Десислава Николова, http://www.capital.bg
Как КФН беше превърната в лична бухалка на сегашния й председател и хората зад него
Откакто Стоян Мавродиев оглави Комисията за финансов надзор през 2010 г., институцията не е същата. Тя е в нова сграда, над две трети от експерите са сменени, а от оригиналните петима членове освен председателя е останал само един (от малкото, за които не се знае да са влизали в конфликт с него), и то с изтекъл мандат... Още в първите месеци след пристигането на Мавродиев КФН се сдоби и с нов правилник, концентриращ повече власт в председателя и в специално създадената позиция "главен секретар", за доверения му партньор в бизнеса с регистрирне на офшорни фирми Андон Георгиев. Всяко от тези събития минаваше през скандали, които обаче приключваха с малки победи за Мавродиев - на места с политическия гръб на ГЕРБ, на места с бързо настройване на платната спрямо различните корпоративните протекции. И с всяка от тях комисията все повече заприличваше на
Едноличен търговец
Тази удачна метафора не е наша, а на един от заместник-председателите на комисията, Борислав Богоев, който беше на поста си до началото на миналата година. Според него Мавродиев винаги е целял да използва този гигантски надзорен орган с изключително големи правомощия, за да ги стоварва там, където вижда неудобни хора за себе си лично или за своите клиенти. "Стоян Мавродиев използва институцията да разчиства лични сметки и това не е от вчера. Така той постъпва от ден първи, в който е седнал в това кресло. Обърнете внимание кога и по какви поводи Мавродиев се е появил в медиите – когато трябва да нападне и очерни някого – например Симеон Дянков, Трайчо Трайков, или когато трябва да защити себе си при обвинения, че не си върши работата. Не бяха скандали за сградата, скандали, свързани със заместник-председателите и работата на комисията", казва Богоев, заместник-председател на КФН, отговарящ за застраховането до началото на 2014 г.
Първият остър конфликт на Мавродиев обаче не беше с Богоев, а със зам.-председетеля по инвестиционната дейност Димана Ранкова, която беше принудена от него да напусне три години преди изтичането на мандата й. До редакционното приключване на броя тя не беше открита за коментар. В архивите на вестник "Сега" обаче има точни цитати на Ранкова за причините за напускането й.
"С Мавродиев имахме много противоречия - относно методите на осъществяване на надзорната политика на КФН, относно отношението към контролираните финансови институции, публични дружества и други лица, относно качествата и състава на експертите, работещи в комисията, и отношението към тях, относно някои основни морални категории и т.н. - това бяха изцяло професионални конфликти. [...] Oпитът ми в надзора на финансовия сектор не успя да постигне компромис с нищо от това, което вършеше Мавродиев", коментира Ранкова пред в. "Сега".
След напускането на Ранкова, председателят на КФН се освободи от голяма част от дългогодишните експерти на комисията, а отношенията му с останалите членове бяха изключително трудни, както и вземането на решения. Стигна се и до момент, в който той почти беше бламиран, след като трима от петчленния състав се изправиха срещу него, но само ден по-късно единият (намиращата се тогава в отпуск по майчинство Антония Гинева) се отмята. Ябълка на раздора тогава са множество актове към поднадзорни лица и едноличното решение на Мавродиев КФН да се премести в сграда, построена от поднадзорно лице, за което "Капитал" писа.
По думите на Богоев в комисията Мавродиев се държи като еничар - отстранява неудобните хора, преследва онези, които питат и се изказват някъде.
"Винаги съм смятал, че моята работа като член на комисията по финансов надзор е да разяснявам работата на КФН, да разяснявам работата на застрахователите, брокерите, здравните фондове, останалите поднадзорни лица. Аз питам – къде е политиката на Стоян Мавродиев, как гарантира стабилността на финансовия сектор, къде му е програмата, как се разбира как контролира сектора, защото глобата на "Капитал" не е нищо от това", коментира и Борислав Богоев. Той допълва, че според него Стоян Мавродиев е библейски пример за злоупотреба и облагодетелстване с власт и е крайно време законодателят да вземе мерки и този човек да бъде изхвърлен на политическото бунище, защото той е истинско проклятие за финансовата система на България.
Откъде идва влиянието му в ГЕРБ (ако все още има такова) не е ясно. Първоначално след спечелването на изборите през 2009 г. то не се оказа достатъчно, за да заеме поста финансов министър, за който се спрягаше, и може би това положи основата на конфликтите му със Симеон Дянков. Впоследствие обаче Мавродиев събра достатъчно подкрепа да остане на поста си въпреки установените от Агенцията за държавна финансова инспекция нарушения и дори и неизяснените му отношения с Евелин Банев-Брендо, където негови подписи се оказаха по документи на фирми, използвани за пране на пари от осъдения за наркотрафик. Докато БСП беше в опозиция, тя тръбеше за раздавани скандални бонуси в КФН, но при управлението на кабинета "Орешарски" така и не потърси отговорност на ръководителя на институцията. Причината за това вероятно може да се търси в другия основен партньор в тогавашната коалиция - ДПС.
авродиев и медиите
Практиката на Стоян Мавродиев да страни от обяснения пред медиите за работата на комисията и за собствената си персона, се наложи още в началото на мандата му. Като цяло КФН рядко отговаря на поставени въпроси и което е показателно - възприема ги като лична атака срещу председателя.
Мавродиев бързо намери начини да уволни или да принуди служителите на пресцентъра да напуснат, с което изгуби хора с дългогодишен опит и контакти в медиите.
Това беше и първата сериозна промяна в пресцентъра, направена, след като на власт идва нов председател - предишният екип за връзки с обществеността работеше още от времето на Апостол Апостолов и не беше сменен и от Петър Чобанов. Ръководителят на пресцентъра Росица Евтимова напусна заедно с много служители на КФН, още в първите години на управлението на Мавдродиев. Адриана Андреева, която отговаряше за контактите с осигурителния надзор, също беше сменена, а Теодора Панайотова, която ръководеше връзките със застрахователния надзор, успя да запази за няколко години работата си, но на друг пост. След като конфликтът между Мавродиев и Борислав Богоев се задълбочи и Богоев напусна, Панайотова също беше принудена да си тръгне.
За сметка на това още в началото на мандата си Мавродиев назначи за ръководител на пресцентъра Биляна Евтимова - бивша Цветкова. Евтимова има интересна биография, но не във финансовия или медийния сектор - тя е бивша Мис Кралица на красотата 1999 г. След като вече беше назначена за ръководител на пресцентъра, Евтимова стана и рекламно лице на "Булгартабак холдинг". Това беше конфликт на интереси, който обаче не заинтересува надзорниците по никакъв начин. Цигареният холдинг е публично дружество и фактът, че го рекламираше служител на регулатора, вероятно получил пари за това, беше безочливо неспазване на каквито и да било правила за поведение в държавната администрация.
Заради пълната липса на опит на пресцентъра, комуникацията се затрудни по следния начин - ако например журналист попита нещо съвсем елементарно по дейността на КФН, от пресцентъра не могат да отговорят (защото не знаят или не искат), трябва писмен въпрос, след което се питат експерти и се връща отговор.
Малко след като започнаха смените в КФН, комуникацията с медиите буквално се срина - изпращаните съобщения намаляха почти до нула, а възможността да се получи допълнителна информация минаваше през няколко тежки етапа.
"От повече от година насам отговори пристигат много рядко, прессъобщенията по застрахователна и пенсионна статистика са чувствително по-кратки, а за капиталовия пазар липсват изобщо. Новините много рядко се изпращат до медиите, а опитите ни да разговаряме официално с експерти, председател и заместник-председатели на КФН се увенчават с неуспех", обяснява Весела Николаева, журналист в "Капитал". "Самият Мавродиев вече не вдига мобилния си телефон, а заместниците му не говорят, ако въпросите не са били писмено зададени през пресцентъра. Така годините, когато можеше спокойно да обсъдиш нещо с бившите надзорници Димана Ранкова, Борислав Богоев, Нено Павлов или Петър Чобанов, си отидоха завинаги".
Казусът "Брендо"
и казусът "ПИБ"
Конфликтът между "Икономедиа" и КФН обаче избуя с истинска сила през 2013 г., когато "Дневник" публикува кратък съдебен очерк от делото за пране на пари срещу Евелин Банев-Брендо. "За мен този случай е емблематичен. Тогава Стоян Мавродиев ни излъга", спомня си Велислава Попова, управляващ редактор на сайта. "Беше в края на януари 2013 г. Шефът на КФН се беше обадил на Иво Прокопиев, за да каже, че Дневник го е замесил в нещо, с което няма общо, и да настоява за поправка. Името му беше посочено в текст на сайта сред свидетелите, които трябва да бъдат разпитани в съда. Доверихме му се и редактирахме материала. След това се оказа, че той наистина е призован и "грешката" ни е вярна. Проверихме и доказахме всичко през протоколите от заседанието. С развитието на случая Мавродиев промени позицията си (в изявление до агенция "Фокус"), че ако бъде призован, ще съдейства и помага на съда", спомня си Велислава Попова. "Тогава ми върна и обаждане по телефона, но с уточнение, че разговорът е неофициален, затова не е и цитиран досега. Ще си позволя да кажа само, че когато му зададох въпроса защо, ако твърди, че не е призоваван, в протокола по делото се казва, че е изпратил болничен лист, връзката прекъсна", разказва още тя.
На следващото заседание Попова присъства лично. "Тогава стана ясно, че на адреса, на който е изпратена призовката е обяснено, че Стоян Мавродиев не живее там. Първата призовка също е била изпратена на този адрес и тогава призованият е върнал болничен лист, обясни съдията. Тя уточни, че проверка е показала, че това все пак е адресът, който се води за постоянен на Мавродиев. Опитът шефът на КФН да бъде призован по месторабота пък завършил с обяснение, че е в болнични и отказ да предоставят телефона му. Изреждам тези детайли, които говорят сами", продължава редакторът на "Дневник". Мавродиев така и не дава показания, като в крайна сметка прокурорът се отказа да го призовава. Въпросите обаче за новите връзки и зависимости в миналото и дали не са се запазили и досега остават.
Сложните отношения обаче не са запазена марка само за "Капитал" и "Дневник". Информационният сайт mediapool.bg също се оказва в центъра на вниманието на Стоян Мавродиев, засега само с акт.
"За мен едно от необяснимите явления, ако се върнем назад, е поведението на прокуратурата и следствието във връзка с казуса "Брендо и Стоян Мавродиев", как цялата история напълно беше потулена, без никакви обяснения. Колкото и да се опитваме да сме добронамерени в една такава ситуация, винаги остават съмненията, че ръководители на ключови държавни регулатори са по някакъв начин зависими", коментира Стояна Георгиева, главен редактор на mediapool.bg. Тя допълва, че през годините около КФН са се създали достатъчно компликации, явни и не чак толкова явни скандали, които изискваха по някакъв начин Народното събрание да се ангажира с някакво становище, мнение и някакви решения, но това не стана.
"На mediapool.bg е съставен акт от КФН, който обжалваме. Той е за публикация, в която са обобщени различни актуални реакции и гледни точки във връзка със ситуацията в ПИБ, когато след затварянето на КТБ имаше значително теглене на средства, но след свектавичната намеса на държавата кризата беше преодоляна. В конкретното изречение, което е "инкриминирано", се споменава за фирми, за които се смята, че са контролирани от Делян Пеевски. Според КФН това не било вярно, защото в декларациите си пред Сметната палата той не е декларирал, че притежава никакви фирми", припомня си Георгиева. Тя изключително много държи да напомни контекста на публикацията – периодът съвпада с краха на КТБ, твърденията на официални лица за престъпно ограбване, публичния развод между Делян Пеевски и Цветан Василев, твърденията на Василев, както и на други добре информирани източници, че въпросните фирми са контролирани от Пеевски.
"Когато страната е изправена пред безпрецедентно за последните 18 години предизвикателство като банкова криза и при съмнения, че реалните причини за тази криза се коренят в неясни за обществеността процеси, задължение на медиите е да търсят информация и да представят различни гледни точки и интерпретации на наличните факти. Според мен претенциите на КФН към нас са абсолютно безпочвени. Бях крайно изненадана, че след като през септември месец от комисията поискаха обяснения от редакцията за въпросната публикация и ние изпратихме достатъчно ясно и аргументирано становище, последва акт на КФН", описва ситуацията Георгиева.
Натискът върху Биволъ започва веднага след като сайтът публикува документи, с които иска БНБ да провери има ли основания да се смята, че ПИБ се източва, както е била източвана КТБ. "Публикувахме документите, изпратихме ги до БНБ и прокуратурата и поискахме проверка. Последва отказ от БНБ. Прокуратурата нищо не е отговорила, а вместо отговор се появи КФН със серия от агресивни писма, в които ни задължи да посочим източниците на своята информация, да посочим личните данни, включително адресите на редакторите, работили по тази информация, личните данни и адресите на администраторите, публикували тази информация в интернет, точните часове, в които е публикувана, от кого точно, адресът му и личните данни, както и личните данни на отговорния служител, който е одобрил публикуването на информацията в интернет. Това е абсолютно несъпоставимо и ирелевантно спрямо правомощията на КФН. Тя би трябвало да провери изнесената от нас информация и нейната достоверност, вместо да разследва кой точно я е публикувал. Това са неприкрити действия на груба диктатура спрямо медия", споделя Асен Йорданов, диркетор на Биволъ. Той допълва, че на другия ден международната организация "Репортери без граници" излиза с комюнике за България, в което са описани и действията на КФН срещу "Капитал" и Медиапул.
Кой трябва да спре Мавродиев? Депутатите
Според Йорданов дейността на КФН е пряка еманация на личността на председателя, а отговорност за неговите действия трябва да носи Народното събрание, защото то е работодател на Стоян Мавродиев.
"Фактът, че санкциите, които в момента са наложени срещу "Капитал", надвишават общото количество на санкции, извършени от КФН за цялата изминала година, показват, че тази институция не върши работата, за която е създадена, а е мутирала в абсолютно неприсъщата й роля на главен медиен цензор в страната и на инквизитор, като проформа се търсят някакви възможности да бъдат преследвани и директно унищожавани медии, защото подобни санкции са направени не за да бъдат платени, а за да унищожат медията. Действията на КФН директно ще сринат България поне с 10-ина места в класацията на свободното слово. В момента Мавродиев действа спрямо три медии в страната, защото те не се поддават на натиска да си затварят устата и да не смеят да пишат за сделки, които са в голям конфликт с обществения интерес и да излагат факти, които пряко разобличават олигархични и корпоративни кръгове в съмнения за злоупотреба със законодателството и с публични средства, както става въпрос и за упражняване на неправомерно голямо влияние, което може да се нарече с простичката дума корупция", коментира Йорданов. Стояна Георгиева също смята, че Народното събрание трябва да се заинтересува какви ресурси, внимание и време са ангажирани от страна на комисията по повод на тези проверки и процедури спрямо медии, "при положение че "прегрешенията", за които се твърди, че са извършени, не съществуват – нито нещо се е случило с акциите на ПИБ, нито някакви други вълнения са произлезли. Смятам, че поведението на КФН няма оправдание", казва тя.
"Факт е, че КФН посяга на конституционно гарантираните свободи като свободата на словото, минава всякакви граници и законодателите не бива да изпадат в позиция на слепи, глухи и неми за това, което се случва, и трябва категорично да се произнесат по казуса "Мавродиев". Има ли някой, който се съмнява, че тези действия са резултат от персоналната война на Мавродиев с Иво Прокопиев и "Капитал". Наложената санкция спрямо "Капитал" може да бъде отъждествена с посегателство спрямо свободата на словото. Представете си, че английският регулатор приложи подобна мярка спрямо FT", коментира Борислав Богоев.