От свободата на словото няма да има голяма полза, ако се говори само това, с което са съгласни всички. Не би имало голяма полза също, ако свободата на словото се ограничава от изискването да се избягват всякакви обиди. Свободата на словото е основно демократично право, защото общество, в което има свобода на словото и мисълта е общество, в което управлява разумът, а не насилието. Това е общество, в което мнения и нагласи могат да се променят и развиват свободно и доброволно. В същото време, общество, в което няма свобода на словото е общество, в което всичко вече е предрешено за вас, се казва в коментар на канадското издание "The Globe And Mail".

Нападението срещу редакцията на френското списание Charlie Hebdo, станало в сряда, 7-ми януари, е пряка атака срещу демокрацията и принципа на свобода на словото, лежащ в нейната основа. Хората, които извършиха този терористичен акт, желаят обществото да го възприеме точно по този начин. Тяхната мишена е издание, което в продължение на много години от съществуването си обиди мнозина. В крайна сметка, това бе и основната му цел.

В основата на това издание е политическата сатира. Неговите автори осмиват политици, държавни служители и ръководители, дори за предполагаеми грешни стъпки и простъпки с доста язвителни подигравки. Те, също така, често се шегуват и с всички световни религии. Както може да потвърди всеки зрител на Daily Show или Colbert Report, сатирата може да се превърне в една от най-убедителните форми на речта. В крайна сметка, попадналата в целта язвителна шега може да лиши от съдържание всякаква глупава идея. Когато се смеете на шегата, вие признавате и хумора й, и нейната правдивост.

Модерното западно общество, което е продукт на Просвещението, е основано на идеята, че след като сме свободни да избираме своята собствена вяра, в общественото пространство всички идеи и вярвания трябва да бъдат отворени за дискусии и дебати. Хората, които въоръжени с калашников, а не с аргументи нападат карикатуристите, репортерите и редакторите на Charlie Hebdo, вярват в един много по-различен модел на общество: в този модел, човек няма право да оспорва правилата. В съзнанието си те живеят в свят, където е забранено да се обсъжда един дълъг списък от фундаментални вярвания под страх от смъртно наказание.

След нападението хора по целия свят започнаха да повтарят израза "Je Suis Charlie" - "Аз съм Шарли". В известен смисъл ние всички сме Шарли. Във всяко общество трябва да има хора като карикатуристите от Charlie Hebdo.

Много малко хора биха искали да прекарват времето си в безкрайни подигравки на политически и религиозни фигури, обвинявайки ги в лицемерие, оскърбявайки представителите на властта, а понякога просто обиждайки. Малцина от нас биха искали да живеят в свят, в който всеки се опитва да се държи като Шарли през цялото време. Но нашата цивилизация и всичките й свободи са невъзможни, освен ако някои от нас понякога не избират да играят ролята на Шарли и ако нямат свободата да избират кога, как и защо да го направят. Тези хора могат да изразяват своите мисли в печатни медии, социални мрежи, църква или джамия, а дори и сред приятелите си, но без възможност за оспорване на статуквото, демокрацията е невъзможна.

Добре е да припомним, че хората, които извършиха терористичната атака в сряда, не са представители на по-голямата част от мюсюлманската общност. Те са изключение, макар че се надяват чрез убедителността на тероризма, да се превърнат в мейнстрийм, в преобладаващо направление. По време на нападението, те викаха "Аллах Акбар", но това е злоупотреба с фразата. Трудно е да се приеме, че този, който заявява, че Бог е велик, може да оценява човешкия живот, създаден по негов образ и подобие, толкова евтино.

Писателят Салман Рушди, който в продължение на много години бе принуден да се крие от подобни радикали, вчера каза: "Подкрепям Charlie Hebdo, защото всички ние трябва трябва да защитим изкуството на сатирата, която винаги е била мощно оръжие на свободата срещу против тиранията, безчестието и глупостта." "Зачитането на религията" се превърна в кодова фраза, означаваща "страх от религията." Религиите, както и всички други идеи, заслужават критика, сатира и, да, нашето неустрашимо неуважение."

Някои може би си мислят, че Рушди преминава границата. Демокрацията не означава неуважение към религията: всъщност, идеята за гражданска свобода означава, че частния религиозен избор трябва да се уважава. Но публичната сфера е друга история. Модерното, рационално, демократично общество е невъзможно, ако не е разрешена критиката на всякакви идеи, включително и религиозни. Няма нищо по-фундаментално, това е основен принцип на модерната демокрация.

На корицата на последния брой на Charlie Hebdo бе фотографията на   писателя Мишел Уелбек (Michel Houellebecq). Последният му роман, Submission (Подчинение), е един вид сатирична антиутопия за бъдеща Франция, която се е превърнала в религиозна теокрация. В интервю, публикувано тази седмица, Уелбек заяви, че идеите ", които достигнаха своя разцвет в епохата на Просвещението, след Френската революция, постепенно умират. Всичко това ще бъде нищо друго освен една бележка под линия в историята на човечеството." Той описва съвременното, светско общество като "мъртво".

Неговите страхове за отражение на надеждите на онези, които в сряда нападнаха Париж, Франция, демокрацията и съвременността. И писателят, и терористите грешат. Стремежът на човечеството към свобода е по-силно и ще преодолее всички препятствия.

____________

Превод на редакционната статия на The Globe and Mail: "What really offended the Paris attackers? Democracy".