От флашмоб до смъртта на медиите

Боян Юруков

Забързан ден в София. Минаваш през Попа и изведнъж мяркаш човек с черни очила и черна лента. После още един. После трети. Оглеждаш се и след малко наоколо от нищото се насъбира цяла тълпа такива. Ако си чувал се понятието флашмоб, може да се сетиш какво се случва. С малко късмет медиите ще отбележат, че е имало внезапен протест за спасяването на Странджа.

В центъра на Амстердам едно дизайнерско студио събира доброволци, които поставят стотици монети с различна степен на потъмняване директно на плочките. След известно време се получава красива картина с съобщение към преминаващите хора. Част от идеята е да се проведе експеримент дали те ще оставят скулптурата заради красотата й или всеки ще си вземе няколко монети с нищожна стойност.

На центъра на Берлин се вижда странна група ентусиасти с плакати „Безплатни прегръдки“. От време на време някой се престрашава и им позволява да го прегърнат. Не, не са умни джебчии – целта им е да скъсят разстоянието между хората с едно просто и естествено действие. След като получиш прегръдката ти става по-леко и продължаваш с деня си.

На почивка си в Лондон. Естествено отиваш да снимаш Биг Бен. Малко встрани виждаш палатки и плакати. Бързо осъзнаваш, че това е политически протест. Ако се зачетеш, ще разбереш, че не е един, а няколко – всеки с различна цел и искания. Наоколо няма медии – само туристи и забързани бизнесмени. Всички ги подминават сякаш са просякът, който виждаме всеки ден на път за работа.

Какво общо имат всички тези привидно отдалечени и несвързани събития? За тях научаваме от медиите. Идват новините в 8 и набързо се изброяват ключовите думи от деня. Ако нещо е хванало вниманието им, може да получи 80 секунди слава между бройката убити и времето. Толкова са много случките, че е невъзможно да се поберат всички в един толкова скъп сегмент. По принцип целта на протестите, флашмоб-овете и другите подобни е да хванат вниманието на медиите, за да може пророкуваното съобщение да стигне до цялото общество. Защо?

Анатомията на една инициатива се състои от едно ядро активни граждани с някаква амбиция. Кръвта на тази инициатива е ентусиазма им. Методите им са различни, но по възможност най-стряскащи (пример – хора в червена боя и опаковани в найлон като метафора за месото идващо от кланиците). Този организъм говори пряко с минаващите хора, но очите му са в камерите и репортерите наоколо. Защо?

Една медия се състои от репортери, фотографи, редактори, директори, рекламен отдел и т.н. Целта на една медия е да продава новини. Генерират се сензации и хората гледат. Медиите в съществото си са търговски дружества, които купуват информация, слагат й панделка и я препродават. Когато преценят, че една новина ще се харчи, те наблягат на нея. Ако твоята новина може да се представи популярно, тя стига до лавиците им. И сякаш това, което не е в медиите остава извън вниманието ни. Защо?

Защо инициативите трябва да се правят за медиите? Истината е, че много не се правят за тях. Идеята с прегръдките се прави за хората на улицата. Правят се изложби за минувачите. Организират се фестивали и събори. Група студенти замръзват за пет минути в Халите сякаш времето е спряло. Обществото прави нещо за обществото. Няма нужда да има смисъл. Слага се нещо на вниманието на останалите с надеждата, че то ще им даде някаква стойност. Виждаш го, взимаш го, харесва ти и казваш на приятел. Той го споменава на друг и новината върви.

Питали са ме много дали блоговете са новите медии. Стереотипът във въпроса е погрешен. Директната комуникация между хората не може да се сравни с тази на медиите. Хората произвеждат съдържание и консумират. При медиите само консумираме. Блогърите не са гилдия от нови журналисти, които да предоставят новините по малко по-модерен начин. Блоговете са продукт на нуждата, за която медиите само компенсираха през цялото си съществуване – възможността да говорим бързо с всички останали. Много се говори за предизвестената смърт на вестниците и като причина се посочва желанието на хората да четат в интернет. Затова и Капитал вече слага препратки към сайта си в печатното издание. Според мен проблемът е не в мястото на информацията – на хартия или на файл в някой сървър, а във формата. Не чета вестници не защото новините са остарели за разбиранията ми, а защото знам какво ще пише. Езика, формата, спектъра и анализа, с които се разисква случващото се, е толкова познат и стандартизиран, че прелиствам страниците само за да търся малкото ключови думи, които ми носят някаква стойност. Защо ми е да чета интервю с министъра на отбраната в някое издание, след като съм го добавил във Facebook и в Twitter и мога да говоря директно с него? Защо да чета за някой протест, след като се случва под прозореца ми или под този на някой познат? Живея на 2000 километра от София и научих 2 часа преди първото съобщение в новинарските сайтове за инцидента в Челопечене. Минути по-късно имах и снимки.

Инициативите не трябва да се правят за медиите и дори с медиите. Трябва да се правят с хората и за хората. Медиите помагат, но неизбежното препакетиране на информацията и очакванията на зрителите за подправен продукт донякъде развалят ефекта. Вина за това нямат журналистите – това е просто работата им. Дори да изключим автоцензурата и натиска под формата на ситен шрифт в договорите им, ако те не пакетират новината правилно, тя просто няма да се поеме от зрителите. Получава се затворен кръг на грешни очаквания и порочно предлагане. Същите тези журналисти с контактите, знанията, аналитичния ум и афинитета им към новини ще се и се справят прекрасно в т.н. нови медии.

Затова като говорим за смъртта на старите медии, не мисля, че трябва да гледаме към аматьорските (от гледна точка на журналистиката) прояви на блогърите. Трябва да гледаме в общуването между хората и в опитите на обществото да говори със себе си без посредник. Скъсявайки разстоянието между самите нас и то предимно извън интернет, променя разбиранията ни за достоверен източник на информация и предпочитанията ни към темите. Медиите няма да си отидат, а вече са започнали да се адаптират. Според мен ще се превърнат в открити официози на този или онзи интерес и просто още една брънка в голямата мрежа от говорещи хора.

Може и да греша, но по-скоро не.

Блогът на Боян Юруков - http://yurukov.net/blog/