниел Митов.

Дори и Путин с неговата турска карта, разиграна на символично ниво спрямо България, както и ехото от този ход на послушния му премиер Медведев, употребил несполуките на България като плашило за европейските аспирации на други кандидати за членство в ЕС, бих поставил на по-ниско ниво в моята годишна класация на руската антибългарска кампания.

Победителят в тази многолика, т.е. хибридна война, е посланикът в София Юрий Исаков. Изразът му, според който България е трябвало да „покаже зъби“ по въпроса за „Южен поток“ има ефекта на „две в едно“ :определя ЕС като враг Номер 1 на Русия във визията й за приоритетите на руската политика тук и същевременно е признание за подстрекателската интервенция на московската диверсия тук. Като всяка диверсия, тя обикновено е подмолна, но с това свое изявление Исаков беше упълномощен публично да декларира, че Кремъл кара България да се зъби на ЕС, смятайки страната ни за кон, който трябва да хапе съюзниците си по волята на руската мечка.

За съжаление, въпреки изключенията с реакцията на министър Митов, точно „гръмкото“ оплакване на „Южен поток“ в София дава основателно самочувствие на онези, които плащат за този смешен плач, за да се надсмиват на софийските оплаквачки и да подвикват: „ плачете, давайте още и ще бъдете възнаградени с евентуално внимание и следващия път“.

В това отношение не прави чест на БНТ, че в годишния обзор на събитията извадиха пред скоби единственото изявление на премиера Борисов през цялата му политическа кариера, в което той се осмелява да противоречи на Путин макар и без да го споменава. От репликата му през зъби, че не е съгласен от Турция да научава за края на „Южен поток“, включена в обзора на БНТ, излиза, че нашият юнак е „показал зъби“, макар всъщност да става дума за едно абсолютно изключение от собствената му практика , ръководена от принципа „за Русия и Путин – само комплименти“. Малко по-късно в Брюксел Борисов се реваншира с обичайните си стандартни реверанси против санкциите срещу Русия и се обоснова на ниво ученик от НРБ с обичайните първосигнални клишета за дружбата ни, която ще пребъде „дори и след мен“, както се изрази той.

Така БНТ стана съучастник в маневрите на руско-българската пропагандата, която за камуфлаж се опитва да представи на Запад Борисов като повече прозападен, отколкото путинофилски политик. Истината е обаче, макар и да не мога да цитирам няколкото ( повече от два!) източника, че съюзниците отдавна са наясно с руската зависимост на Борисов и поради това му нямат никакво доверие по отношение на споделяне на информация, която не биха искали да попадне в бърлогата на руската мечка.

Ако от БНТ не вярват в това ( в което не вярвам, защото имат достатъчно канали за проверка), нека да се поинтересуват. Публично никой няма им потвърди такава неудобна истина, която противоречи на западния приоритет България да кротува в днешния управленски Ноев ковчег като възможно най-малкото зло. Но когато правят публични внушения, стъпили на едно толкова голямо изключение, БНТ трябва да знаят, че вадят на показ руско чене, а не „български зъби“. С това могат да заблудят само податливите на заблуда празнично настроени българи, което обаче никак не е без значение: тъкмо заблудените българи правят от Борисов незаобиколим фактор в българската политика, която заобикаля правилата на съюзническите ангажименти до такава степен, че за първи път това си пролича толкова явно в отношенията между президента Плевнeлиев и премиера Борисов по стратегическия приоритет за българските ангажименти към НАТО ( ако ви трябва мерило, замислете се защо завеждащата дружбата с Москва Шаренкова говори за Борисов на малко име като за „моя приятел Бойко“, а в интервю за руски жълт комсомолски вестник споделя неустоимото си желание да удари един шамар на Плевнелиев).

Двамата заговориха вече открито на различни езици: Борисов на руски ( казвайки, че не разбирал как сега трябвало да се харчат едни пари за отбрана), което наложи Плевнелиев да напомни за поетите натовски ангажименти на срещата в Уелс през септември (поне) да си плащаме навреме вноската и да не се отказваме от общата политика в областта на разходите за отбрана.

Ако отиващата си 2014 г. е била за Борисов наистина „най-ужасната“, както се изрази той, то какво ли предстои през 2015 -та? Тя се очертава да е наистина страшничка за Путин и страната му, която той заведе в блатото на международната изолация и икономическата деградация, сред което на троянските му коне става все по-трудно да препускат.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional