Иван Бедров, http://clubz.bg
Нетолерантността и призивите към агресия ни правят впечатление, когато идват от „другите“, но не и от „нашите“
Снимка Фейсбук общност "На всеки километър"
- Мнения|
- Коментари|
- 04/01/2015 20:07:08|
- 2389
- Share on Facebook
- print
"Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години."
Чл. 407, Наказателен кодекс на република България
По този текст от Наказателния кодекс прокуратурата обвини седем души от Пазарджик, които все още са в ареста. Помните онази операция в края на ноември, в която се включиха 40 прокурори, 70 агенти на ДАНС и 300 служители на МВР. Тогава станалите популярни като „имамите“ бяха обвинени, че са извършвали „пропагандна дейност за война по различен начин – словесно и чрез фотографии, колажи и видеоматериали в интернет с логото на „Ислямска държава“. По-късно „изтекли“ свидетелства на анонимни прокурори разясниха на публиката, че обвинените са споделяли във фейсбук възхищение от насилнически действия и призиви за война. После дойдоха празниците и забравихме.
Преди дни обаче попаднах на фейсбук общността „На всеки километър“. Администраторът публикува всекидневно огромен брой колажи, от които научих, че сме във война. Видях бронирани машини - „ликвидатори на последици от демокрация“, които били тръгнали към София.
Прочетох как всички „демократи и предатели“ ще бъдат избесени. Срещнах призиви за обръщане към оръжието, защото „в информационната война винаги губи този, който говори истината“.
Това място във фейсбук тиражира снимки на руска военна техника, комбинирани със заплахи кой къде и как щял да ги усети. Посланието е, че скоро целият свят ще бъде покорен от руската военна мощ. Обама е наречен „негър дебил“, а Плевнелиев - „аутист“.
„Вова, този път не спирай до Берлин! Танковете до Лисабон закарай! Влез в Лондон и го изравни със Земята!“
Това пък е надпис под портрета на президента на Руската федерация. Най-често обаче крайната цел е Белият дом.
Най-лошото обаче очаква хомосексуалните, чернокожите и евреите... Разбира се, че е възможно всичко това да е само провокация или по-смела ирония. По-важно е как изглежда обаче на публиката. Изглежда като пропаганда на война и насаждане на омраза.
Ето още малко примери:
Представих си съдържанието на тази фейсбук общност с една съвсем лека редакция – вместо червеното знаме да беше поставен ислямският полумесец. Всичко останало е същото – омраза към Запада, нетърпимост към различните, призиви за покоряване на света, заплахи с оръжие. Абсолютно същите колажи се появяват и в ислямския свят, но тогава всички останали ги определят като джихадистки.
Вероятно подобни неща са видели и прокурорите, които обвиниха имамите от Пазарджик в проповядване на война и на антидемократична идеология. Не се наложи обаче още дълго да си представям и да търся прилики, защото открих във фейсбук общността и колаж, който няма нужда дори от споменатата лека редакция. Човек с ракети в раницата казва на американски войник, че „всичко, което имам в раницата, тази вечер ще стане твое“. За да не остане и капка съмнение за какво става дума, най-отдолу е добавен и надписът „Аллах Акбар“.
Потребители на социалната мрежа няколко пъти са докладвали тази общност на администраторите на фейсбук за наличие на реч на омразата, но засега последици няма.
Проблемът тук не са идеите, които едни споделят, а други не споделят. Един е свободен да харесва социализма, друг - да не го харесва. Един е свободен да приема различните, друг - да не вижда това за приемливо. Един е свободен да харесва Запада, друг е напълно свободен да го мрази. Но не и да призовава за физическо унищожение на този, когото не харесва. В България даже е и престъпление.
Проблемът е липсата на каквато и да било търпимост към различното мнение и директните призиви към насилие и война. Проблем е също, че подобни неща не ни правят изобщо впечатление. Или пък ни правят, само когато са онези, другите. Ислямските фундаменталисти са зло. Фундаменталистите на червеното знаме са просто симпатяги. Джихадистите са лоши, когато са от техните. Когато са си наши, стават добри. Хайде, за много години!