КТБ е криминалният консенсус на политическото съсловие

Традиция на "Дневник" е в края на годината да потърси мнението на социолози и политолози за важните  събития и процеси, за скандалите и личностите на отминаващите месеци. Всички мнения за 2014 може да намирате в специалната тема "Годината". След Нова година четете и прогнозите на анализаторите за 2015. Днес редакцията представя мнението на политолога Стефан Попов - директор на "РискМонитор"
 
Какво показа "Скандалът КТБ"?

- Че "оче-видното" може да не бъде "видяно", тъй като "очите" са повредени. В една омъглена среда очите бленуват, сънуват и не виждат. Гледаш финансова пирамида, но ти се присънва могъща институция. Тя пада на главата ти и предизвиква комоциум. КТБ показа, че предпочитаният начин за среща с очевидното е през комоциум.

Отвъд това КТБ показва колко силна е дълбинната криминализация на държата. КТБ е общодържавно престъпление. Създаване, поддържане и главозамайваща експанзия на такава банка става само със скрит договор между много политически играчи, които на повърхността може да се държат като противници. КТБ е криминалният консенсус на политическото съсловие. Тайната на организирания криминалитет в България е в този консенсус. Той се съхранява дълбоко в криптата на политическото и много трудно ще бъде разконспириран и преодолян. Това не се разбира в Европейската комисия, поради което нейните инструменти за влияние са лишени от смисъл.

Какъв е отговорът Ви на въпроса КОЙ?

- КОЙ не визира конкретна персона. КОЙ визира цяла една общност, която изживява драматично липсата на капацитет да се самоуправлява. Тя се съпротивлява, иска да се разграничи от това състояние и затова повтаря невротично КОЙ. КОЙ е отчаяният писък на едно самосъзнание за колективен дефицит, от който искаме да избягаме.

А на въпросите ЗАЩО е така и КАК може да не е така?

- Тези въпроси са покана за тавтологии. Така е защото е така. И явно е нямало как да не бъде така. Ако България се намираше в Латинска Америка, тук отдавна щеше да има военна диктатура. Ние не само не искаме това, но нямаме такава енергия.

С какво ще се запомни правителството на Орешарски?

- Със съвсем нищо.

Какво сполетя БСП?

- БСП губи два брокерски монопола, върху т. нар. националната идея и върху руските енергийни халюцинации. Това е голямата загуба, а не ниският изборен резултат. Тази загуба води до нормализация. Нормализацията може да е свързана и със зачезването им, това не е изключено.

Как се прояви президентът Росен Плевнелиев?

- Росен Плевнелиев е обект на иронии и закачки, но политическата му позиция е правилна. Той ми напомня Конституционния съд по времето на Виденов. Тогава Съдът бе единствената опозиция срещу злокачествената реставрация на колхозното земеделие. По приоритетните въпроси на деня – енергийна политика, НАТО, Европейски съюз, политическа корупция, съдебна реформа – той е един добър президент.

Бележат ли тенденция предсрочните избори с резултатите и преговорите за правителство, които предопределиха?

- Такива парламенти и преговори ще бъдат обичайни. Това не е лошо, доколкото създава условия, в които натискът отвън да бъде по-ефективен, тъй като вътре в парламента няма монолитни сили и не може да се формира парламентрен заговор, какъвто беше тройната коалиция.

Урокът за политиците от 2014 трябва да е...

- Българското политическо съсловие е дрогирано от своята арогантност и не учи по просвещенски начин, а като малките деца с опарването на печката. В момента това съсловие е уплашено, но не достатъчно. То се клатушка между арогантност и страх. Сериозното политическо поведение предполага добра мяра на страх и дързост. На въздържание, аскеза, но и на размах за проект. Засега не сме там. Така че урокът е дълъг процес. Добрата новина е, че криво-ляво той тече от две години.