Свободата днес и тук 17 Август 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Съветските „освободители“ към жертви от лагерите на смъртта: Добре ли се развличахте?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Владимир Абаринов, Грани.ру*, http://www.faktor.bg

 
 
 
 

Останали живи от лагерите на нацизма

 
        Съпругата на германския канцлер Хелмут Кол изнасилена на 12 години от войници на Сталин
 

Днес триста оцелели от "Аушвиц-Биркенау" ще участват в церемонията в Полша по повод 70-годишнината от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер.

Възпоменанието ще се състои следобед пред мемориала край Краков на мястото на бившия лагер. Но 70 години след една от най-трагичните страници в човешката история, истината за онези повратни времена продължава да бъде крита и манипулирана, заради идеологически и геополитически интереси, а нови свидетелства и то на руски автори показват, че така наречените "освободители от Червената армия" са не по-малко жестоки от есесовците.

Владимир Абаринов, Грани.ру*

Русия e заприличала на юродив просяк, който натрапчиво демонстрира своите язви и струпеи и злорадо хихика, когато хората се отдръпват с отвращение.

Но някои „нарисувани” рани е опасно да се човъркат-защото може да се открие нещо, което юродивият старателно се опитва да скрие.

Даже висшият генералитет на съюзниците през ВСВ не е знаел за ужасите на концентрационните лагери на смъртта.

Когато през април 1945 година части от американската 3-та армия на генерал Патън освободили първият такъв лагер Ордруф, включен в комплекса Бухенвалд, генералите Айзенхауер, Патънн и Брадли заминали веднага на мястото.

От мемоарите и на тримата става ясно, че видяното се е оказало за тях напълно неочаквано.

"До този момент знаех за лагерите само в общи черти и от второстепенни източници. Но никога, по никакъв друг повод не съм изпитвал такъв шок”, пише Айзенхауер

"Патън повърна. Аз не можех да проговоря. Зрелището беше толкова ужасно, че бяхме едновременно потресени и зашеметени”, спомня си генерал Брадли.

"По-късно принудихме жителите на Ваймар да отидат и да видят какво се е случвало в големия концлагер - Бухенвалд-разположен на север от града”, признава и Патън.

Нито американско-британските, нито съветските войски са получавали специални заповеди да атакуват лагерите на смъртта или да се опитват да попречат на „маршовете на смъртта”-евакуацията на концлагеристите на територията на Райха.

Те са били освобождавани „попътно”, в хода на други оперативни задачи.

Освиенцим е освободен в хода на Висло-Одерската операция.

Части от 1-ви Украински фронт превземат най-близкия голям град – Краков на 19 януари.

Шест дни преди това от лагерния комплекс Аушвиц-Биркенау на запад се отправя колона от 66 хиляди оцелели и способни да се движат концлагеристи.

Били евакуирани не само затворниците, но и 514 843 предмета, останали от ликвидираните лагеристи.

Било заповядано да бъдат демонтирани крематориумите и да бъдат превозени, за да може на новото място да продължи унищожаването на евреите.

Времето обаче не стигнало и се наложило пещите да бъдат взривени, последната е унищожена на 22 януари, пет дни преди идването на съветските войски.

Последните 600 лагерници в Биркенау били убити няколко часа преди появата на съветския авангард, но вече нямало 

къде да бъдат изгорени труповете

По думите на сътрудника на Централния архив на ФСБ на Русия Владимир Макаров (именно в този архив се съхраняват документите на Освиенцим), в лагера, в момента на освобождаването му имало около 3 000 души.

За разлика от американските генерали, командващият маршал Конев не сметнал за нужно да посети лагера, опасявайки се за нервите си:

„На вторият ден след освобождаването на този страшен лагер, станал в целия свят символ на фашисткото варварство, аз бях недалеч от него.

Първите сведения какво представлява лагера вече ми бяха доложени. Но да видя лагера със собствените си очи, не че не исках, а просто съзнателно не си разреших. Бойните действия бяха в разгара си и ръководенето им изискваше от мен такова напрежение, че аз прецених, че нямам право да отдавам душевни сили и време за такива преживявания. Там, на война, аз не принадлежах на себе си”.

За това, какво се е случвало в лагера след освобождаването му разказва в книгата си „Освиенцим. Нацистите и окончателното решение на еврейския въпрос” британският историк Лоуренс Рис, който се е срещал с много от оцелелите концлагеристи.

Татяна Наниева била заловена от немците през 1942 година, когато болницата, в която била медицинска сестра попаднала в обсада. Тя преживяла две години и половина в лагера и през цялото време била принудена да гледа как нейните сестри по нещастие били подлагани на насилие от германците.

През януари тя чула как към лагера се приближават войници от Съветската армия, пеейки патриотични песни, с голямо въодушевление и показност.

"Бяхме обхванати от радост и ликуване. Вярвахме, че победата е на една ръка разстояние и че сега-сега ще започне отново нормален живот ".

И тогава, в самият момент на освобождаването на концлагеристите, когато била преизпълнена с радост и надежда, към нея се доближили двама съветски войника. Единият бил пиян и и подвикнал: 

"Е, курви, добре ли се развличахте?”.

Татяна имала чувството, че светът рухва, а военният, олюлявайки се, опитал да извади от кобура пистолета си. Тя избягала и съумяла да се скрие, докато авангардът, освободил лагера, поизтрезнял.

Но, пияни войниците или не, обвинението срещу Татяна оставало същото и то пределно ясно: предателство на родината. За своето "престъпление" - за това, че позволила немците да я пленят Татяна получила шест годишна присъда в лагер и доживотно изселване в Сибир.

Рис цитира и разказът на жена, която сама напуснала лагера, възползвайки се от това, че охраната избягала, часове преди да дойдат съветските войски.

През май и юни 1945 година Хелена Цитронова и нейната сестра се лутали по препълнените пътища на наскоро освободената Германия, смесвайки се с немските бежанци, отиващи на Запад. Те спели в обори или разрушени от бомбардировките сгради, намирайки прехрана навсякъде където това било възможно.

Сравнително скоро се натъкнали на войници от съветската армия. Но към Хелена и нейната сестра мъжете се отнесли не като освободители, а като завоеватели.

Имало случаи, когато съветските войници откривали местата, където бежанците се спирали да нощуват.

"Всички бяха пияни, ужасно пияни и се държаха като диви животни”, спомня си Хелена.

Войниците нахлували във временните убежища, избирали си симпатични момичета и млади жени и ги изнасилвали. По-голямата сестра на Хелена, която била силно състарена и обезобразена от годините в концлагера, я криела под тялото си, надявайки се, че войниците няма да я видят. Понякога уловката сработвала. Но въпреки това Хелена чувала всичко, което червеноармейците причинявали на жените:

"Чувах виковете им, жените крещяха, докато имаха сили, но в края на краищата млъкваха. Някои бяха изнасилвани до смърт в буквалния смисъл на думата. Страхувах се, че ще изнасилят сестра ми или мен. Когато войниците си тръгваха се опитвахме да помогнем на жените, но за някои беше късно.

Това бяха животни, зверове, не хора

Където и да се криехме, те откриваха скривалищата ни и насилваха жените и момичетата. Вършеха такива неща с жените…Бяхме изгубили надежда, че ще оживеем, мислехме си, не загинахме от ръцете на немците, но сигурно ще умрем от ръцете на руснаците”.

В книгата си „Падането на Берлин”, Антъни Бийвър пише, че жените в завоювана Германия били подложени на жестоко и унизително отношение от страна на съветските войници и офицери.

Първата и най-мощна вълна от безчинства се стоварва върху Източна Прусия, където частите на Червената армия влизат през януари.

Жертви на оргиите на победителите ставали не само германки, но и руски, украински и белоруски девойки и жени-остайрбайтери.

Колкото по-навътре се придвижва армията във вътрешността на Германия, толкова повече тази тема започва да безпокои съветското командване.

Генерал-лейтенант Крайнюков от 1 Украински фронт пише в донесение да началника на Главното политическо управление на армията на 4 април:

"Мероприятията, провеждани от съветското командване се оценяват от германците като справедливи, произтичащи от военните условия. Но отделни случаи на произвол, особено фактите за изнасилванията държат немците в постоянен страх и напрежение".

Всъщност случаите на насилие над жени носи масов характер. В крайна сметка ситуацията става толкова сериозна, че за нея е доложено на Сталин, след което се появява известната директива на Ставката на върховното командване до командващите на 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронт номер 11072 от 20 април 1945 година.

"Жестокото отношение към немците ще предизвика у тях страх и ще ги накара да се съпротивляват. Това положение не ни е изгодно. По-хуманното отношение съм немците ще доведе до това при военните действия на тяхна територия, ще намали тяхната упорита отбрана”.

След директивата съобщенията до командването за „отделни случаи” се посипват едно след друго.

"И до този момент се наблюдават случаи на изключително жестоко отношение от страна на военнослужещите. Някои от тях са се превърнали в бандити”, пише началникът на политическото управление на 1-ви Белоруски фронт генерал-майор Скосирев.

Военният прокурор генерал-майор Яченин, 2 май:

"Ако разстрелите на немци почти са прекратени, а грабежите носят единичен характер, то насилието над жени продължава”.

„Заместник-командирът на батарея ст. Лейтенант Енчиватов "в нетрезво състояние ходел по домовете и насилвал жени.

Червеноармейците Иванов и Мананков, в нетрезво състояния нахлули в дома на немско семейство, където изнасилили болната германка Лизелет Люре.

На 22 април с.г. тя била изнасилена от група военнослужещи, след което отровила сина си, нейната майка се отровила, а самата Люре също направила опит да се самоубие с отрова, но била спасена.

Тя била изнасилена от Мананков все още в много тежко състояние след отравянето. В това време Иванов изнасилил германката Кирхенвиц.

Началник щаба подполковник Лосев изпратил свой подчинен в мазе, където се укривали немци, за да му избере и доведе германска жена.

Лейтенантът изпълнил заповедта и Лосев изнасилил доведената от него жена.

Старшина Дорохин пиян, заплашвайки с оръжие, пред очите на родителите изнасилил 15-годишно момиче, а лейтенант Курсаков изнасилил възрастна германка в присъствието на нейния съпруг и децата и.

Според немски оценки, цитирани от Бивър, само в Берлин от съветски военнослужещи са 

изнасилени около 100 хиляди жени

От тях приблизително всяка десета е завършила живота си със самоубийство.

Много по-висок е процента на смъртните случаи сред 1.4 милиона изнасилени жени от Източна Прусия, Померания и Силезия.

Бивър пише, че приблизителният брой на изнасилените жени са жертви на „нееднократни или групови действия”.

Такъв е случаят със съпругата на германския канцлер Хелмут Кол, Ханелоре, която била изнасилена като 12 годишно момиче от група съветски войници. След това тя била изхвърлена от прозореца на втория етаж и получила тежко увреждане на гръбначния стълб, от което страда през целия си живот.

В крайна сметка Ханелоре, която страдаше и от тежка депресия завърши живота си със самоубийство.

Опитите на мъжете-немци да защитят жените обикновено завършвали трагично. По-успешни били действията на съветски войници, които се опитвали да възпрат от насилието своите „братя по оръжие”, а голямо изумление будят разказите, че в ролята на защитници на германките заставали войници-евреи.

Много по-сурова участ била приготвена за немците от Померания, Силезия и Източна Прусия. На 5 май Лаврентий Берия изпраща генерал-полковник Аполонов с цел ликвидация на "шпионите, саботьорите и другите враждебни елементи" в допълнение към 50 хиляди души гражданско население, вече ликвидирано от януари 1945 година, когато тези територии преминават под контрола на Червената армия.

Към края на май, благодарение на усилията на Аполонов населението на Източна Прусия намалява от 2,2 милиона до 193 хиляди души.

Множество жени са отвлечени на принудителна работа в Съветския съюз, където работели по 16 часа в денонощие при изсичането на гори или изкопни работи.

Оцелелите се връщат в Германия през април 1947 година.

На 20 септември директива 11072 е отменена по заповед на Сталин.

"Смятам, че тази заповед е неправилна и вредна, защото ако попадне в ръцете на ръководителите на чуждите армии, те няма да пропуснат да обявят Червената армия за мародерска".

*http://grani.ru/War/m.88731.html

http://grani.ru/opinion/abarinov/m.237009.html

Заглавието на статията е на редакцията.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional