Красен Станчев, http://www.dnevnik.bg
Традиция на "Дневник" е в края на годината да потърси мнението на социолози, политолози и икономисти за важните събития и процеси през отминаващите месеци.
Всички мнения за 2014 може да намирате в специалната тема "Годината". След Нова година четете и прогнозите на анализаторите за 2015.
Днес редакцията представя мнението на Красен Станчев от Института за пазарна икономика.
Бел. ред. - Интервюто е направено преди приемането на спорните пенсионни поправки.
Кои са най-значимите събития през 2014 г. от гледна точка на икономиката?
За тази година най-значимото събитие е през миналата. И това е изборът на Пеевски за началник на ДАНС. И то е икономическо събитие и по замисъл, и по последици. Замисълът бе връщане от крехкото управление на закона към милиционерско-приятелска схема на натиск и търговия с влияние. Последицата отпускане на фискалната дисциплина и преминаване към харчене на непроизведен ресурс (дефицити и дългове) - правителството си мислеше, че така ще си купи обратно провалилата се обществена репутация. Това бе коренно различна философия на управление на фиска в сравнение с онази, на която бяхме свикнали от средата на 1997 г. насам.
Кое беше най-важното за Европа и глобално?
В Европа започна процес на премахване на данъчната конкуренция. Бе пропусната възможността за реформи към повече пазар и стопанска свобода. Не бе променен начинът на формиране на бюджета на Съюза - макар да се обсъждаше от 2007 г. Чакат ни още седем години обща безсмисленост и неефективност на програмите и трансферите. Резултатите от изборите за Европейски парламент показаха, че целият политически пейзаж се измества вляво и към популизъм. Ако не за друго, такава е, струва ми се, промяната в общия знаменател на политическите настроения.
В глобален мащаб събитието на годината е анексирането на Крим и агресията на Руската Федерация в Украйна.
Какво ви изненада през изтичащата година?
В стопанството на България сюрпризи нямаше. Хората, предприятията и намеренията, които не зависят от правителството, се развиваха относително нормално. Благодарение на тях има ръст на икономиката. Както и се очакваше, почти всичко, което зависи от него, остана неефективно или се влоши. Включително в регулирани отрасли като енергетиката.
Не се изненадах, че започна да работи т. нар. енергиен борд; но е учудващо, че новото правителство не използва този институционален буфер за оздравяване на този толкова закъсал отрасъл. Но това е само част от общото настроение за отказ от реформи и стремглав популизъм. Ако продължава така, това правителство ще се окаже по-лошо от предишните три редовни правителства.
Какво показа "Скандалът КТБ"?
Много неща...
Първо, че политическото банкиране и политическата намеса в икономиката водят до фалшива икономика (т.е. мислиш, че печелиш, а всъщност губиш) и кризи. Второ, че поради възможността от такава намеса, банките българска собственост са потенциално по-нездрави от международните банки; в тях надзорът е по-слаб. Трето, че толерирането на "националния" сегмент в банковото дело и изобщо създава илюзии и корупция, но и че гнилата ябълка в системата е една. Четвърто, че въпреки това системата на валутен съвет е надеждна защита срещу политическия произвол и корупцията.
Бизнес, бизнес-идея, предприемач, бизнес-урок, който ви е впечатлил през тази година?
Урокът и на тази година е, че нерегулираните или по-малко регулираните отрасли се развиват винаги по-добре.
Развеждайки през април една група руски преподаватели из конкурентните български предприятия, бях поразен от равнището на човешки капитал и производителността в предприятия от авиационното машиностроене, автомобилната електроника, софтуера, прецизното инженерство, търговията на дребно (големите съвременни ритейлъри), минното дело и аналитичните, и застрахователните услуги. Не съм питал дали е удобно и затова не мога да спомена имена.
Публичността тук има два проблема: първо, конкуренцията може да започне да ти прави номера и, второ, ако си успешен, политиците могат да бъдат изкушени да ти превземат бизнеса с помощта на държавните органи.