България се върти в кръговото време на полукриминализирана институционална среда

Какво ни очаква в най-близкото бъдеще - 2015. "Дневник" отново се обърна към политолози и социолози за прогнозите и очакванията им за новата година. Четете всички прогнози в специалната тема "Бъдещето". 

Днес представяме мнението на политолога Стефан Попов, директор на "РискМонитор": 

Какви са надеждите и какви са опасностите за страната през 2015 г.?

- За големи надежди с хоризонт от година не е смислено да се говори. Преди две години България навлезе в периода на протестите. Това е нов период. Протестите са срещу цялата система на представителство, искат от всеки, който е във властта по-висока почтеност и нямат за цел да инсталират конкретна партия в управлението. Това ги различава то 1990 и от 1997 година. Те не променят страната непосредствено, но са инструмент за налагане на вменяемост на властта. Надеждата е да продължат да вършат тази работа, ако може, още по-настойчиво.

Има завишени рисковете за срив на някоя основна система – голяма банка, валутен борд, здравно осигуряване. Отвъд тези конкретни рискове големият риск за страната средносрочно е срив на институционалната мрежа. Това може да стане при кръстосване и натрупване на взаимноусилващи се рискове на фона на обща криминализацията на институциите. България ще живее между тези два полюса: гражданския натиск за декриминализация на институциите и представителството, от една страна, и избягване на големи рискове, от друга. Това е междинно състояние, акуширане на някакво по-рационално бъдеще, но не е самото това бъдеще. И двата полюса са негативни, в тях още няма проект. Надеждата е да открият пространство за политически проект.

Каква година очаквате – на изненади, трусове, скандали или на спокойствие, развитие и ново поведение на публичните фигури?

- В България скандалите са всекидневие, нижат се в монотонен ритъм и не предизвикват трусове. Думата "развитие" е проблематична. За България не може да се каже в макромащаби, че се развива. Тя се върти в кръговото време на една полукриминализирана институционална среда. Трябва да се прекърши тази матрица, за да потече нормалното линейно време на развитието. Развитие ще има, когато казусът "Телерик" стане всекидневие, каквото всекидневие сега е политическата корупция.

Ще остане ли актуален въпросът КОЙ?

- KOЙ не е точно въпрос и няма фактически адресат, а символни измерения. Той е едновременно посочване, изискване, заплаха, закана, апел и пр. През 90-те имаше подобни въпроси, доста по-наивни, като "смяна на системата" на Желю Желев или "вината на партията" на Стефан Савов. КОЙ е форма на самообозначаване на протестната общност. Но в този си абстрактно-символен вид КОЙ не е политически ефективна формула.

Какво е бъдещето на ДПС? Ще бъде ли изолирана наистина партията от централната власт? Добре ли е да бъде изолирана?

- Бъдещето на ДПС е в неговото вечно настояще. Но все пак вътре в него се открояват отделни фази. Макар ДПС винаги да се е занимавало с едър бизнес (с "Мултигруп" още 1993 година), преди беше по-тясно етническа партия. В последните десет години развива по-агресивно и по-откровено профил на хибриден холдинг. Не случайно вече й излезе псевдонимът "корпорацията". Това е леко рисковано, но засега не ги отмества от "вечното настояще".

Колко стабилно може да бъде управление, крепящо се на толкова разнородни политически сили? Как наричате новата коалиция?

- Засега в България "стабилно управление" означава стабилен произвол и стабилно криминализиране на институциите. Нестабилността в момента е изпитание за този модел. Сега коалициите не само трябва не да се предоговарят непрекъснато, а това води до повече откритост и видимост. Властта е доста по-затруднена да прави тайни договаряния и да разпределя институции като дялове.

Каква роля пое Бойко Борисов и колко дълго може да я играе?

- Бойко Борисов не е поел роля, на него му се случват някакви неща. Вероятно и за негова собствена изненада. В първия си мандат той управляваше страната натурално, като чифликчия – дупки, магистрали, лентички, следобеден мач. Но бутафорията от предмети няма общо с управлението на съвременната държава. Ако инстинктът му подскаже това, ще се остави да порасне.

Но Бойко Борисов е единственият, около когото може да се формира по-приемливата коалиция сега, вероятно и следващите няколко години. Всички, които го ненавиждат, защото бил криминална мутра, трябва да си дават сметка за алтернативите.

Ще го бъде ли Реформаторския блок?

- Ще го бъде някак. Ще я кара така.

Ще има ли интрига в средите на националистическите формации?

- Не. При тях няма политическа интрига. Те имат тарикатско-комерсиална субстанция. Т. нар. национална идея, каквото и да значи това, е тяхна валута, те я продават кога добре, кога зле. "Атака" дори я изтъргува с "Газпром", което си е пробив на външните пазари. По-добре с това да се занимават. Ако станат автентични, би било по-опасно.

Кои политици ще следите с интерес?

- В България няма интересни политици. Любопитен е Путин. Първо, той е като КТБ и е интересно кога в Русия ще проумеят, че е разсипал страната им. На второ място, с него са свързани надеждите на влиятелни български кръгове, които поддържат утопичните енергийни проекти. На трето, той всява необясним страх в много политици в България.

При сериозен трус в Русия в България ще има по-силно отражение, отколкото действията на ред местни политици. /Отговорът е даден преди финансовата криза в Русия - бел.ред/

Очаквате ли протести? Какви?

- Протестът е самото битие на едно граждански активно мнозинство, което губи на изборите, защото тогава се оказва, че е малцинство. Но активната гражданска общност движи обществата, а не заспалият електорат, който ходи до урните като сомнамбул. Протести ще има и се надявам да има. Отвъд протестите идва откровената диктатура. Затова дори политиците, срещу които се протестира, трябва да са доволни, че има протести.

Какво очаквате от бъдещето (в общ план)?

- "Бъдеще" е силна дума, особено "в по-общ план". Тук хоризонтът на бъдещето е сплескан като вчерашна мекица. Ако имаше "бъдеще в общ план", то ще бъде като "Меланхолия" на Ларс фон Триер, втората част. "Общ план" тук би било нещо като "Endloesung" (финалното решение) на Хитлер, катастрофа с елементи на целесъобразност. Трябва да се решават отделни решими въпроси и да има непрекъснат общ натиск. Това е формулата на преобразяването.