Свободата днес и тук 04 Август 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Хибридната война между евразийстващия Борисов и проатлантическия Плевнелиев: визия 2015-та

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

Вече е втори януари. Приключихме ли с коледно-новогодишните наздравици, замезвайки с безвкусици и уж разнообразни, но всъщност клиширани словесни приумици?

Ок? Хорошо?

Тогава да се върнем от облаците на праз(нич)ната еуфория на земята, която е януарски хлъзгава и заледена, целогодишно непредсказуема, но пък е тази, по която стъпваме в пристъп на трезв разум. Напук на доказания факт, че все пак тя се върти.

Изминаха 12 месеца, откакто изразих скромното си мнение ( и от екрана на Нова тв), че определящата битка за годината ще се води около яловия проект „Южен поток”.

Една идея, когато е ялова, колкото и да я онождаш, не ражда нищо, освен вековната злоба на сноба, свикнал корупционно да зоба. От нея остава само консумираният спомен за банкета на облажените, а за останалите обнадеждени: „блажени са верующите”!

„Южен поток” беше голям „хъб” ( сиреч разпределител ) на порциите в мечтите на синковците, готови да прекопаят отново надлъж майка си България заради кефа на кремълския самодървец, цезаря Путин, замислил цезаровото сечение с транзитно газово финтиране, за да накаже изнасилената Украйна за несъгласието й да роди от неравния брак с Русия „малоруски” , но много ценни, покорни ро(жб)и на постсъветския неоколониализъм.

Както се видя, сбъдна се малкото ми „пророчеството”, че троянският кон в кремълския обор, обозначен като „България”, няма повече да пие вода от южния поток.

Иначе казано, погледнато откъм Кремъл „ойде коньо у Москва река”.

Този край обаче е начало на нови битки и е хубаво да (пред)видим от какво ще втаса новата питка с късметите, раздадени на (уж) случаен принцип. Какво ще става с битката ( питката) на властта? Накъде ще се търкулне тя?

 

Ако приемем за вярна руската мъдрост, че денят се познава от сутринта, в зората на 2015 година се очертава една сюжетна линия в българската политика, която си струва да бъде забелязана, макар да не е от международния мащаб на далаверата „Южен поток”.

 

Да хванем пикът ( на събието) за рогата: президентът Росен Плевнелиев и премиерът Бойко Борисов приключиха 2014-та година любезно скарани по въпроса за евроантлантическата ни (дез)ориентация. Плевнелиев напомни през медиите ( на Борисов), че България трябва да изпълнява поетите си ангажименти (последно потвърдени през септември в Уелс) към НАТО, а Борисов троснато му отвърна също през камерите и микрофоните, че при тези проблеми с пенсиите нямало как да си говорим за разходите за отбрана.

 

Едно на нула за Борисов. (Почти) всеки в натовската база Булгаристан ще се съгласи, че е по-добре да не плащаш, ако има начин и ако не те хванат. Това е начин на мислене, досущ като при едни хорица в едни гета в България, на които редовните платци в Родината са основателно ядосани по тази причина.

 

Но мачлето Плевнелев-Борисов продължи на РъБъ на Новата година. Отново атакуващ беше президентът, който пое инициативата да блокира по тъча основната пропагандна инициатива Борисов с еврофондовете, с които дриблира в рубриката „гол след автогол” вече втори мандат.

 

 

В новогодишното си послание президентът Плевнелиев каза:

 

Членството в Европейския съюз не се измерва само с еврофондове, а преди всичко със споделените ценности за законност и човешки права.

Ако бях мегапатриот и съответно туркомразец, и вярвах, че ДПС наистина подкрепя ГЕРБ, както се вижда от някои гласувания в Народното събрание напоследък, щях да се пошегувам и да употребя каламбура, че Борисов отговори на Плевнелиев във „фесбук”.

Ето какво отвърна Борисов, „скромно”, както винаги, във фейсбук :

Измина една дълга година, изпълнена с много значими събития за страната, които ни направиха по-съпричастни, диалогични и целеустремени. През последните месеци свършихме добра работа.

Успяхме отново да си върнем доверието на нашите международни партньори и да възстановим спрените еврофондове.

Две на две нули за Борисов.

 

Да затапиш критиката на проатлантическия ни президент във фейсбук от премиерска позиция с твърдения за собствена европейска значимост, е евразийски финт. Разликата между европейското и евразийското е като между тоалетната и клекалото, обозначавани иначе еднакво с две нули.

 

Вълнението около тази задочна новогодишна битка може да ви се струва мъртво, но не го погребвайте преждевременно. От това съперничество на две визии за единствената ни България, макар и с неравни сили ( защото мощта на изпълнителната власт да влияе в разпределянето на питката на властта е далеч по-голяма от президентската), ще се избистрят ако не друго, то поне някои отговори на някои въпроси КОЙ за какво всъщност се бори тук на фона на голямото световно и европейско преразпределение на позициите, озарявани от руския залез.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional