Сме ли Мариупол?

Публикуваме реакцията на Драгомир Иванов за случващото се в украинския град Мариупол от личния му профил във "Фейсбук" с неговото съгласие.

Това е списъкът на убитите и ранените при вчерашния ракетен обстрел на жилищни райони в 500-хилядния украински град Мариупол, на брега на Азовско море. Колкото и кремълската пропаганда да тръби, че виновни за 30-те убити и близо 100-те ранени били украинските сили, истината не може да се скрие, нито замаже. Дори и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която досега оставаше сляпа за очевадната руска агресия в Украйна и все търсеше беззъби и консенсусни формулировки, обяви след проучване на място от теренните си екипи (в които участват и руснаци), че ракетите "Град" и "Ураган" (поне 19 на брой) са изстреляни от зони под контрола на т.нар. "Донецка народна република". 

Но погледнете още веднъж имената на жертвите: Попова, Макаров, Кашина, Бобинев, Борисов и т.н. Чисто руски фамилии, наред с украинските Игнатенко, Баранюк, Скуренко... Млади и стари, всякакви, включително и момче на 4-5 години. Крайно време е светът най-после да разбере, че

войната в Украйна няма нищо общо нито с езика,

нито пък с някакви уж застрашени права на рускоговорящото население там. Руснаци убиват цивилни рускоговорящи в рускоговорящия Мариупол - както и по всички други места на бойната линия в Източна Украйна. А претекстът за "защита на рускоговорящите" е само един ужасяващо циничен воал за истинските намерения на Кремъл: да не допусне Украйна да стане нормална държава, да се освободи от мечешката прегръдка на Москва и да заживее собствен живот. По собствените си разбирания и с всичките произтичащи от това лъкатушения, заблуди, падения и възходи, а не да бъде "изконна руска покрайнина" (краина), върху която да се извършват зловещите експерименти на еректиралия "русский мир".

Защото успехът на Украйна в пътя й към Европа, към цивилизования свят, би бил много, много заразен пример за самата Русия - и съответно много опасен за кликата в Белокаменната.

Конкретно за битката за Мариупол: ясно е, че градът, който въпреки рускоговорящото си население досега отстояваше (и продължава да отстоява) единството на Украйна, има стратегическо значение. Освен с пристанището и индустрията си, той отваря и сухопътния коридор към окупирания Крим, териториална ивица, жизнено важна за снабдяването на полуострова. Прословутият мост над 5-километровия Керченския проток, с чийто планиран строеж руснаците непрекъснато се хвалят, надали ще види бял свят. Това е утопия, която осъзнават не само запознатите с руската бюрократично-корупционна машина и с историята (още Хитлер, а после и Сталин се пробват без особен успех), но и онези, които са наясно с геофизическите особености на района (под Керченския пролив преминава тектонски разлом).

Обстрелът на Мариупол в крайна сметка разби за пореден път две от най-абсурдните (но за съжаление, устойчиви) пропагандни клишета на Москва в тази, колкото реална и кървава, толкова и информационна война:

- че Русия защитава уж онеправданите и застрашените от някаква киевска хунта рускоговорящи хора в Украйна;
и
- че Русия иска спиране на огъня и мирно уреждане на конфликта.

Самият Александър Захарченко, глава на самопровъзгласилата се "ДНР" обяви в събота: "Днес започна настъпление към Мариупол". През целия ден новинарските сайтове на "Новорусия" възбудено и помпозно възвестяваха за офанзива по целия фронт от Луганск до Мариупол и за геройски завоевания на "опълченците" и "освободени" населени места след паническо остъпление на украинците. Известни лица на руската агресия като бившият "народен губернатор" на Донецк Павел Губарев също се похвалиха с "добрите новини".

На този фон да се твърди, че украинците сами са си обстреляли своя град, е повече от нелепо. Както нелепо и смешно е обръщането на Захарченко само няколко часа след възторженото оповестяване на атаката - че всъщност нямало планове за щурмуване на Мариупол. 

Но най-жалкото е, че Европа и цивилизованият свят (към който поне на хартия принадлежи и нашата схлупена и сгушена в провинциалността си татковина) все още не смеят да назоват нещата с истинските им имена. И упорито отказват да заявят на висок глас, че

не иде реч за никакви "опълченци" или "сепаратисти",

които едва ли не със скритите на тавана пушки от Втората световна се сражават с украинската армия. Колко наивен трябва да си, за да повярваш, че без помощ отвън, без директна военна подкрепа от Москва може да се водят бойни действия по фронт с дължина над 200 км (от Луганск до Мариупол)? Вярва ли наистина някой, че същите тези уж "опълченци", които 242 дни не можеха да превземат смело отбраняваното от украинските "киборги" летище в Донецк, изведнъж ей-така, на мускули и без никакво, ама никакво нахлуване на колони военна техника от Русия, тръгват на мащабна офанзива на запад?

Но гледайки поредната "дълбока загриженост" от западния свят, не съм особен оптимист. Путин и Лавров продължават да се подиграват с обезпокоената Европа, която само повдига рамене и приема декларация след декларация, която никого и с нищо не обвързва. Видяхме го и на последния кръг от разговори в Берлин, където руският външен министър ехидно каза, че никой не може да потвърди наличието на руски военни и въоръжение в Донбас. Или както посочва журналистът Александър Морозов: "И, действително, никой не го и потвърждава. Всичките разузнавания на страните от НАТО, Държавният департамент на САЩ, международните организации, ОССЕ се съгласяват с това, че военната техника в Донбас се е самородила от животворните стари въглищни находища". 

Украйна, за съжаление, все още изглежда сама и изоставена от Европа - както беше и преди година, по време на катастрофичните събития на Майдана. Явно Европа все още умира от страх за благосъстоянието си, както написа тогава полският писател Анджей Сташиук . "Украинската зима през 2014 г. е европейско поражение", алармира Сташиук,

но поуките изглежда все още не са взети

Или поне не са засегнали дълбоко съзнанието на европейците, привикнали към комфорта и сякаш самоподразбиращите се блага на свободата и цивилизацията. Един от героите на Майдана - журналистът от афганистански произход Мустафа Найем тези дни направи аналогия между Мариупол и Гданск, като припомни статията на френския социалист и функционер на Работническия интернационал Марсел Деа във в. "Л'Овър" от пролетта на 1939 г. - "Защо да умираме за Гданск?" И тогава едва малцина са смятали, че Европа трябва да се намеси в ставащото в Полша и твърдо да застане на нейна страна. И тогава мнозинството е било на мнение, че агресорът ще се задоволи с малката териториална отстъпка, че жертвайки Гданск, ще бъде спасен Старият континент. Зла ирония е, че Мариупол и Гданск са побритимени градове, побратимиха се през декември 2014 г.

Поражението не е отменено, нито преобърнато; то продължава.

***
Вечная им память!

Погибшие:

1. Николайчук Дмитрий Васильевич, 03.06.1993 года рождения, зарегистрирован: Хмельницкая обл., Винковский р-н, с. Палачинци (военнослужащий).
2. Неизвестная женщина в возрасте 25-30 лет;
3. Неизвестная женщина, найденная возле дома. № 185 по ул. Олимпийской Мариуполя;
4. Неизвестный мужчина, найденный возле рынка "Киевский"
5. Нименко Лилия Николаевна, 20.09.1953 г.р., зарегистрирована: г. Мариуполь, ул. Киевская, найдена возле рынка "Киевский";
6. Неизвестная женщина в возрасте 50-55 лет, найдена возле рынка "Киевский";
7. Ефимов Юрий Стефанович, 11.07.1950 года рождения, зарегистрирован: г. Мариуполь, ул. Киевская, найден возле дома 48 по ул. Киевской;
8. Попова Лариса Александровна, 08.11.1948 года рождения, найдена возле дома 64 по ул. Киевской г. Мариуполь
9. Будник Валерий Валентинович, 16.11.1969 года рождения, зарегистрирован: г. Мариуполь, ул. Киевская, найден по ул. Киевской;
10. Неизвестная девушка возрастом около 20 лет, найдена по ул. Киевской;
11. Демченко Александр Николаевич, 25.08.1956 года рождения, найден возле дома № 68 по ул. Киевской;
12. Бобинев Николай Анатольевич, найден по месту жительства по адресу: г. Мариуполь, ул. Звездная;
13. Бобинева Любовь Петровна, найдена по месту жительства по адресу: г. Мариуполь, ул. Звездная;
14. Кашина Марина Николаевна, найдена по месту жительства по адресу: г. Мариуполь, ул. Звездная;
15. Кашин Станислав – мальчик возрастом примерно 4-5 лет, найден по месту жительства по адресу: г. Мариуполь, ул. Звездная;
16. Борисов Сергей, 54 года, зарегистрирован и проживает: г. Мариуполь, ул. Кузбасская, найден по месту жительства;
17. Абдурашитова Ольга Викторовна, 27.10.1977 года рождения, проживает: г. Мариуполь, ул. Олимпийская, найдена по ул. Киевской возле рынка "Киевский";
18. Вербицкая Любовь Наумовна, 27.12.1944 года рождения, проживает: г. Мариуполь, ул. Киевская, найдена в подъезде дома по ул. Киевской;
19. Бушнева Любовь Степановна – пенсионерка, проживающая по адресу: г. Мариуполь, ул. Киевская, найдена по месту жительства;
20. Неустановленный мужчина найден возле дома № 3 по ул. Киевской;
21. Чумак Лина Георгиевна, 28.03.1989 года рождения, проживает: ул. Киевская, найдена возле торгового киоска по ул. Станиславской;
22. Аникеенко Галина Владимировна, 18.11.1965 года рождения, проживающая по адресу: г. Мариуполь, ул. Олимпийская, найдена по ул. Полетаева, возле дома № 109;
23. Неустановленная женщина (примерно 40 лет) найдена в торговом киоске возле магазина "Сильпо" по ул. 9-го мая.
24. Абдурахманова Ольга Викторовна, 27.10.1987 г.р, ул. Олимпийская
25. Луценко Алена Петровна, 2000 г.р. ул. Киевская
26. Ефремов Станислав Олегович, 19.05.1976 г.р ул. Маршрутная.
27. Евгелевская Валентина Васильевна, 1967 г.р. ул. Пейзажная
28. Бондаренко Мария, около 20 лет
29. Макаров Андрей Андреевич