Интервю на Мила Гeшакова с Юлиан Генов, в. 24 часа - Носи ви се славата на успял човек, какво тогава ви накара преди 10 г. да напишете книгата "Защо толкова малко успяваме?", г-н Генов?
- Всъщност никога не съм бил истински богат. Но омразата към хората, които успяват материално, е нещо наистина разрушително за българската социална среда.
Ние сме общество на кривите огледала, пълния хаос и нихилизъм, който произтича от това, че всекидневно гледаме как се случват нередни неща, за които обаче няма възмездие и обществото смирено преглъща всичко това. У нас примери на забогатели силно нелогично хора, под път и над път. Например, ако в България имаше държава, списъкът в интернет на вложители в КТБ с по милион-два-три, а един хубостник даже с 25, трябваше веднага да бъде изпратен в НАП. Да бъдат попитани те дали са си платили данъците.
- Май обаче никой не ги пита...
- Още преди 10 г. предсказах какво ще се случи с Цветан Василев. Но много институции и безброй хора бяха слепци. Откъде накъде тази банка ще стане толкова голяма? Откъде накъде бивш комсомолец ще стане най-големият банкер и ще раздава пари, които не са негови?
- Имате научни степени - защо не се посветихте на науката, а избрахте бизнеса?
- Причината е в ТодорЖивковия вариант на социализма.Тази система се подигра с редица професии - например с тази на лекаря. Ниско заплащане, непоносимо отношение, посредственост. Наруши се родословното дърво - дядото лекар, бащата лекар, синът - лекар.
Моят баща например беше един от най-добрите педиатри на България. Викаха го по селата посред нощ и все казваха "Докторе, ти си длъжен!" И той тръгваше пеша, за да помогне. Когато бях 12-годишен, той ме попита какъв искам да стана. Тогава му отговорих: "Знам какъв не искам да стана. Не искам да стана като тебе, за да не ме вдигат в 1 през нощта и да ми казват: "Докторе, ти си длъжен!"
Другата причина е, че този живот просто изкара напред материалното. Веднъж обсъждахме с двама мои приятели и съученици какви ще станем. Тогава им казах: "Аз искам първо да спечеля пари"
В момента и двамата са професори - единият е в Техническия университет, а другият - в Медицинска академия. Единственият, който не стана професор, бях аз.
- Защо не го направихте?
- Те и двамата бяха синове на лекари, израснали в София, учихме заедно в Немската гимназия. Но аз дойдох от едно шопско село - Сливница, Софийско. Там родителите ми бяха прокудени, макар и по погрешка. Детството си изживях със съзнанието на интерниран. После, връщайки се в София на 14 г., изживях огромен стрес. Непрестанно ме угнетяваше въпросът защо съм живял толкова бедно.
Помня от дете как в моето семейство всеки ден купувахме по три хляба. Бяхме семейство, което изяжда по три хляба на ден. Сега не изяждаме и три хляба на месец. Въпрос на личност. Брат ми си живееше в Сливница безгрижно. Катереше се по дърветата, тичаше на воля по поляните. Аз обаче живеех с озлобление срещу онези, които са ме пратили там. И съм знаел, че трябва да изпълзя, да издрапам, да се махна оттам.
- Как успяхте?
- Аз бях този, който върна родителите си в София. Защото 2 г. по-рано от това затънтено място влязох в Немската гимназия. Живеех по роднини на майка ми, а после тя и татко намериха начин да се върнат в София. И тогава казаха на майка ми: "Извинявай, другарко, грешка е станала." А грешката е, че един милиционер искал да се настани в апартамента, в който баба ми и дядо ми живеели под наем.
Практиката да делите жилище с някого била пренесена у нас от комуналките в Русия. И баба ми като ербап жена се сопнала: "Какъв си ти, бе, че ще ми живееш в апартамента?!" Онзи написал фалшива бележка, след което за 24 часа ги изселили и целият им живот се подчинил на това. Дядо ми почина в страхотни мъки. Баба ми също се спомина от рак, когато бях 22-годишен.
- Какво завършихте?
- Техническия университет. А на 52-53 г. завърших дистанционното обучение на Оупън юнивърсити - сега са в Правец, но тогава бяха в центъра на София.
- Помага ли доброто образование да си добър бизнесмен?
- Според моите анализи образованието пречи на материалния успех в България. Колкото си по-прост, по-безскрупулен, по с мръсотия под ноктите, толкова по-големи са шансовете ти да успееш. Онези, които идват на власт, не търпят особено образовани. Навремето аз бях като някаква икона, понеже хората, които знаеха чужди езици в България, бяха малко. Нямаше случай в президентството и в Министерския съвет да дойде западен журналист и да не го пратят при мен.
- Изследвали сте културата ни на работното място, имали сте и двама щатни психолози. Какви са изводите ви?
- Мислех си, че в България основният проблем е липсата на информация - нали 45 години е стояла похлупена, капсулирана, хората не са пътували, не са чели. Смятах, че тук може да се приложат някои напредничави и успешни световни практики. Но съм бил наивен. И когато сложих заглавието на тази книга "Защо толкова малко успяваме?", мисията ми беше да обясня колко ни пречи българският манталитет.
- Променило ли се е нещо 10 г. по-късно?
- Не, и няма никаква надежда да се промени.
- Поставя резултатите на заден план, а взаимоотношенията - на преден, не обича риска, промените, ясно изразените йерархии - това са все работни характеристики на българина, описани от вас. Има ли какво да добавите?
- С удоволствие би дал информация в ущърб на организацията, в която работи. А ако има производствен секрет, той ще го издаде, при това без никакви угризения. А ако пък онзи, на когото го споделя, и почерпи - съвсем.
В книгата си цитирах изследване, според което българите най-малко се интересуват от бъдещето на организацията, в която работят. Не ги интересува и собствената им кариера. Просто карат ден за ден, да добутат до 18 часа, а после кефът, ракийката, салатката, пък ако стане нещо със съседката - тогава е върхът!...
- Кризата не ни ли промени?
- Честно казано половината от времето си през последните 6-7 г. прекарвам извън България. Там си изкарвам и хляба. Наблюденията ми вече не са непосредствени. Но мисля, че в българското общество протичат едни центробежни процеси.
- Какви?
- Всичко, що е малко по-просветено, малко по-будно, се смята задължено да напусне тази страна с огромна скорост. А онези, които остават тук, са смятани за посредствени. Не знам дали като се раждат бебетата у нас вече имат нещо над веждите...
- Не сте ли много краен?
- Ако можех, бих бил и по-краен. В България избуяват само така наречените корпоративни структури. Защо? Защото всичко е деперсонифицирано. Едни малки човечета ги поставяш в едни кутийки там, не влагат никаква особена амбиция, интригантстват едно срещу друго, ако може с подлост да напреднат. Българинът изначално не може да търпи успеха на организация, свързана с определен човек. Нито иска да работи в нея, защото в крайна сметка така би допринесъл и за успеха на този човек. Българинът иска да работи за нещо, което се казва банка или застрахователна компания, някаква акционерна собственост, главно поради една причина - да не се знае чие е това.
- Съгласен ли сте с тезата, че след общо 800 години османско и руско-съветско робство българите имаме колониално мислене и затова все чакаме някой голям да ни решава проблемите, а не сами да го направим?
- Не се наемам с такъв генерален извод. И испанците са били в нашата ситуация, но не са като нас. Не познавам нация на Балканите, която да е толкова назадничава и самоубийствена в поведението си.
Готов съм например да се обзаложа, че ако след 10 години приемат сърбите в ЕС, които сега са след нас заради Милошевич, ще ни изпреварят 48 часа след това. За хърватите да не говорим. Може би единствените, които дълбаят към дъното със същата скорост като нас, са македонците.
- Мит ли е, че българинът е трудолюбив?
- Съвременният българин категорично не е трудолюбив. Но обича митовете, стереотипите. И като се каже, че византийците са по-мързеливи от нас, вярва. А това изобщо не е истина.
Гърците работят много по-добре от българите. Дори и най-затънтеното гръцко провинциално градче е по-град от много български градове. Един най-обикновен майстор, като повикаш, идва с професионални такъми и работи, не зачуква небрежно пироните отстрани, а кара както трябва. В гръцка железария веднъж се впечатлих от цената на едни най-обикновени клещи - струваха 12 евро. Казах на продавача - дай да ти донеса по-евтини, ще ги взема по 3 евро. А той ми отговори: “Да, ама тайвански, нали? Виж тия какви са - това е мерцедесът на клещите, германски.” Гъркът иска такива да има, не ще ментета. А ние все казваме: “Абе, и от ония, по-евтините може.”
Затова магазините ни са пълни с кренвирши, в които няма месо... Пълни сме с ментета и го оправдаваме с това, че сме много бедни. А то всъщност сме бедни, защото цялата ни работа е менте. И проявяваме мързел, ама безумен мързел. Според мен тази е сред причините младите масово да напускат страната.
- Тъкмо тях много често обвиняват в мързел.
- Обратното - те искат да правят нещо, да успеят. Срещал съм се с такива млади хора в Нова Зеландия, когато гостувах на мой стар приятел там. Оказа се, че раздавал книгата ми на българи в Уелингтън, с които ме срещна ден след като пристигнах. Видях едни одухотворени, успели хора, с добри професии, надвили елементарните харчове, децата на всички учеха в добри училища.
Тогава прозрях нещо, което ме демотивира да пиша второ издание на книгата. От нея бяха продадени няколко хиляди екземпляра и може би 80% от тях бяха купени от българи, които живеят в чужбина. Вместо да я четат и да се опитат да се променят онези, които са останали в България, четяха я предимно емигранти, намерили в нея аргумент защо са напуснали родината.
- Съгласен ли сте, че и богатите у нас плачат?
- В България, ако имаш пари, трябва да живееш в непрекъснат страх. Българското общество няма уважение към богатия човек. И това далеч не е във връзка само със социализма. Според мен ефектът от него върху нас, българите, е като от гореща ютия върху петно - фиксира го завинаги.
Преди да дойде социализмът, България е била една недоразвита икономически и социално страна, селска страна. А селското никога не е било прогресивно в световната история. Селското мислене е ограничено, не стига по-далече от синора. Напредналите държави са започнали да израстват от градовете държави, от градските парламенти. Нещо, което от Хърватия насам не се е случвало исторически.
- Как обяснявате честите избори напоследък и смяната на толкова много правителства?
- Обществото ни не знае накъде иска да върви. И това е една от трагедиите ни. Бодряшките изявления, че вече сме направили своя избор - членове сме на ЕС и НАТО, са самоизмамни. Голяма маса от населението сега са аутсайдери, които нямат нито интелектуалния багаж, нито нещо друго, за да преценят правилно ли е това, или не. Те просто рефлекторно, от инат казват: “Аз съм гладен, а щом съм гладен, не ми трябва Европейски съюз”. Такъв е електоратът на “Атака” и подобни формации.
- Каква е перспективата на България след 10-15 г.?
- Дано оцелеем под егидата на Европейския съюз. Защото повечето българи не стигат по-далече от ракийката и салатката. И утре, ако им кажат, че за да получават заплати тук, в България, трябва да има 500 ядрени централи, които да аварират през ден и да умират, те ще бъдат готови на това.
Вижте бунтовете за АЕЦ “Козлодуй” - защото работилите там не могат да си намерят работа. Но ако някой тръгне да си изкарва сам парите, звучи като пълен абсурд! Държавата трябва да се грижи и да осигурява. И съответно на преден план излизат политици, които обещават. А след това никой не си спомня, че обещанията не са изпълнени. Защото българинът е късопаметен. И иска да го излъжат.
- Нека обърнем въпроса - всъщност в какво успяват българите?
- Българите успяват безусловно извън терминал 2. Ама всички до един. Там са по-усърдни, по-трудолюбиви, по-дисциплинирани. Защото попадат в по-справедлива и организирана среда. Искам да видите как работят и как не крадат българските цигани извън България.
- Къде е мястото ни?
- Знаете ли как сме приели православието? Византийците ни го наложили. Пратили на княз Борис, когото венцехвалим като заслужил за това, че сме приели християнството, някакъв третостепенен владика да го покръсти, но под заплаха, че ако не стане - войската е на границата. Издебнали момент на неплодородна година, а тогава не е имало редовна войска. Видели, че сме зле и ще подгънем коляно, и така сме приели източното православие. А католическото е било предлагано от франките - германски племена, граничили с нас. Кой знае, може би сега България щеше да бъде част от друг свят... Така че дългото клатушкане между Изтока и Запада ни води до сегашното положение.
- Какво най-много ни липсва?
- В книгата си “Народопсихология” покойният мой приятел Марко Семов цитира виц, който, разбира се, е хипербола. “От 10 германци 9 са тъпи и само един - умен, ама те се подреждат зад него да ги води. А при българите 9 от 10 са умни, а един - посредствен. Обаче те се подреждат зад него...”