ВКС се съмнява в правото на гражданските сдружения да се занимават с политика

Търговската колегия на Върховния касационен съд изпитва дълбоки съмнения дали гражданските сдружения могат да се занимават с въпроси от политически характер. Това става ясно от питането, което колегията отправи в петък до Конституционния съд.

От него става ясно, че върховните съдии почти нямат съмнения в това, че гражданските сдружения не могат да развиват политическа дейност върху базисните устои на държавността. Това са унитарния характер на държавата, териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяване на народния суверенитет и ограничаване на държавния суверенитет. С политическа дейност, насочена срещу тези устои, не могат да се занимават и политическите партии, тъй като това е противоконституционно.

Търговската колегия на ВКС обаче пита друго. Върховните съдии искат да се уточни какъв вид политическа дейност може да се определи като присъща само на политическите партии, а е забранена за гражданските сдружения. Те не смятат, че политическата дейност се изчерпва само с участието на избори.

Търговската колегия напомня на Конституционния съд, че гражданските сдружения биха могли да си поставят цели и действия в сферата на политическото.

"Например по отношение на защита на основни права или функционирането на отделни системи от държавното управление, но без с това да се засягат фундаментални елементи на конституционно установения политически базис на държавата и обществото", посочват от ВКС.

Според тях е "възможно" конституцията да дава монопол на партиите върху говоренето и действията върху цялото политическо поле. Практическият резултат от това би била пълна забрана за регистрация на сдружения, които работят по всички възможни теми, свързани с упражняването на държавната власт. Те биха се превърнали в беззъби организации, наподобяващи етажната собственост.

"Ако конституционният законодател имаше намерение да сведе кръга на целите и действията, присъщи само на политическите партии единствено до участието им в избори и придобиването на власт, той щеше да каже ясно и недвусмислено, че на гражданските сдружения не се разрешава участието в политически избори и нищо повече", казват от Търговската колегия.

Конкретният въпрос до КС е: "Кои политически цели и дейности са присъщи само на партиите и са забранени за гражданските сдружения?". Искането за тълкуване е насочено към текста на чл. 12. ал.2 от основния закон, който гласи: "Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии".

Според колегията на ВКС не всичко в конституцията е ясно и поради това се налага тълкуване на текста. Подобно питане на върховните съдии напомня много на действията, които Русия предприе през последните години срещу неправителствените организации в страната.

"Такова тълкуване на конституционното изискване на чл. 12, ал. 2 не е в противоречие с демокрацията. Става дума за допустимата юридическа форма на сдружаване на гражданите за осъществяване на политически цели и дейности", уточняват за всеки случай търговските съдии.

В питането се казва, че причината за неговото отправяне е "трудността, която срещат гражданските съдилища при изясняването на обхвата на конституционната забрана". От ВКС обаче не посочват конкретни дела, за да се разбере какво точно е направило този въпрос толкова интересен в момента.

Председател на Търговската колегия на ВКС е Таня Райковска, която бе на косъм да стане председател на Върховния касационен съд през септември. Не й стигнаха два гласа. По-късно мнозинството във ВСС заобиколи Закона за съдебната власт и я направи временен председател на ВКС.