Тотко Стоянов: Държавата губи контрола върху археологическото богатство

Във вторник Конституционният съд обяви за противоконституционен текстът от закона за културното наследство, изискващ  правото на собственост върху културни ценности - национално богатство, да се установява с официален документ. Отпадна и забраната при претендиране за права върху такива антики да се използва т.нар. придобивна давност - добросъвестното стопанисване на предмета за повече от 5 години. За противоречаща на основния закон беше обявена и разпоредбата, според която тези, които не са установили правото си на собственост върху експонатите - национално богатство, се смятат за техни държатели. Така притежателите на подобни антики ще могат да доказват правото си на собственост с какъвто и да е документ, не непременно официален (например митническа декларация или съдебно решение), както и да се позовават на давността. Конституционният съд беше сезиран от омбудсмана Гиньо Ганев през юли. Именно срещу оспорените текстове повече от две години се водеше битка, която според експерти и наблюдатели е оглавявана от големите колекционери. Потърсихме за коментар председателят на Асоциацията на археолозите и зам.-декан на Факултета по история в Софийския университет Тотко Стоянов за последствията от решението на Конституционния съд.

Как ще коментирате решението на Конституционния съд, с което отпаднаха строгите изисквания в закона за културното наследство за доказване на собственост върху ценности от национално значение?

- Решението очевидно е победа за колекционерите. Ако се прочетат мотивите, предоставени в съда от Министерския съвет, от Министерството на културата, от министъра на правосъдието, донякъде от Националния исторически музей, се вижда, че всъщност те застъпват противоположното становище на това на съдиите. И обратното – мнението на Конституционния съд е близко до становищата на адвокатската колегия и на фондация "Тракия" (на колекционера Васил Божков - бел. ред). Въпреки витиеватото позоваване на членове от конституцията за мен водещ трябва да е интересът на обществото и разпоредбата на основния закон, според която държавата трябва да се грижи за опазване на културното наследство. В мотивите на съда обаче на практика имаме превес на частния интерес. Знаем, че в периода, когато се натрупаха колекциите, придобиването на подобни ценности беше незаконно. Не може да наследиш от баба си например сребърна тракийска фиала, нито да си я купил, без да знаеш, че това е незаконно придобита ценност. Както в особените мнения на петима съдии в КС, така и в мненията на други институции, ясно се казва, че става дума за предмети, които няма начин да са придобити законно и да не са откраднати от държавата. Оттам нататък е въпрос на юридическа еквилибристика.

 Да не би да подозирате съдиите в корист?

- ...може би има упражняване на влияние, на натиск върху част от съдиите.

Приемате ли аргумента на съда, че след като навремето държавата не е изисквала официален документ при всяка сделка, сега не е редно да се поставят такива изисквания за покупки, станали преди години?

- Ще кажа отново: в годините, в които се натрупваха колекциите, всички прекрасно знаеха, че покупко-продажбата е незаконна. Археологическите паметници бяха публична-държавна собственост. Ще дам пример  – ако си купил джип, който е откраднат и в един момент това се установи, какво се случва – джипът се отнема. Затова и държавата искаше да се докаже максимално ясно произходът на ценностите. За някои от тях е очевидно, направо е очевадно, че са от ограбени тракийски гробници, могили, селища.

Какво ще се случи, след като вече няма да се изисква собствеността да се декларира с официален документ?

- Според тълкуванието на КС излиза, че е достатъчен неофициален документ. Това отваря вратата за всякакви манипулации - могат да се представят документи с невярно съдържание. Много лесно могат да бъдат изфабрикувани всякакви документи, щом те не са с официален характер. И това трудно би могло да се докаже. Как например ще докаже държавата, че експонат не е купен от някого, който вече отдавна не е сред живите? Това на практика е амнистия върху придобитите по незаконен начин археологически ценности в частни колекции. Още когато се дискутираше законът, германски професор представи експертно становище, в което изрично препоръча да не се стига до такава амнистия.

Какви други последици ще предизвика решението на съда?

- Държавата отново ще стане слаба и ще изгуби дори временния контрол върху археологическото богатство. Можем само да гадаем какви конкретно ще са последствията. Но ако положението след решението на съда се запази, ще бъдат развързани ръцете както на колекционерите, така и на тези, които търгуват с антики. Търсенето на пазара ще се увеличи и съответно ще се засили и иманярството. Освен това част от експонатите в колекциите, след като вече ще се водят за придобити законно, ще бъдат изнесени, продадени, съвсем легално. Така ще се провокира и желанието да притежаваш и купуваш още, което отново ще стимулира иманярството.

Не е ли утешително все пак, че улесненията ще важат за първоначалното деклариране на придобити отдавна неща в определен в закона срок? А след това собствеността на всеки нов обявен ценен предмет ще трябва да се доказва по-сложно, както посочват управляващите.

- Досега предвиденият срок за първоначална регистрация беше 6 месеца и той почти изтече. Сега ще бъде удължен с половин година. Но къде е гаранцията, че той няма да бъде удължен отново или изцяло да отпадне. Така всеки намерен нов експонат, деклариран след изтичане на този срок, може отново безпроблемно да бъде признат от държавата като частна собственост.

 Наистина ли само големите колекционери имат интерес от това законът да бъде преработен? Опоненти на нормативния акт твърдяха, че и редовите българи ще имат затруднения, ако беше запазен досегашният режим.

- Кой може да има богата колекция, много антики? Обикновен човек най-много да има един-два експоната. И никой не му пречи да си ги притежава, ако няма намерение да ги продава. Проблемът е до търговията и трупането на тези колекции, заради което съществува и тава варварско иманярство на археологическите богатства на България. Сега може да се окаже, че това е почти легална дейност, стига да може да се покаже какъвто и да е документ за придобиване.

Но и сега има антики на известни колекционери, които са регистрирани от различни музеи в страната, включително и Националния исторически музей. Как е било възможно без документи?

- Не съм виждал такива документи, а наистина ми е любопитно да ги видя. Щом те твърдят, че притежават документи за собственост, нека ги покажат. Любопитен съм да видя как е удостоверено законовото притежаване на вече известните колекции.

Според подготвените от министерството на културата наредби към закона се вижда, че за вече регистрираните антики няма да се налага отново да се показват документи. Как ще коментирате това?

- Идеята на закона беше да сложи еднакви правила за всички колекции – нови и стари. Би трябвало те да имат еднакви права и задължения. Ако по силата на това, че някакъв документ е дал право да се регистрира колекция, но при много по-облекчен режим, а сега това е достатъчно основание да не се подложи на проверка произходът на експонатите, едни колекционери ще са толерирани за сметка на други. Не съм запознат с наредбите, но ако те предвиждат различни режими за различните колекционери, това би нарушило принципа на правото, че подзаконов акт не може да противоречи на закон. Никъде в закона не е предвиден различен режим в зависимост от това дали вече си декларирал ценностите си по стария закон или не. Надявам се в Министерството на културата да преосмислят тази наредба.

Какво мислите за аргумента, че при по-либерален режим антиките ще излязат на светло, а забраните само ще провокират укриването и изнасянето на предмети?

- Това е само обосновка на това, което се прави в интерес на колекционерите, но не в интерес на обществото.

Имате ли представа какви средства минават през черния пазар на антики?

- Официална статистика няма, но в годините е казвано, че става дума за огромни суми, трафикът е приблизително равен на трафика с дрога например. В този контекст бих попитал защо няма желание за легализация на трафикантите на наркотици. Колкото едното е опасно за обществото, другото също.

От: http://dnevnik.bg/